петък, 8 октомври 2021 г.

ИЗКУСТВОТО ДА УБИВАШ УМОВЕ

 


Текст на  Владимир Яковлев, публикуван от г-н Петко Хинов във „Война и мир“ (https://voinaimir.info), 06.10.2021

Яковлев е известен руски журналист, основател и бивш собственик на едно от първите и най-авангардни издателства в Русия „КоммерсантЪ” (беше авангардно, вече не е – Н.К.). Роден е на 8 март 1959 г. в Москва. Днес живее в Израел и счита за свой дом Тел Авив. Завършил международна журналистика в Московския университет. Работил е в редица руски печатни издания.

Учех във Факултета по журналистика на Московския държавен университет, имахме военна катедра. В нея тайно ни обучаваха на техники на специалната военна пропаганда – изкуството да сееш раздор в редиците на врага чрез дезинформация и манипулиране на съзнанието. Това е страшна работа, казвам ви. Не се шегувам.

Методите „изгнила херинга“, „обърнатата пирамида“, „голямата лъжа“, „абсолютната очевидност“, „40-60“ и прочие всъщност са ви известни. Просто не ги осъзнавате както трябва.

Бяхме обучени да използваме специални бойни пропагандни техники срещу войници от вражеската армия. Днес те се използват срещу цивилни граждани в собствената ни страна. От две години насам, четейки руски вестници или гледайки телевизионни предавания, с интерес забелязвам, че хората, които координират подхвърлянето и интерпретацията на новините в Русия, явно са се учили от един и същи учебник, от един и същ весел полковник или от неговите колеги.

Бойната или „черната“ пропаганда позволява всякакво изопачаване на реалните факти с цел решаване на пропагандни задачи. Това е ефективно оръжие, използвано с единствената цел да убие мозъка на противника.

Да вземем за пример метода „изгнила херинга“. Работи по следния начин – избираш фалшиво обвинение. Важното е да бъде възможно най-мръсно и скандално – например кражба, посегателство над деца или убийство, за предпочитане от алчност. След това го приписваш някому. Целта на метода не е да се докаже или отхвърли истинността на обвинението, а да се предизвика широк публичен дебат. Щом едно обвинение стане предмет на публично обсъждане, задължително се появяват „поддръжници“ и „противници“, „експерти-фили“ и „експерти-фоби“, яростни „обвинители“ и пламенни „защитници“ на обвиняемия. Всички участници в дискусията, независимо от мнението си, многократно повтарят името на „обвинения“ в съчетание с мръсното и скандално обвинение. По този начин непрекъснато втриват „гнилата херинга“ в „дрехите“ му, докато накрая тази „миризма“ започне да го следва навсякъде. Резултатът е, че за редовия зрител/читател, въпросът „убил ли е, откраднал ли е, посегнал ли е на деца или не е“ остава на заден план при споменаването на името на „обвинения“.

Друг пример – методът „40-60“, въведен от Гьобелс. Той се състои в създаването на медия, чиято информация в 40% е в интерес на противника. След като спечелите доверието му, останалите 60% използвате за дезинформация, която е изключително ефективна благодарение на спечеленото доверие. По време на Втората световна война съществува радиостанция, която се  слуша от антифашистите по целия свят. Смятат я за британска. И едва след войната се оказва, че всъщност това е радиостанцията на Гьобелс, която работи по метода „40-60“.

Много ефективен метод е този на „голямата лъжа“, който прилича малко на „гнила херинга“, но всъщност действа по различен начин. Същността му се състои в това, без сянка на съмнение, да се предложи на публиката лъжа, Тя трябва да бъде толкова глобална и ужасяваща, че да е почти невъзможно да се повярва, че някой може да излъже за такова нещо. Трикът тук е в това, че добре конструираната и добре изработена „голяма лъжа“ причинява на слушателя или зрителя дълбока емоционална травма, която след това трайно определя възгледите му срещу всички аргументи на логиката и разума. Особено добре работят лъжи, свързани с описания на брутално насилие над деца или жени. Например репортаж за разпънато на кръст дете, поради дълбоката емоционална травма, която предизвиква, трайно определя възгледите на човека, получил тази информация, независимо колко пъти се опитва да промени мнението си по-късно с помощта на обикновени логически аргументи.

Нашият енергичен полковник особено харесваше метода на „абсолютните доказателства“, който, макар да не е бърз, е надежден. Вместо да доказвате нещо, вие представяте това, в което искате да убедите аудиторията си, като нещо очевидно, очевадно и следователно безусловно подкрепяно от огромното мнозинство от населението.

Въпреки привидната си простота този метод е изключително ефективен, тъй като човешката психика автоматично реагира на мнението на мнозинството и се стреми да се присъедини към него. Важното е да се помни, че мнозинството трябва да е преобладаващо, а подкрепата му – абсолютна и безусловна – в противен случай няма ефект на присъединяване.

Ако обаче тези условия са изпълнени, броят на поддръжниците на „позицията на мнозинството“ започва да расте постепенно, но сигурно, и с течение на времето се увеличава експоненциално – главно за сметка на по-ниските социални слоеве, които са най-уязвими от „ефекта на принадлежност“. Един от класическите начини, по които се поддържа методът на „абсолютната очевидност“, е например публикуването на резултатите от различни видове социологически проучвания, които показват абсолютното обществено единство по даден въпрос. Техниките на черната пропаганда, разбира се, не изискват тези проучвания да имат нещо общо с реалността.

Мога да продължа, списъкът с методи е доста дълъг. Важното обаче не е в това. Важното е, че методите на „черната“ пропаганда въздействат върху аудиторията на ниво дълбоки психологически механизми по такъв начин, че последиците от това въздействие не могат да бъдат отстранени с обикновени логически аргументи. „Голямата лъжа“ постига този ефект чрез емоционална травма, методът за установяване на очевидност – чрез „ефекта на прилепване“, „гнилата херинга“ – чрез въвеждане в съзнанието на публиката на пряка асоциация между обекта на атака и мръсното, скандално обвинение.

Казано по-просто, бойната специална пропаганда превръща човека в зомби, което не само активно подкрепя нагласите, заложени в съзнанието му, но и агресивно се противопоставя на онези, които имат различни възгледи или се опитват да променят мнението му с помощта на логични аргументи. Всъщност не може да бъде другояче. Всички методи на специална военна пропаганда имат обща цел. Тя се състои в отслабване на противниковата армия чрез внасяне в нейните редици на вътрешни разногласия, взаимна омраза и недоверие един към друг.

А днес тези методи се използват срещу нас, и резултатът, до който водят, е точно това, за което са създадени.

Само че взаимната омраза и вътрешните конфликти не възникват в армията на противника, а в нашите домове и семейства.

Просто излезте навън и вижте как се е променила страната през последните години.

Струва ми се, че бойната пропаганда действа по-ефективно срещу собственото население, отколкото срещу противниковите войници.

Вероятно защото, за разлика от войниците, цивилните не могат да се защитават сами.

Няма коментари:

Публикуване на коментар