СЛАДОСТРАСТИЕ, ЖЕСТОКОСТ, РЕЛИГИЯ

 

Пьотр ГАНУШКИН

Пьотр Борисович (1875-1933) – на снимката горе вляво – е руски психиатър, който разработва една от първите теории за психопатиите, известни днес като личностни разстройства.

„Патологичните явления не са нищо друго,

освен преувеличени физиологични явления.“

Жан  Лобщайн (1777-1835), френски патолог и хирург

„Болестта може да даде ключ към разбиране на много явления от морално-афективната и интелектуална области. Тя разкрива истинската им природа.“

Жан Моро де Тур (1804-1884), френски психиатър един от основателите на клиничната психофармакология

„Религията не възпрепятстват нито порока, нито престъплението – понякога даже способства и за едното и за другото.“

Арманд Мари Коре (1841-1908),военноморски лекар и социолог.

Три чувства, напълно различни на пръв поглед – злоба, сексуална любов и религиозно чувство [1] – ако разчитаме на много факти и съображения, са в голяма близост едно до друго; след това, когато интензивността им се увеличи и особено когато гневът се трансформира в жестокост, в свирепост, сексуалната любов в сладострастие и религиозното чувство във фанатизъм или мистика, тогава тези три чувства съвпадат или се смесват без забележими граници.

Фактите и съображенията, които си позволяваме да изложим, се разделят на три групи –  трябва да докажем връзката  между 1) религиозното чувство и сексуалната любов; 2) сексуалната любов и гнева; 3) религиозните чувства и гнева. Така ще можем да докажем родството на всяко от тези чувства помежду им и по този начин очевидно ще бъде доказано родството на всички тези чувства в тяхната съвкупност; тогава основната част от нашия проблем ще бъде решена. Ще се съгласим предварително, че не сме събрали достатъчно факти, за да разрешим проблема, но вярваме, че основното не е толкова в броя на фактите, колкото в това, което ни казват.

I.

В Рим, в църквата Saita Maria della Vittoria, има скулптура от Лорецо Бернини, (1598-1680, неаполитанец, скулптор и архитект), която изобразява Света Тереза, лежаща в безсъзнание върху мраморен облак, и ангел, който се готви да пробие сърцето й със стрелата на мистичната любов. „Няма нужда да се обяснява – казва Любке за този сюжет – че религиозният екстаз в този случай е представен, не защото художникът така е искал, а поради естественото психологическо състояние, което обикновено е подчинено на прекомерна религиозност.

Ако се опитаме да открием произхода на тази атмосфера, наситена със сладострастие, тогава ще трябва да признаем, че нейните ембриони са ясно видими във всички последни творби на Кореджо, в които земния израз в погледите на мадоните и светците са твърде много[1].

Така идеята за връзката между религиозните и сексуалните чувства [2] прониква и в изкуството [3]

Ако искахме да изследваме в коя епоха тази идея е започнала да се осъществява, ще трябва да се обърнем към отдалечената древност, може би дори към времето, когато религиозното чувство все още се заражда в човека. „Дълбоката древност“, казва Моро де Тур [4], „свързва с религиозна идея признаци, които сега ни изглеждат неприлични или смешни ...

Във Вавилон, във Финикия, в Армения и т.н. всички жени са били длъжни да принесат любовна жертва на специален олтар [5].

Подобен обичай съществува и днес в много провинции на Индустан, Цейлон, Полинезия, по-специално в Таити. Египтяните, гърците, римляните имали много празници, където царували разюздан разгул. В днешно време в Индия, където религиозните традиции са запазени в своята чистота, празниците, носещи името „празниците на Шакти-Пудия, или мистериите на всеобщото оплождане“ възпроизвеждат всичко, което може да си представим, всички противоестествени гнусотии, в съчетание с цялата помпозност на индуските церемонии.“

През Средновековието е съществувала цяла поредица от религиозни фанатични секти, в които религията и любовта са съчетани по характерен начин. Сектата на николетите проповядвали отсъствието на всякакъв срам в сексуалните функции и учели, че страстите, дори и най-ниските и най-грубите, са полезни и свети; адамистите учели, че срамежливостта трябва да се пожертва на Бога; накрая, трябва да споменем друга еротична секта, пикардистите, които по -късно се появяват във Франция под името присмехулниците („turlupins“). [6].

