Повдигна си гласо народо,
и стана нещо като мода,
това що секи лично знае,
(пък и онуй що го не знае),
да окне и да го разкаже,
на теб, на мен, на Царо даже,
па май без срам и капка спънка,
да го пошушне и навънка.
*******
Румбата първи се разтича,
по него Бочко се изтича,
Харвардът не оста назаде,
Карадайъта глас нададе,
а политиците бая са,
(и десни, леви, горни, долни,
богати, бедни, здрави болни).
И тъй, на тъй – един след други,
в държавата тез първи люде,
ачик си дерта изявиха,
във странство хабер изпратиха.
*******
Сега мой ред дошел е, брате,
и я да зенем със устата,
и да ви кажем де ме стиска,
чепико и що ми се иска,
и що не трябва да се прави,
та сичко тук да се оправи.
Я казувам се Пенин Вуте,
(на Пена що яде лобута),
през ден, демек съм мъж законен,
от политици ту бях гонен,
ту покрай тях и я харосвах,
но пък накрая не файдосвах.
Та думам аз, сега мой ред е,
да си размърдам я чейнето,
и без да мърдам и да шавам,
направо да забележавам,
церо на болката къде е …
У наше село пет кръчмари,
държаха пет кръчмета стари,
и както беше му адета,
ядяха се кат бесни псета.
Че в село пуста клиентела,
видяла – та се не видела,
за толкоз кръчми беше малка –
това е факт, макар и жалко.
Ядеха се проклети хора,
а кмето харно да им стори,
им думаше – бре пезевенци,
спуснете тия пет кепенци,
махнете тез кавги просташки,
и съгласете се орташки,
да си въртите занаята,
та и за вас да има злато,
че и селото да миряса.
И прав бе кмето, оти ние,
като им гледахме кавгите,
присядахме ту у едните,
ту после в другите кръчмета,
и кой на кредит дава само,
при него смъркахме си здраво.
Караха тъй ден, два – година
и секи на свой ред погина.
Не че погинаха във смърт – обратно,
живеят си, ама превратно,
у безпарично фалименто.
Това е. Днеска у моменто,
май има пак такава мода…
Но таз кръчмарска злополука,
да служи думам за поука,
на сички що се пак преварят,
отделни кръчми да отварят.
Това е мойта меморанда,
непратена по контрабанда
във нечии комшийски скути,
а лично вам от Пенин Вуте.
*-Стихотворението е на Райко Алексиев и е публикувано преди кажи-речи един век във вестник „Щурецъ“. Позволих си само да го променя в частта му досежно част от българските политици-2021.
Няма коментари:
Публикуване на коментар