понеделник, 7 юни 2021 г.

СССР Е СТРАНА НА ЛЕГАЛИЗИРАНИЯ АБСУРД

 Максим Мирович, LiveJournal, 06.03.2021 г.

Приятели – днешната публикация ще е необичайна и интересна, защото съдържа колекция от снимки на съветския живот. Знаете, че в моя блог често публикувам редки снимки от реалния съветски живот (много от които бяха забранени в СССР), но днешната публикация е изключителна. Защо? Първо, защото снимките не са направени през 70-80-те години (както повечето мои колекции), а много по-рано – в началото на 30-те години (има се предвид ХХ век – Н.К.). На второ място, снимки са направени не от съветски граждани, а от американския фоторепортер Джеймс Аби (1883-1973).

Кой е Джеймс Аби? През тридесетте години Джеймс вече е доста известен американски фотограф – работи в Холивуд, снима Чарли Чаплин, Морис Шевалие и Сергей Айзенщайн. През 1932 г. Аби успява да попадне в СССР. Официалната причина за посещението е да направи портретни фотографии на Сталин.

Според замисъла на властта, която допуска американския фотограф на територия на съюза, тази фотосесия е трябвало да убеди западните страни, че Сталин е в добро здраве.

В допълнение към 25-минутната фотосесия на Сталин, Аби успява да заснеме и много неща от живота в самия СССР, в места които успява да посети. Интересното е, че цензорите не са проверявали особено старателно тези снимки, тъй като цялото им внимание вероятно е било съсредоточено върху фотолентите със снимки на Сталин и „правилния ракурс на вожда“. По тази причина останалите ленти на Джеймс практически са непокътнати.

…….

Разглеждайки подбраните фотографии на Аби с опитното око на изследовател, е очевидно, че Джеймс е бил съпровождан (от службите – Н.К.) и не е му е било позволено да снема всичко. Така например, кадрите от паради и други официални събития са висококачествени, докато кадрите от всякакъв „съпътстващ бит“ (най-често некачествени), като че ли са снимани тичешком и са размити. Не изключвам Джеймс да е имал и втора, по-миниатюрна камера, с която се е опитал да заснеме възможно най-незабележимо обикновения съветски живот.

Снимките добре разкриват  реалностите от онази епоха.

В началото на 30-те години на миналия век култът към личността на Сталин току-що започва да се появява, а в кадрите на Джеймс има заснети паради с портрети на съветски лидери, като на един от плакатите Сталин е наречен „нашия бригадир“ (снимка 1). 

Като цяло трябва да се каже, че съветският живот през 30-те години силно наподобява епохата на абсурда, в която има тотална борба с миналото. Хората изобретяват нови думи и имена като „Барикада, Бебелина, Ревансавр“, лозунгите често са абсурдни и се пишат без пълно разбиране на използваните думи. Лозунгите „XX години болшевишка истина“ и „Пресата трябва да служи като инструмент на социалистическото строителство“ изглеждат като абсурд по Кафка (снимка 2).


Интересното е, че писателите от онези години отлично усещат вътрешния абсурд на новото правителство и неговите лозунги. В „Златния телец” Илф и Петров перфектно пародират стила на болшевишките вестници в главата „Потната вълна на вдъхновението” – „Нека клеветят. Нека скърцат със зъби. Нека злобният озъбен враг се покаже“, а антиутопистите Платонов и Замятин посвещават цели романи на болшевишкия абсурд (на снимка 3 – майсторите заличават надписа „Романови“ върху старинни сервизи, заменяйки го с „Новият хотел Москва“).

В същото време истинският съветски живот е далеч от церемониални лозунги и плакати - има много такива снимки в колекцията на Джеймс Аби и те са заснети, най-често, със същата „размазана“ техника – най-вероятно тичешком, като  сцената на гарата (снимка 4). 

 

На нея се виждат гладуващи селяни, които със седмици чакат влакове, за да тръгнат натам, където може би все още има храна. Или тази леко преекспонирана, но въпреки това много изразителна снимка на тежък женски труд (снимка 5). 

 

На основата на участието на жените в такъв вид труд е изградено „равенство на половете“ в неговото болшевишко разбиране (със съкращения – Н.К.).

P.S. Останалият снимков материал ще публикувам по-късно – Н.К.

Няма коментари:

Публикуване на коментар