Кобилата на млад селянин избягала и той отишъл да се оплаче на равина:
-Рави, днес ме сполетя нещастие – единствената ми кобила избяга!
-Защо наричаш това нещастие? – казал равинът – Почакай малко, времето ще покаже.
Минали няколко дни и кобилата се върнала, а с нея дошъл и един красив жребец. Селянинът се зарадвал и отишъл да се похвали на равина:
-Рави, днес ме сполетя щастие – кобилата се върна и доведе със себе си един красив жребец.!
-Защо наричаш това щастие? – казал равинът – Почакай малко, времето ще покаже.
На следващия ден селянинът решил да поязди жребеца. Конят не бил обяздван и го хвърлил на земята, при което селянинът си счупил крака. Отново отишъл при равина:
-Рави, днес ме сполетя нещастие! Реших да пояздя жребеца, паднах и си счупих крака…
-Защо наричаш това нещастие? – казал равинът – Почакай малко, времето ще покаже.
Селянинът не останал доволен от отговора, криво ляво се прибрал вкъщи, превързал счупения си крак и легнал да поспи. През това време през селото минавали пратеници на царя, за да вземат здрави мъже за войската, тъй като царят се стягал за война. Видели, че селянинът е със счупен крак и отишли в следващата къща.
ПОУКА: Никога не бързай да казваш какво е щастие и какво е нещастие. Животът е така устроен, че това, което днес смяташ за лошо, утре може да се превърне в добро и обратното!
Няма коментари:
Публикуване на коментар