петък, 18 юни 2021 г.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИИ ОТ СВЕТОВЕ, КОИТО СЕ РАЗМИНАХА

 

В разказа си за тежкия, но поверителен разговор Байдън приличаше на княз Мишкин

Кирил Рогов, 17.06.2021 г.

Кирил Юревич, род.1966 г. е руски политолог, филолог и журналист.

Безсмислено е да се спори как са приключили разговорите между Путин и Байдън. За това не знаем нищо. Може да се разсъждава само върху техните отделни пресконференции.

Първо, разбираемо е защо те бяха отделни. Това бяха пресконференции от различни и като цяло от светове, които се разминават, а Байдън и Путин имаха възможност да изпълнят своите солови роли.

Казаното от Путин може да се смята за вярно от зрителите на първия канал в дълбоката руска провинция. За Байдън и световната преса всичко изглеждаше като абсолютна и откровена лъжа. И Байдън би се компрометирал дори само да бе слушал това без да възразява (ако пресконференцията беше съвместна), или би се подложил на градушка от обвинения, или би трябвало да опровергава всяко предложение и да се замесва в безсмислени словесни схватки.

Второ, самостоятелната пресконференция на Байдън си беше чиста атракция. Байдън каза, че е обяснил на Путин своята визия, че демократично избраното правителство е огромна ценност, както и правата на човека и свободата на словото. И че вместо кибератаки и намеса в изборите, е много по-добре да се намери основа за сътрудничество и взаимно разбирателство, основано на общо желание за благо и просперитет.

По принцип, за да съобщи тези неща, не беше необходимо Байдън да лети до Женева. Можеше да го каже с голям успех пред всяко дърво в градината си. Защото президентът Путин не само не вярва във всичко това, но дори не вярва, че и Байдън вярва.

В разказа си за тежък, но поверителен разговор с Путин Байдън приличаше на княз Мишкин, герой от „Идиот“ на Достоевски, който разказва на Рогожин за ползите от смирението на страстите, умиротворението и прошката. Целта на Байдън беше да се измъкне от реториката на конфронтацията. За мен остана неясна аудиторията, към която беше насочено посланието, защото Байдън нямаше как да въвлече в него отсъстващия Путин, малко хора в Русия ще научат за него и малко хора на Запад ще му повярват.

Апропо, всяка от страните имаше своята щипка истина. Путин подчерта, че е благодарен на Байдън за инициирането на тази среща, намеквайки, че това е извинение от страна на Байдън за известните му думи. А Байдън меко (членове на американската делегация по-категорично) намекна, че не разбира защо руската външна политика трябва да се изгражда в интерес на Китай.

Така не се разбра дали Байдън все още смята Путин за убиец? Защото предишният му отговор на този въпрос изглеждаше като намек за това какво мисли и кое има значение. Сега отговорите му по-скоро показваха, че независимо дали вярва или не, това няма значение. Защото има по-важни неща.

Като цяло, Путин изглеждаше като човек, който е принудил американския президент да отстъпва назад по пълна програма. А Байдън приличаше на президент, който е навлязъл в тресавището и сега трябва да отстъпва назад.

А какво е станало зад кулисите и изобщо станало ли е нещо, ще разберем по-късно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар