Юрий Христензен, 08.10.2021 г.
Ще започна отдалеч. Кметът на Одеса има своя партия. Формално тя общоукраинска, но извън града само специалисти знаят за нея. Тази партия няма обикновени членове, но има мнозинството от местата в градския съвет на Одеса. Депутатите на кметската партия се разпореждат с данъците на одесчани.
На изборите кметът не може да разчита на своята партия, тъй като тя съществува само на хартия. За него няма да работят доброволци, наблюдатели, които да се занимават с агитация и събиране на дарения. На изборите кметът и кандидатите от кметската партия могат да разчитат само на хора от близкия си кръг.
След изборите близкият кръг може да разчита на кмета и неговите заместници. Приятели, познати и бизнес партньори заемат всички вкусни длъжности в града. След това започват да се карат за принципите на разпределение на корупционната рента и кой колко дълбоко да бърка в градската хазна.
В този спор има една група без права. Тя има пари – тя е тази, която пълни градския бюджет – но няма представителство във властта. Тази група няма самочувствието на гражданин и вярва в магьосник, който трябва да дойде и да разпредели всичко справедливо.
Разследващите журналисти пишат за случващото се в одеското „Поле на чудесата“, защото това се чете. Близкият кръг на кмета не харесва такива журналисти. Приятелите на кмета държат своите медии, тролове в социалните мрежи, своите охранители, корумпират регулаторните органи и бъркат все по-дълбоко в бюджета.
Президентската партия преди изборите също съществуваше само на хартия. Обикновените членове бяха „0“, сътрудниците, офисите и парите по сметките й – също. След това се случи същото като с партията на кмета на Одеса. Близкият кръг на президента дойде на власт, защото нямаше други.
Когато нападат журналисти, хората се възмущават – „Къде гледа полицията!?“ И не се опитва да си отговори на въпроса защо служителите на реда гледат в ръката на даващия, а политиците го прикриват. Какво не е наред в датското кралство, след като тази ситуация се повтаря със завидна регулярност от година на година.
Когато в държавата няма граждани, бюджетът се превръща в ресурс за разпределяне. Около него се формират съсловия – добиващо (данъчните), охраняващо (силовите структури) и разпределящо (чиновници и депутати). Съдът става съсловен, нещо обичайно за феодалната система.
Когато при средновековен феодал идвал разследващ роб, за да поиска справедливост, обикновено му режели главата.
Съвременните графове в Киев не са толкова кръвожадни.
Пускат своите опричници, които отнемат камери и форматират флашки.
Московските им колеги могат да се пукат от яд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар