ЗА СОЦИАЛНОТО ПОРАСТВАНЕ

 

Юрий Христензен, 05.10.2021 г.

Homo sapiens се ражда с минимум умения: яде, спи, плаче, когато иска нещо. След  детето последователно се учи да пълзи, да ходи и да говори. По тези признаци виждаме как пораства. Защото порастването не е свързано с височината, теглото и размера на панталоните, а с придобиването на нови умения.

Обществата също се учат. Този процес е по-дълъг и може да отнеме няколко поколения. Някои от новите умения идват от самообучение по пътя на пробата и грешката. Други са заимствани в по-старите общества, тъй както децата копират поведението на родителите си. При това най-често се копира не само доброто, но и лошото.

**

Когато момиченцето обуе обувките на майка си, намаже с червилото й и започне да се върти пред огледалото не става пълнолетно. Защото все още не знае всичко, което една майка знае. В своето незнание тя копира майка си, стремейки се да изглежда като възрастна. Защото не разбира разликата между „изглеждам на..“ и „пораснал“.

Досущ като обществата, в които социалните деца копират парламент, избори и конституция от по-възрастни общества, от което обаче не порастват. Те искат да повторят модела на успех, но нещо не им се получава. Защото всички тези копирани институции не са запълнени с навиците, присъщи за порасналите. И това няма как да бъде прескочено за един ден.

**

Възможно ли е това да се ускори по някакъв начин?

Необходимо е. Ние чакаме детето само да се научи как да връзва връзките за обувки си. Учим го, убеждаваме го, мотивираме го с наказание или мила дума. По същия начин по-възрастните общества не крият модела си на успех и ни казват как да завържем правилно връзките на обувките и. В същото време те знаят, но ние все още не разбираме защо това е необходимо.

Връзваме връзките на обувките в двоен морски възел и гордо заявяваме – „Не работи!“ Възрастното общество ни коригира – „Трябва да се вържат на панделка“. Ние отговаряме – „Това е нагла намеса в нашите вътрешни връзки" Възрастно общество – „Можете да по-късно развържете панделката“. Ние – „При вас навсякъде е пълно с двойни морски възли, но вие внимателно ги криете!“

**

Големите деца създават големи проблеми.

Homo sovieticus не притежава умения за живот в свободен и конкурентен свят. Държавата винаги е решавала всичко вместо него. Изключение правят балтийските страни, в които са останали живи носителите на практиките на свободния пазар, самоуправлението, парламентаризма и държавното строителство. На останалите се наложи да се учат.

Порастването се случва, но ние просто не го забелязваме. В Беларус се проведе тийнейджърски протест срещу „грижите“ на властите. В Украйна те гласуваха за „грижовните възрастни“, а преди три години си избраха „водач на червенокожите“. Това вече не е детско поведение, а поведение на подрастващи, съпътствано с повишен риск и с цената на грешки.

**

Самообучението на сложни социални умения по пътя на пробата и грешката изисква много повторения. Във Великобритания са изминали седемстотин години от приемането на Великата харта до изграждането на демокрацията. В САЩ преди век и половина е съществувало робството, а в Германия в средата на миналия век – нацизмът.

Днес процесите на социално съзряване протичат по-бързо. Единственото нещастие е, че не можем да ги прескачаме. Не можем да копираме институции за възрастни, а да ги пълним с детски социални практики и да очакваме същите резултати.

Ще трябва да се научим как да връзваме „социалните връзки за обувки“, за да пораснем.