Съществуването на такива секти може да се проследи до наше време. Например Ева Бътлър (XVII-XVIII век) основава в Хесен „секта на религиозни филаделфийци“, която проповядва обединението на духа и тялото; в началото на 19 век пасторите Ебел и Дистел основават в Кьонигсберг сектата на „мадамите“ („moukkers“), която е обвинена, че под прикритието на религията проповядва разврат; същото е и естеството на сектата на „хлистите“, която все още съществува в Русия, чиито членове, по време на своите религиозни церемонии, наречени „ревност“, изпадат в екстаз, в който се отдават на необуздан разврат. Животът в манастирите е изключително богат на примери, който не е подчинен само пламенни молитви, но и на най-екстравагантните оргии, в които религиозното мистично единство на половете води до съединение от по-малко духовен порядък.

Не без основание в много страни и до днес се носи слух, че този или онзи женски манастир е свързан чрез подземен проход със съседен мъжки манастир [7]. Животът на светците [8] не страда от недостиг на примери, в които сексуалният инстинкт доминира. Така фанатикът Ловат, който се разпъва на кръст във Венеция през 1805 г., отряза гениталиите и ги изхвърли през прозореца. Монахинята Агнес Бланк-бекен постоянно се измъчвала от идеята да разбере какво се е случило с частта от тялото на Исус Христос, която е била отстранена по време на обрязването. Света Екатерина от Генуа често страдала от такъв вътрешен жар, че за да се успокои малко, лягала на земята и викала: „Любов, любов, не мога повече!“

Тя била толкова силно привързана към своя изповедник, че когато веднъж приближила носа си към ръката му, усетила такъв мирис, който проникнал в сърцето й: „Божествена миризма – говорела тя, - която може да събуди мъртвите“. Света Армелия и Света Елизабет страдали от любовен огън. И накрая, добре известни са мъчителните изкушения от сексуален характер, от които са страдали светците, като св. Антоний Отшелник например. Без затруднения могат да бъдат цитирани голям брой подобни примери.

Лекарите и особено психиатрите отдавна обръщат внимание на близостта на религиозните и сексуалните чувства; психиатрите, повече от всеки друг, са успели да установят връзка между тези явления. Времето на по-изразено религиозно чувство е времето на сексуалното развитие (Нейман, Крафт-Ебинг), когато новите и непознати усещания изискват някакъв вид обективизиране (Крафт-Ебинг).

 „Религиозният фанатизъм“, казва Модели [9], „облечен в болезнена форма, често съпътства болезненото сладострастие, докато при някои жени, и особено при неомъжените и бездетните, религиозната диспозиция е свързана с болести на матката.“ Връзката между религиозната екзалтация и сексуалната възбуда е отбелязана от Фридрайх, Майнерт [10], Марк, Режис, Луазо, Бронардел, Ломброзо, Бол, Моро [11] и др. Религиозното безумие (религиозна параноя) много често се свързва със заболявания на гениталиите и в клиничната картина на това безумие халюцинациите от сексуално естество, мастурбацията и всякакви сексуални ексцеси заемат толкова забележимо и постоянно място, че индикации за това могат да се намерят във всеки елементарен наръчник по психиатрия. Фридрайх описва случай на религиозна меланхолия – пациентът преди началото на болестта и в нейния ход е страдал от много чести полюции; когато полюциите спират, приключва и психичното заболяване. Икар [12] цитира поредица от наблюдения на религиозна лудост, които съвпадат или с времето на пубертета, или с началото на менструацията, или с тяхното забавяне във времето, или с менопаузата.

Следващите две наблюдения са много показателни за случаите, които ни интересуват.

„1.Религиозният ентусиазъм, халюцинациите, желанието да се отиде в манастир и други психични разстройства се появяват периодично при особа, чиято менструация е настъпила на 18-т годишна възраст и в началото е била оскъдна, а година по-късно напълно спряла. Дългосрочното лечение на болестта на матката веднага довело до възобновяване на менструацията и възстановяване на предишното здраве ",

2. Двадесетгодишно момиче, след пълно забавяне на менструацията, изпадна в религиозна екзалтация и става лесно възбудима. При съответно лечение менструацията се появява и момичето постепенно се възстановява. "

„Връзката между религиозното безумие и гениталиите – казва Фридрайх – е толкова очевидна, че дори тези вещества, които засягат гениталиите, могат да провокират психични заболявания, като например татула.“ Соваж съобщава за няколко интересни наблюдения, „възникнали от използването на това растение и които се проявявали главно под формата на религиозно-мистично безумие.“ Нека се останем в областта на психиатрията и се спрем върху още два примера, които поради своята релефност едва ли имат равни на тях. На първо място, това е молитвата на една истерична жена, за която се съобщава и Фридрайх. Тази молитва е адресирана до Свети Емануил: „О! Ако те намеря, божествен Емануиле, ако си проснат на леглото ми, тялото и душата ми ще се радват; ела и за да може сърцето ми да ти служи като убежище, сложи главата си на гърдите ми“и т.н.

За друго, още по-интересно наблюдение, съобщава Моро дьо Тур в известната си творба „La psychologic morbide“. Той цитира писмата на пациентката М. X., която пише за божествената любов, която прониква и разпалва всички части на тялото и душата й. „... Една нощ, когато се събудих, почувствах някакво прекъснато удоволствие, ръцете ми, сякаш сами по себе си, се кръстосаха на гърдите ми и бях в страх в очакване на това, което Господ ще каже. Видях го много ясно, както е описан в Песента на песните, но напълно гол. Той се протегна до мен, краката му бяха върху моите, ръцете му кръстосаха моите, разкъсвайки короната му от тръни, притисна главата ми към своята; тогава, когато почувствах болка от ноктите му и трънливите игли, устните му докоснаха моите и аз получих божествена целувка, целувката на божествен съпруг, той вдъхна в устата ми с чуден дъх, който се изля в цялото ми същество освежаваща сила, радостно несравнимо потрепване.“

Не бива да се учудваме на баронеса Крюденер, която възкликва ту „Любовта, това съм аз“, ту „Небето, това съм аз“.

Не бива да се учудваме и от болната Морел, за която ни съобщава М. Рити (La folie a double forme). Тя е била последователно ту религиозна, ту проститутка, а връзката между разглежданите явления е толкова постоянна, че според Бол [13] „човек би си помислил, че основата на двата феномена стоят едни и същи клетки“.

(следва продължение)

Бележки:

1.       Отначало сме длъжни да кажем, че трактувайки го като религиозно чувство, ние не разглеждаме афективната страна на това сложно чувство без да засягаме интелектуалната му страна (Вундт свързва религиозното чувство с категорията интелектуални чувства).

2.       При опита да намерим идентична композиция в отношенията между тези две чувства, открихме някои неща в труда на Нейман (Lehrbuch der Psychiatric - Учебник по психиатрия, 1859), а също в труда на Крафт-Ебинг (Psychopathia sexualis, 1893).

3.       Няма как да не дадем за пример цитат от „Нана“ на Зола, който в художествена форма представя връзката между тези чувства: „Мюфа отново започна ревностно да изпълнява религиозните си задължения…Небето го изтръгна от ръцете на жените, за да го предаде в ръцете на Бога.  Графът намираше в религиозния екстаз същите сладострастни усещания, които бе преживял с Нана, същите молби и пристъпи на отчаяние, същото самоунижение на отхвърлено същество, върху което тежеше проклятието на пола. В църквата … той отново преживяваше някогашните наслаждения, предизвикващи треперене на цялото му тяло, помрачаващи разума му, удовлетворяващи неясните му потребности, скрити в тъмните дълбини на неговото същество“.

4.        Des aberrations du sens genesique, 1880, вж. също Jacolliot, Etudes indianistes; Montaigne, Essais, Lombroso et Ferrero, La femme criminelle et la prostituee и Ploss, Das Weib.

5.       Храмове на богините Милита има във Вавилон, Анахита – в Армения, Астарта – във Финикия и Изида – в Египет.

6.       Вж. Ломброзо и Фереро, цит съч.; то е реферирано в съчинението на Dufour, L'histoire de la prostitution.

7.       Вж. Ploss, op. cit., където той се позовава на секретаря папа Урбан VII. Thierry de Niem, Barlette Maillard и др.

8.       Вж. Friedreich. Allgemeine Diagnostik der psychischen Krankheiten, 1832, и другото негово съчинение: Systematisches Handbuch der gerichtlichen Psychologic, 1835.

9.       Maudslei, Physiologic de 1'esprit, 1871.

10.   Майнерт в своите клинични лекции (Klinische Vorlesungen, 1890) прави сериозен опит да даде физиологическо обяснение на съвместно протичащите болезнени състояния от сексуален и религиозен характер при епилептици, с което не трябва напълно да се съгласим.

11.    Несъмнено е, че ние не сме посочили и половината от психиатрите, които свидетелстват за тази връзка.

12.   Jeard. La fеmme pendant la periode menstruelle, 1890.

13.   Lesons sur les maladies mentales, 1880-1883.