КЪДЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО РОБСТВО

 Захари Стоянов, „Непознати страници”, с.117-123

Мюхлюзинът [1], бивши премиер на България, а таен дипломат на руската дипломация и на нейните коварни в Отечеството ни планове П . Каравелов [2], твърде ревностно се е заел да защитава своите господари. Не им завиждаме с новия апостол, с тоя бивши Бентамоман и Беджехотофил и господар на пловдивската ,,Независимост”[3]. Който се води и братими с него, той ни представлява оня нещастник, който влиза с бясно куче в толум [4]. Но защо ли да си трием зъбите? „Tel maotre , tel valet” или по български речено тенджерата се търколила, та си намерила капака. В последния брой на ,,Т.К”[5] тоя човек излязъл да защитава осъдената от цяла Европа автократия, не само днешното й положение, но от времето на Ивана Грозний [6]. Боже мой, а Бентам, когото един от руските царьове вика в Петербург, като го награди и със скъпоценен пръстен, махна с ръка, че гърбатият не може да се изправи, освен да му смажеш гръбнака с чука. Поляци, малоруси [7], татари, черкези и пр. племена, които са имали злочестината да попаднат под московския хомот [8],  според П. Каравелова излиза, че са или разбойници или неразделно с московците. Иска да каже той, че Русия с освободителската и цивилизаторска мисия е убила свободата и съществуването на тия народи. Вижда се работата, че за издайника на българската корона и историята е станала гнусно блато. И нещастните татари, които в турско време виждахме да косят сено и носят дърва на българите, и те били някаква си опасност, от които и българите теглили. Примери, че в народните песни имало да се казва ,,младо татарче”. От своята християнска и прогресивна Русия те били крали робини,  които продавали в Цариград, значи че в Русия робството е било божие наказание. Ние пък, които не служим на азиатския департамент [9], утвърдяваме, че това гнусно робство и днес царува в Русия, което искат да въведат и в България нашите издайници. Ние утвърдяваме още, че каквото тегло има там в тая братска нам страна (с народа), то в България под турско иго никога не е имало подобно нещо. Никога, повтаряме ние с подписа си. Далече сме ние от библиотеките, но и доволно и онова, което имаме под ръка, за да се снабдим и с факти. Без предисловие и въведение, не желаят ли нашите читатели да чуят долното, което е станало в Русия. Едно обикновено куче се продавало в Русия за двама души селяни; а едно авджийско - за 3 момичета. Ето ви няколко обявления от тогавашните вестници: „У Никола Морскаго се продават банкетни пишкири, покривки за маси, две момичета учени и един селянин (мужик).” „Продава се двадесетгодишен човек белберин и една крава от добра породица.” ,,Хубави кученца се продават и 7 човека с най-умерена цена.” ,,На литейната част, против Сергия, в черковния дом се продават двама души, готвач и файтонджия, годни за солдати и един папагал.” „Някой си има за продан 11- годишно момиче и 15 - годишен белберин (парикмахер), четири кревата, пера за възглавници и други домашни вещи.” ,,Имам за продан хубава пресносола риба осетрини, седем сиви мерини (коне) и мъж с жена.” (Беляев,стр. 320, Мордовцев, 3., 1, 431) Не само са се продавали селяните в Русия, а са ги давали още във взятка [10], изигравали са ги на комар, плащали са с тях на доктора за визити и пр. и. пр. Робството в Русия, говори Шап, разрушило всичките естествени права; тук човекът се е продавал като стока, деца са се отръгвали от обятията на майките, за да се продават в публичните домове за по няколко си рубли. (Рус. старина, 11, ср. 785). Цената на тия нещастници, истински наши освободители, които са умирали по Дунава и по Балкана била разна. В началото на царстването на Екатерина [11], която освободи Полша , един селянин е чинел 70 - 120 рубли. Но без земя цената на тоя двукрак добитък е била много ниска. Една помещчица (чифликчийка) [12] продала 195 души свое стадо  мъже, жени, деца с пеленачетата, по 6 рубли едното парче. Майсторите, хубавите момичета, актрисите стрували много по-скъпо. Потемкин [13] например, който освободи татарите, купил от някого си Разумовски музиканти - робове по 800 рубли всеки. Много пъти, когато пияният и развратният чокоин [14] и угоявал всичко от тия нещастници, продавал и цялото село с бабичките и кучетата. Сърбинът Сава Текели, който пътувал из Русия, видял в Тула на пазар 40 момичета, които с камшик пазел техният господар. Той попитал: „Какви са тия хора?” „Продават се” - бил отговорът. Савата се почудил. ,,Купи ни, купи ни, Господине!” - викали момичетата, а той се чуди, че те били всички весели. Урзопинският панаир (Русия) бил центърът, дето се продавали момичета за Турция и за другаде. Търговците били арменци. Други пък давали с кирия момичета по бардаците, за които вземали по 100 рубли в месец. Ние, дето се турим в положението не на граждани на днешното авантюристическо правителство, а на турски раи, с гордост на челото констатираме тоя факт,че овцете, козите, говедата и кокошките на нашите бащи са били в Турция швейцарски граждани, когато нашите нещастни братя руски селяни са били до 100 пъти по-долни. Някой си Хорват, чифликчия в Малорусия, постоянно говорел: ,,Всичко е мое - земята е моя, небето е мое, водата е моя - всичко е мое! И действително той на дело достигнал това. Един път с многобройна свита той отишъл да обикаля своите земи и преминал през село Т. Кучето му влязло в двора на един селянин, който като поискал да го изпъди, то го ухапало, и селянинът без да иска ударил го и му счупил единия крак. Хорват побеснял от това, той се незадоволил да накаже своя роб само, но заповядал на хората си да турят слама около селото, което до крак изгорил. Веднъж на същия Хорват се подплашил конят, гдето присъствали и 12 души още. Той заповядал да избият всичките, щото да не остане човек, който да говори, че на стария Хорват конете могат да се подплашат от каквото и да било. (Пасек, 2, 200-201) Тайният съветник Жадовский, който живял през 1855 г. в Оренбургската губерния [15], имал за правило, щото всички негови роби от няколко села, щом се оженят, първата нощ да довеждат своята булка да преспи с нея, който не се съгласявал на това, на другия ден той удрял по 50 камшика и на младоженеца, и на булката, и на родителите й. Когато той остарял вече, карал своите файтонджии и слуги да изнасилват сиромашките селянки, а той с цигара в уста давал команда. (Преступление и наказание, 1869 г.) Друг един помешчик, Виктор Страшински, от 1840 -1850 г. обезчестил 86 момичета от своите робини, които били на възраст най-старите на 14 г., а другите - на 13 и 12 г. 47 от тях показали на съда, че и като се оженили (насила), пак били заставени от Страшински да имат с него сношение.На много помешчици момичетата от цялото село са служели за жени. Това зверство не се е даже гледало за нещо необикновено, от никого не се е скривало. Авторът на записки ,,Селского свещеника”, който в 1861 г. ходел официално да присъства на като се чете височайшия манифест разказа, че някой си Лачинов така давал заповеди на своите роби: човекът му вечер тръгне от прозорец на прозорец и вика: ,,Ти Иван Митрич, ще отидеш утре да чукаш житото, Теодосия (дъщерята) ей сега да дойде при барина [16].” На другия ден същото: ,,Ти, Иван Кузмич, чуваш ли? Утре да отидеш да подсеваш, Арина (жена му) скоро да дойде в чифлика.” В енорията на същия свещеник се случили щото две момичета отказали да отидат. Едната се удавила през нощта, а другата я завели, вързали я с въже от кревата и подир две недели умряла. Друг един звяр помешчик издал приказ [17] към своите робове, щото щом им се роди дете, да не го кръщават, дорде не питат него. Причината била тая да не би случайно някой селянин  да кръсти детето си на името на някой от бариновото семейство. „ Аз не желая щото мужиците да хабят имената на моите деца” - говорил той. Приказът се захващал така: ,,Вие подлеци…” Вечер, като си легнат барините и техните деца, при всекиго особено после пладне се натъкмявали по 2-3 същества, които изпълнявали следующите длъжности: една ще пъди мухите, друга ще чеши барина по петите, трета ще пее песен, ако баринчето е малко, то ще да му приказва приказки, дордето заспи. Свещеникът видял едно баринче, което се преструвало на заспало, и разказчицата млъкне да му приказва вече. То скочи и я цапне и тя пак захване: „И-ва-н Ца-ре-вич и пр.” Граф Аракчаев [18], един от най-любимите на царя слуги, един от най-прочутите администратори, който е управлявал Грузия, заробена от Русия. Тоя просветен мъж е наказвал всяка селянка, която не е раждала момче, а момиче. Ето неговите прикази: ,,У мене всяка жена трябва да ражда на година по едно момче. А ако някоя жена роди мъртво дете или пометне, то ще се облага с щраф  [19]; а ако някоя не роди някоя година, то ще й се вземе по 10 аршина [20] сурово платно. Слугата на Аракчаева, комуто жената родила момиче, ето що донася с ,,рапорт”: ,,Ваше сиятелство! Против желанието ми жената роди момиче, а не момче, за което се боях досега да ви донеса. Моля коленопреклонно да ми простите” и пр. Същият Аракчаев устроил и болница, хем да лечат нещастните роби, хем да ги бият. Ето рапортът на Шевелевската болница: ,,Чест има да уведомя Ваше сиятелство, че слугинята (дворовая женщина) Прасковя Григориева оздравя днес и след като я наказахме с пръчки (розгами), изпратихме я да лечи щаб-лекарят Белоцветов. Една аристократка Салтикова, която е имала няколко хиляди рубли, природата я лишила от коси, затова си имала нарочен белберин [21], който да й туря изкуствени. Но за да не би да се разчуе това, тя държала този белберин 3 години заключен в един долап. Когато той побягнал, Салтикова се оплакала за това право на императора Александра. Всичко това се е вършило по закон, никой нямал право да се оплаче против тия зверове. Някой си Мамонов, който венчавал своите робини, като държал в едната си ръка камшика, а в другата - невястата за косата, направили му бележка. Той пише на московския генерал-губернатор: ,,Крепостните (робите) хора, които се намират в моя дом, аз никога няма да престана да ги наказвам телесно. Това право, да бием с тояги нашите крепостни, е свързано с политическото съществуване на нашето отечество.” По само себе си се разбира, че тия хора, които са били по-долни и от кучетата, които са били венчавани с камшик, на които жените и дъщерите са били вземани на таин, понякога се бунтували не против държавата, а против чокоите. И какво е излявало? Клане, бесилка, набиване на кол и унищожаване на цели окръзи. ,,Тия наказания са невероятни” - говори сам поетът Пушкин в своята история на бунта - набивали на кол, други обесвали за ребрата на куки, някои разсичали на четири, на останалите прощавали, като им отрязвали само носовете и ушите.” Княз Реприн, който бил натоварен да потуши бунта, говори в един приказ: ,,Селяните за своето съпротивление против войската на Н. И. Величество са наказвани със силата на оръжието и са предавани яко изверги, злодеи и престъпници на огън и меч; техните тела, които справедливо са издъхвали от тяхното богопротивно престъпление, не са достойни за погребение заедно с общите верноподаници. Те трябва да се заравят в особена яма и да се тури надпис: ,,Тук лежат престъпници против Бога и царя и помешчика и пр.” Салтичева, пак помешчица, която от злоба е рязала циците на своите робини момичета, а после ги е пекла да ги яде, 21 пъти е била предавана на съд и все делото се закривало. Друг един барин купил две кученца, които дал на подая на една селянка. Но понеже те я хапели тя ги хвърлила в реката. Баринът я смазал между две дъски сутринта, после я бил всеки ден. Наказали го с духовно покаяние… Когато русите завладяха Малорусия [22], която ,,Т. К” казва, че така трябвало, т.е. да я освободят, имало 44 986 свободни домове. Екатерина ги намалила в няколко години на 4000. (Соловиев, 26 том, 39 стр.) Само тя, Екатерина, е обърнала в роби 6 678 000 души. За заслуга само, че й помогнали някои от придворните да стане царица, тя подарила следующето число селяни-робове: на Потемкин - 25 000, на Завадовски - също 25 000, на Зорача - 13 000, на Корсакова - 4 875, на Лонски - 25 000, на Зубова - 13 000. Само в един ден, 18 август 1795 г., тя е раздала 10 000 подаръка. Английският посланик от Петербург писал по това време на своето правителство:  „Хазната на Екатерина е пуста, но селяните са още много.” Хора като княгиня Дашкова, приятелка на Волтера, и като Карамзин, авторът на ,,Бедната Лиза”, и те са владели по няколко хиляди робове, и те са ги продавали като кучета. Но стига, доволно е и това, което сме извлекли от съчиненията, печатани в самия Петербург. Онова, което описваме, се е вършило повечето в настоящия век. Сега положението не е такова, няма рязане на цици и други, но робите, гладни и голи, съществуват още.

Ако руският крак стъпи някога в нашите райски земи, то нашите полета и плодородни места няма да ги владеят български стопани, но руски стопани. Тогава българският народ ще опита какво значи робство, което той не е и сънувал даже във времето на турците. Руското робство е нещо нечуто и невидяно. Зверовете турци никога в ума им даже не са минували тия зверства, които са били узаконени в Русия. Прочее ние ще пребием пръстите на подобни мазници като П. Каравелова и компанията му, които излизат да хулят гнуснаво своя шпионски вестник, че Русия била нам що си и нам каква си и трябва да й отстъпим. Нека издайникът на българската корона отстъпи със своите си дечица, ако му е толкова мило. Но Русия ни освободи - ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар [23]. Колкото за това, че в България нямало алъш-вериш [24], то нека българските търговци поискат сметка от Петка Каравелова - защото той ги хвърли в тая криза, защото той размърда мирното княжество, като му издаде държавната глава?

Бележки към статията

1. Мюхлюзин – правилно михлюзин, турска дума, означава мързелив човек, фалирал човек, мръсник. Производна от нея е михлюз – човек с по-забавени реакции, неспособен на спонтанна важна реакция, непоемащ инициатива, човек без мнение. Това е и смисълът, който влага и З. Стоянов. П. Каравелов е такъв, защото няма свое мнение.

2. П. Каравелов – политик, водач на Либералната и на Демократичната партия (1843-1903 г.), четири пъти е министър-председател на България. По убеждения е русофил.    

3. Вестник ,,Независимост” – това е вестникът, който е излизал в Пловдив от 1881 г. нататък, когато след режима на пълномощията в столицата на Източна Румелия се установяват непримиримите либерали начело с П. Каравелов. Редактор е Петко Каравелов. Тук е публикувал статии и З. Стоянов. Не трябва да се бърка с другия вестник ,,Независимост”, излизал от 1886 г. нататък. Той е под  редакцията на Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов. През този период той се противопоставя рязко на пропагандата на проруските политически кръгове срещу българския княз Александър I.

4. Толум – правилно тулум. Това е сирене от мехове. Толум се среща във възрожденските очерци, а в разговорния език е и израз за набъбналост (обикновено на мъжки корем),  символизиращ мех:

5. Т.К. е вестник ,,Търновска конституция” – един от органите на Либералната партия на П. Каравелов.

6. Иван  Грозни – първият руски цар, управлявал в периода 1547-1584 г.

7. Малоруси – Украинци. По-скоро историческо название на украинците, използвано в Руската империя, която претендира, че е единствен законен наследник на Киевска Русия. Въпреки че придобива широка употреба в XIX век, той никога не става ендоним (име използвано за самоопределяне). Днес В Украйна този термин се смята за остарял и обиден.

8. Хомот – преносно означава тегло, робство, гнет; дървено приспособление, което се поставя на врата на волове, биволи и др. при впрягане; ярем.

9. Азиатски департамент – отдел в руското Министерство на външните работи, който пряко се занимава с т. нар. Източен въпрос, включително и съдбата на България.

10. Взятка – игра с карти.  В случая обаче означава и подкуп.

11. Екатерина Велика – руска императрица (1762-1796 г.)

12. Помешчица – аристократка, едра земевладелка в Руската империя.

13. Потемкин – Григорий Потемкин (1739-1791 г.), руски държавен деец, граф, княз и фелдмаршал, любимец и фаворит на императрица Екатерина.

14. Чокоин – едър земевладелец.

15. Губерния – административна област в Руската империя.

16. Барина – господарка.

17. Приказ – заповед.

18. Граф Аракчаев - Алексей Аракчаев (1769-1834 г.) е руски държавен деец и военачалник от началото на XIX век. Бил е военен министър и член на Държавния съвет на Руската империя.

19. Щраф – вид наказание, глоба.

20. Аршин – мярка за дължина, равна на 68 см (турски аршин) или на 71 см (руски аршин).

21. Белберин – правилно ,,берберин”, бръснар.

22. Малорусия – Украйна

23. Самар – седло. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сядане на човек или за окачване на товари. В преносен смисъл това е всяко приспособление за по-лесно носене на тежести.

24. Алъш-вериш – буквално от турски език ,,вземане-даване”. Означава търговия, но и далавера.