Джордж Фридман, 8 март 2022 г
Руската инвазия в Украйна имаше две цели. Първата – да поеме контрола над Украйна (задача, решена в Беларус) и да възстанови стратегическите буфери и осигури Русия от нападение от НАТО. Втората цел беше да се демонстрират способностите и професионализма на руските военни и допълнително да се възпрат хипотетични действия на алианса и да се увеличи регионалното и световното влияние на страната. Двете цели бяха взаимосвързани.
Окупацията на Украйна не е постигната, макар все още да не е загубена кауза. Възприятията за силата на руската армия обаче са силно увредени. Няма съмнение, че руските военни плановици не са искали да водят войната, която Русия в момента води. Вместо бързо и решително поражение на Украйна, Русия беше въвлечена в бавна, съсипваща война, която е малко вероятно да впечатли света и да върне страната в първите редици на държавите по военна мощ. В този момент дори окончателната победа и постигане на първата цел няма как да прикрие провала на втората. Важно е да започнем да идентифицираме руските слабости.
Първият проблем беше свързан с изненадата. Карл фон Клаузевиц я смята за върхово постижение във войната. Тя съкращава времето за подготовка на противника за отбрана, предизвиква психологически шок, за преодоляването на който е необходимо време и затруднява изпълнението на съществуващите планове. И увеличава усещането, че врагът е по-силен. Дипломацията даде на време Киев да се приспособи психологически към опасността от война с Русия.
Москва не успя да разбере своя противник. Русия очевидно очакваше украинската съпротива да рухне бързо пред лицето на огромните й бронирани части. Тя не очакваше украинското население да отвърне на агресията в степен, която ако не друго, то поне щеше да забави приключването на военните действия.
Руските военни планове бяха съсредоточени върху три бронирани бойни групи, настъпващи от изток, юг и север. Танковете обаче се оказаха уязвими за противотанковите средства на украинската пехота. Сега Русия трябва да използва пехота, за да отстрани смъртоносните заплахи за танковете си. Използването на бронята като решаваща и следователно основна сила на бойното поле е еволюирало, Факт, който вероятно не е бил достатъчно оценен от руските военни плановици. Бронираната война достигна своя връх по време на Втората световна война. Бронята е налична и днес, но не сме виждали танкови сражения от арабско-израелската война през 1973 г. и в известна степен в „Пустинна буря“ в Ирак. Това беше преди едно поколение.
Трите руски бронирани бойни групи бяха разделени и не се подкрепяха. Вместо едно-единствено координирано настъпление, Кремъл избра поне три отделни такива, което направи невъзможен решителния и единствен удар. Изглежда, че е липсвало и единно интегрирано командване, което има изключително значение.
Използването на бронирани части значително увеличи изискванията към руската логистика. Вместо да се фокусира в едно направление, тя трябваше да осигурява военни части едновременно три такива и вероятно се е провалила, което не позволи бързото приключване на войната.
През последните дни Русия се насочи към превземането на градове. Това генерира ефективно противодействие от страна на украинците, които отлично познават улиците пътищата и ги използват, за да забавят руското настъпление. Боевете в градски условия са сред най-скъпите и отнемащи време действия по време на война. Превземането на градове отнема ресурси и не е ключ към победата. То придобива съществено значение за деморализирането на нацията едва след като основните сили на противника са унищожени. Превземането на градове е награда във войната, а не е военна цел. Русия превърна конфликта във война срещу населението, което увеличи съпротивата.
Факт е, че Русия просто не успя да идентифицира центъра на тежест на украинската отбрана Тя концентрираше бронираните си части, търсейки подобни концентрирани части на противника, които да унищожи. Вместо това центърът на тежестта на украинската отбрана се оказа дифузен, по същество неформални партизански части, които непрекъснато се разпръскват и концентрират, и без да заплашват руснаците с унищожаване, непрекъснато ги изваждат от равновесие.
Това тласна Русия към стратегия, насочена към борба с малки въоръжени групи, която намали ефективността и забави настъплението на нейните бронирани части, които не са предназначени за тази цел.
Русия се провали в изпълнението на задачата да неутрализира вътрешните и международни комуникации на Украйна, което позволи на Киев да води психологическа война срещу руските сили по всички фронтове, подкопавайки руската цел да бъдат разглеждани като по-силни.
Кулминацията в руските грешки беше очакването им, че големите руски бронирани части ще предизвикат бърза капитулация. Украйна е голяма държава и ако трябва да бъде овладяна с бронирани части, то те трябва да настъпват с високи темпове. Очевидно руснаците очакваха шокът и страхът да сломят волята на Украйна за съпротива. Шок нямаше, защото липсваше изненада. Страхът беше ограничен от неспособността на Русия да концентрира силите си и от готовността на населението на Украйна да се съпротивлява.
Руснаците се нуждаеха от светкавична война, за да постигнат целите си. Начинът, по който я водеха, не беше в противоречие с крайната цел, но беше в противоречие с бързата победа.
Победата на Русия в Украйна след седмици или месеци война няма да е впечатляваща, като се има предвид относителната й мощ.
А целта й да демонстрира първокласна армия, за да наплаши съседите си и света, няма да бъде постигната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар