ИНФЛУЕНЦАТА

 

Чели ли сте разказа на Тома Измирлиев „Инфлуенцата на Митрето? Не сте? Прочетете го, когато имате време. А аз сега ще ви го преразкажа накратко.

Връща се Митрето от работа и що да види – „пред одайчето нашо наредени ластици, шушоне ботуши – госке имаме …. Се курдисали на миндерот бабиня (тъщата – Н.К.) моя проклета, бабалъкот (тъстът – Н.К.) и трите бълдъзи, мъркат си топли ккафиня и моабет си чинят…“

Ще пропусна разменените любезности между родата. За да се захвана с най-важното, болестта на тъщата, тъста и трите балдъзи. Търчи Митрето за доктор, „инфлуенца“ (грип – Н.К.) отсича той и предписва лекарства.  Отива Митрето в аптеката, взема лекарства и „кога си дойдоф дома пулам (гледам – Н.К.) – легнали сите. Сега я втаса Митре – си рекоф яз – еве ти цела болница у кукяна!“

И от тук започват  страданията Митреви:

„Бабиня вика:

–Митре, вода!

Яз носим вода.

Балдъзата вика:

–Митре, термометорът!

–Дадено!

Бабълъкот крека:

–Митре, малко коняк! Ми горит джигеро!

Му дадоф коняк.

По едно време балдъзчето мало вресна:

–Бързо Митре, гърнето! .. Легни по коремот и не пулай (не гледай – Н.К.)…“

И продължават безкрай  Митревите мъки по гледане на болните – „Търчаф яз като улав вака, от болен на болен, от креват на креват, носиф гърнища, легени, илачи  и лимони, доде ми кестисаха нозете. Капнаф….“

Разказът на Митрето завършва така:

„Али има айлак некой от вас, златни мои читатели, да дойде измет да ми чини! Ке му ги харизам и трите бълдизи, барабар с со бабиня ….“.

***

И аз капнах, уважаеми читатели от управниците на България…

Ще ли се намери някой и нашата българска къща да почисти?

Че да му харижем Кики и Кокорчо, барабар с цялото им правителство от МОЛ-а и всичките им креатури – приятелско-семейни, любовни и прочие…..

Съмнявам се!