Михаил Пожарский, 28.03.2022 г
Когато написах, че Путин вместо дребен мошеник се оказа истински злодей, започнаха да ми възразяват. Например – руската корумпирана псевдоимперия по никакъв начин не бивала да се сравнява с истинското зло като Третия райх или сталинисткия СССР. По отношение на мащабите със сигурност е така. Но по същество мисля, че проблемът е просто в прекаленото романтизиране на злодеянието. В „Баналност на злото“, Хана Аренд доказва, че Третият райх изобщо не е бил царството на руси бесове. Напротив, а Третият райх реално се е състоял от дребни бюрократи, страхливи конформисти, послушни глупаци и други подобни, публика, твърде далеч от образите от пропагандните плакати. След войната те гледали с рибешките си очички питайки: „ами нас за какво сме?“ Същото можем да прочетем за сталинския СССР: за какви безстрашни и честни чекисти става дума, напротив, на всяка крачка са съществували корупция, кражба и глупост. В същото време това може да е било искрено пронизано от людоедска идеология (като при Айхман), но по отношение на обикновените хората с най-често срещаните пороци.
Но когато погледнем на случилото се през десетилетията на времето, ще видим, че е останала само една парадна SS униформа. Лесно е да се поддадем на изкушението да романтизираме миналото, макар и само въз основа на идеята, че най-обикновените хора не биха могли да извършат такова изключително зло. Всъщност природата на колективните действия (особено умножени от ерата на масовата пропаганда и мобилизация) е такава, че дори едно лошо организирано общество е способно на големи мръсотии. Разбира се, то не може да осигури благосъстоянието на всички свои членове. Но е достатъчно да организира война и геноцид. За функционирането на такива система не е необходимо да се култивират изключителни качества у хората. Възпитанието в конформизъм, страхливост и тесногръдие е напълно достатъчно. А това, че ще крадат и ще разпиляват ресурси от глупост не е нещо особено, защото ресурсите, които държавата концентрира, са толкова огромни, че оставащите все пак ще й стигнат за нейните задачи.
Ето защо тези крепостни държавни чиновници с рибешки очи, подгонени да участват в ненормалното сборище в Лужники, са истинското лице на авторитаризма. Английската буква Z и цветът на колорадския бръмбар на фона на руския герб, това е естетиката, която този авторитаризъм заслужава. И вярвам, че повечето исторически авторитарни режими в очите на съвременниците изглеждаха малко по-добре от тази ненормалност. Така изглежда истинското зло, лишено от романтизация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар