ОТВОРЕНО ПИСМО

 

Русенският Пантеон (вляво), където е гробът на Каравелов и авторът (вдясно) на оригиналното отнорено писмо.

Вместо послепис: Стихотворението е публикувано във в-к „Щурецъ, година първа, бр. 9. Правописът е осъвременен. Позволих си да го редактирам частично, за да отговаря на текущата политическа обстановка в страната и на част от нейните герои.

Седнах, байно да ти пиша, това писмо малко,

че ми тежи на душата и ми става жалко,

като гледам как Бог още създава говеда,

а пък де когото срещна, като теле гледа.

Преминуват годините, косата белее,

младото по фитнес ходи, дор осакатее.

На спорт ходят и министри, на стари години,

и държавата пързалят …. на кори от дини.

Ясна, светла месечина, свети си на воля,

да се пазят пияните, да не паднат в гьола.

Че от как е предизборно битката открита,

емен-емен** не остана глава непробита.

Ти казваше, бай Либене с мъка на душата,

че „животът не ще екзарх, иска Караджата!“

Право е, но я попитай господина Стефан***,

със хвалби ще те напръска, па си гледай кефа.

Хубави са ни горите, „миришат на младост,

но вселяват в душите ни само скръб и жалост“,

че в тях има лесничеи и зверове горски,

и гешефти както думат, зли езици хорски.

Имаме си в артък****, всичко и добро  лошо,

ама пусти политици, са бетер галоши.

Без заплати да живеем и туй вече знаем,

що не пречи кабинета пак да вземе заем.

Тъй живеем българите, като животинки,

косъм цепим, бай Либене и броим стотинки.

Ала има други хора – тлъсти базиргяни..*****

За тях друг път ще ти пиша! С почит Змей Горянин.

БЕЛЕЖКИ:

*-Светозар Акендиев Димитров (1905-1958), русенец, български писател;

**-диал. от Родопите – бързо-бързо;

***-Стефан Янев, о.з. генерал, служебен министър-председател;

****-разг. излишък;

*****-ост. – в случая търгаши.