Александър Немец
Инстинктът за самосъхранение на Кремъл е развит превъзходно. Путин и най-близките му лакеи осъзнаха, че влошените отношения между Китай, от една страна, и част от Запада (САЩ и най-близките им англосаксонски съюзници) създават ниша, в която Путин режимът може да се развърне и дори да реализира печалби. Да разгледаме най-важните събития през септември.
Първо, от 17 до 19 септември путинският режим проведе псевдоизбори за Думата, и ги проведе с безпрецедентно безсрамие. Според множество сериозни източници, „наливането“ на гласове в полза на „ЕДРУ“ (иронично за партията на Путин „Единна Русия“ – Н.К.) възлиза на около 14 милиона гласа. То включва както „чисто наливане“ (включително използването на „мъртви души“, починали между изборите), така и „наливане чрез презаписване“ (хората, гласували за други партии, се оказват „презаписани“ за „ЕДРУ“). А какво да кажем за безсрамното „дистанционно електронно гласуване“!
В сметката не влиза мобилизацията на военните и разни други „бюджетници“, както и масовия „внос“ на псевдоизбиратели от Лугандония (иронично за самопровъзгласилите се Луганска и Донецка народни републики – Н.К.). Ако не бяха тези гласове, „ЕДРУ“ едва ли би получила повече от 100 места в Думата.
За пореден път, по цинизъм и фалшификации, путинският режим надмина всички предишни избори. И как Западът реагира на тези избори и на безпрецедентната вълна от политически терор след изборите в Руската федерация?
А той не реагира по никакъв начин, с изключение на слабите протести срещу „изборите“ в окупирания Крим. САЩ и Великобритания нямат време за путинските игрички: Китай, Китай и отново Китай!
Трябва да се отбележи, че например такова издание като лондонския седмичник The Economist (25.09. 21, стр. 44, „The Conjuror in Kremlin“/Фокусникът в Кремъл – Н.К.) посвети статия на изборите в Русия, която сравнява действията на Путин с действията на Сатаната от „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков в Московския театър-вариете– на публиката се раздават банкноти, които престават да бъдат валидни на следващия ден.
Тази статия (съветвам ви да я прочетете) подробно описва триковете на Путин. Но една статия пролет не прави. Да, а и най-вероятно не е прочетена във Вашингтон. Кремълци добре се възползват от ситуацията!
Второ, подивялата ситуация на световния пазар на природен газ. В четвъртък, 30 септември, фючърсите достигнаха 1150 евро за 1000 кубически метра газ. Това е около 10 пъти повече отколкото през септември 2020 г. и около 5 пъти повече спрямо февруари-март 2021 г.! (диаграма в The Economist, 25.09. 21, стр.12).
За отново The Economist посочи първопричините за стремително нарастващите цени в статията си „Gas puzzlers“ (Газовия пъзел – Н.К.): „Студената европейска пролет и горещото азиатско лято повишиха търсенето на енергия. Възстановяването на промишлеността изисква увеличаване на доставките на втечнен природен газ. Русия изпраща по-малко газ в европейските хранилища. Ястребите (противници на режима на Путин) подозират, че Руската федерация се опитва да „изплаши“ пазара и в резултат на това да постигне сертифициране на проекта „Северен поток 2“. В същото време избухна пожар в газпреработващия завод в Сибир.“
Всъщност никой от сериозните експерти не се съмнява, че поне 50% от увеличението на световните цени на природния газ между март и септември 2021 г. е свързано с мръсната тактика на Газпром, или по-скоро с режима на Путин. Те искат да „принудят“ Запада, да прокарат сертифицирането на „Северен поток-2“ и в същото време да прецакат Украйна.
Не е ясно, протестира ли Западът и иска ли нещо от Москва? А ако го прави, май е доста леко и няма сериозен натиск върху Москва. Дори проницателният The Economist се опитва да избегне твърди определения. А Вашингтон изобщо не иска нищо от Москва. И Лондон не иска нищо, въпреки че цените на енергията във Великобритания са скочили драстично и редица индустрии, използващи природен газ, спират – няма с какво да плащат газа!
И в този случай, без съмнение, Кремъл досети да се възползва от възникналата пропаст между Америка и Китай.
Трето, Москва оказва натиск върху водещите американски интернет компании: Apple, Google, (включително YouTube), Facebook. Те се съгласиха да премахнат приложенията си, които дразнят Москва и в същото време да им налагат големи глоби. А Вашингтон мълчи.
Да, разходите на Америка за издръжка на Доктрината Байдън растат (дори ако сега Америка печели добри пари от износа на втечнен природен газ) и особено за Великобритания. Може би политиците във Вашингтон и Лондон трябва да си припомнят известната максима на известния френски дипломат и пройдоха Талейран – „Всеки има право на самоунищожение. Но това е само право, а не задължение.“
Междувременно ситуацията в света става все по-отвратителна.
И най-важното, няма причина да се смята, че Китай ще се поддаде на натиска на новопоявилата се „Океания“ и ще отстъпи.
Няма да отстъпи.
Изучавам Китай от няколко десетилетия и знам за какво говоря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар