Русенският Пантеон (вляво), където е гробът на Каравелов и авторът (вдясно) на оригиналното отнорено писмо. |
Вместо послепис: Стихотворението е публикувано във в-к „Щурецъ, година първа, бр. 9. Правописът е осъвременен. Позволих си да го редактирам частично, за да отговаря на текущата политическа обстановка в страната и на част от нейните герои.
Седнах, байно да ти пиша, това писмо малко,
че ми тежи на душата и ми става жалко,
като гледам как Бог още създава говеда,
а пък де когото срещна, като теле гледа.
Преминуват годините, косата белее,
младото по фитнес ходи, дор осакатее.
На спорт ходят и министри, на стари години,
и държавата пързалят …. на кори от дини.
Ясна, светла месечина, свети си на воля,
да се пазят пияните, да не паднат в гьола.
Че от как е предизборно битката открита,
емен-емен** не остана глава непробита.
Ти казваше, бай Либене с мъка на душата,
че „животът не ще екзарх, иска Караджата!“
Право е, но я попитай господина Стефан***,
със хвалби ще те напръска, па си гледай кефа.
Хубави са ни горите, „миришат на младост,
но вселяват в душите ни само скръб и жалост“,
че в тях има лесничеи и зверове горски,
и гешефти както думат, зли езици хорски.
Имаме си в артък****, всичко и добро лошо,
ама пусти политици, са бетер галоши.
Без заплати да живеем и туй вече знаем,
що не пречи кабинета пак да вземе заем.
Тъй живеем българите, като животинки,
косъм цепим, бай Либене и броим стотинки.
Ала има други хора – тлъсти базиргяни..*****
За тях друг път ще ти пиша! С почит Змей Горянин.
БЕЛЕЖКИ:
*-Светозар Акендиев Димитров (1905-1958), русенец, български писател;
**-диал. от Родопите – бързо-бързо;
***-Стефан Янев, о.з. генерал, служебен министър-председател;
****-разг. излишък;
*****-ост. – в случая търгаши.
Няма коментари:
Публикуване на коментар