РЕАКТИВИРАНЕ НА СЕВЕРНИЯ ТРИЪГЪЛНИК

 

Вашингтон не може да пренебрегне инициативите на Китай в Салвадор, Хондурас и Гватемала.

Алисън Федирка, 24 май 2021 г.

Авторката завежда анализите в Geopolitical Futures. Освен че пише анализи, тя помага в обучението на нови анализатори, контролира интелектуалното качество на работата на анализаторите и помага в процеса на изготвяне на прогнози. Преди да се присъедини към Geopolitical Futures е работила за Stratfor като специалист по Латинска Америка и впоследствие като регионален директор за Латинска Америка. Повече от седем години е живяла в Южна Америка – предимно в Аржентина и Бразилия. Освен английски език владее свободно испански и португалски. Има бакалавърска степен от Вашингтонския университет в Сейнт Луис и магистърска степен по международни отношения от университета в Белграно, Аржентина.

През последните години има периодични и предсказуеми отношения между Съединените щати и държавите от Северния триъгълник – Хондурас, Салвадор и Гватемала. Групи от имигранти периодично се отправят на север към САЩ, бягайки от бедността и несигурността. По този повод американски политици твърдят, че имигрантите трябва да бъдат спирани по пътя им, или че на първо място трябва да бъдат подобрени условията в родните им страни, така че да не се налага да мигрират. Този повтарящ се епизод неизбежно изплува на повърхността на международните отношения всеки път, когато се формира нов „керван“ от мигранти. От време на време се въвежда някаква помощ за осигуряване на сигурността или се оказва допълнителна консулска подкрепа, но всъщност нищо не се случва, което да промени отношенията между САЩ и Северния триъгълник или което да нарушава регионалния баланс на силите.

Статуквото започва бавно да се променя. Хондурас, Салвадор и Гватемала продължават да призовават за по-голямо сътрудничество и финансиране от страна на Вашингтон, и едновременно проявяват интерес и към инициативите на Китай, тактика, която Вашингтон няма как да пренебрегне.

Обсебване

Съединените щати от дълги години са обсебени от темата Централна Америка. Президентите от средата на 1800 г. насам отдават приоритет на силното присъствие на САЩ в региона. Това е причината САЩ да оглавяват строителството на Панамския канал и да се отнасят с особено внимание към региона по време на Студената война. Манията, разбира се, е свързана с геостратегическото положение на Централна Америка. Страните от този регион образуват западния фланг на Карибския басейн. Те заемат място, където сушата на Северна Америка се стеснява, значително намалявайки разстоянието между бреговете на Тихия и Атлантическия океан. (Повечето от страните тук са разположени на двата океана – А.Ф.) Контролът и влиянието върху тези държави са критично важни за стратегията на САЩ за осигуряване на морските граници.

Следователно, съперниците, които се стремят да разстроят или да безпокоят Съединените щати, гледат на Централна Америка като на уязвима точка. Съветите със сигурност го правиха по време на Студената война, която беше доста по-горещ конфликт за региона, отколкото подсказва името. Всъщност Централна Америка представлява безмилостна арена за битки между двете световни сили. САЩ започнаха намесата си в региона през 1954 г., като подкрепиха преврата в Гватемала, въпреки че основните им действие настъпиха едва през 80-те години, когато вътрешнополитическите вълнения в региона създадоха предпоставки за намеса на Съветите. Последваха 36 години граждански вълнения в Гватемала, 12 години гражданска война в Ел Салвадор и намесата на САЩ, използващи Хондурас като база за подготовка на сили, в 12-годишната борба срещу революцията в Никарагуа. Подробностите варираха в зависимост от държавата, но резултатите бяха едни и същи – икономически щети, нестабилна атмосфера на сигурност, слаби политически институции, незаконното поведение на част от елитите.

Именно затова толкова много мигранти са нетърпеливи да избягат в Съединените щати и точно по пази причина Китай има уникална възможност да капитализира случващото се в свой интерес. САЩ и страните от Северният триъгълник добре разбират, че инвестициите и помощта са необходими за подобряване на социално-икономическите условия, но липсва съгласие колко и къде трябва да отидат помощите. Например в момента страните от Северния триъгълник търсят финансиране в размер до 30 милиарда долара, но най-новото предложение на Вашингтон е само за 4 милиарда долара и е придружено от условия за политически и икономически реформи. Съществуват и други фактори. Вашингтон, например, не вярва, че предоставените средства ще бъдат използвани ефективно. Този факт не е неоснователен. САЩ водят съдебни дела срещу висши служители от Гватемала и Хондурас – в първата държава за корупция, а във втората – за трафик на наркотици. В щатите се обсъждат  варианти за отговор във връзка със смяна на петима съдии от Върховния съд и генералния прокурор в Салвадор. Това затруднява доверието между страни.

Големи жестове са малко

САЩ нямаха много причини да променят подхода си към Северния триъгълник, докато Китай не започна сериозно да ухажва региона. Вашингтон е особено притеснен за Салвадор, тъй като през 2018 г. правителството реши да признае Китай и скъса дипломатическите си отношения с  Тайван. Това съвпадна с проявения от Пекин интерес за развитие на пристанището в гр. Ла Унион. Съвсем наскоро, когато президентът отстрани съдиите от Върховния съд, Вашингтон изпрати пратеник в Сан Салвадор, който беше игнориран от президента. Нещо повече, седмица по-късно парламентът ратифицира споразумение с Китай за изграждането на стадион, библиотека и пречиствателна станция. Китай пусна н хода „дипломацията на ваксините“ (срещу Covid-19 – Н.К.) чрез няколко доставки на китайската Sinopharm в страната.

 Връзка на основните пристанища с Тайван

Сега Вашингтон има по-малко възможности за управление на ситуацията, отколкото по време на Студената война, когато призракът на комунизма „оправдаваше“ всякакви мръсни операции. Подробности за действията на САЩ в Северна и Южна Америка по време на Студената война излязоха на бял свят и ясно показаха ролята им за насилието и нестабилността в региона. „Желязната ръка“ от онова време само ще отчужди региона и вероятно ще го тласне още повече в сферата на влияние на Китай. Трудно е и използването за въздействие на местни обществени групи или неправителствени организации. Предишни решения да се използват за целта програмите за помощ са преследвани от американските президенти от Джон Кенеди до Барак Обама и всички са се провалили.

 Преки чуждестранни инвестиции в Централна Америка

Ограничения като споменатите накараха мнозина наблюдатели да предположат, че САЩ ще увеличат търговията, краткосрочните и общите икономически ангажименти със Северния триъгълник. Тези предложения съвпаднаха с търговската война между САЩ и Китай. САЩ вече имат надмощие в търговията с тези страни, които са от умерено до висока степен зависими от износа. Те са привлекателни кандидати и за краткосрочни дейности, предвид тяхната близост и относително евтината работна ръка, но проблемите със сигурността са пречка. Допълнителни възможности могат да бъдат придобити и чрез използване на дипломатическите им отношенията с Тайван, например Гватемала и Хондурас го признаха.

Това е нож с две остриета. Но поставянето на търговските и икономическите проекти на преден план играе важна роля в аспекта на търговско-икономическата война между САЩ и Китай. Доста шум се вдигна за засиленото китайско присъствие в Латинска Америка, но степента и видът на влияние се различават драстично в зависимост от местоположението. Страните от Северния триъгълник имат малко природни ресурси, които биха били привлекателни за Китай. А настояването на Пекин за пренасочване на производството към производство на по-високотехнологични стоки с висока добавена стойност няма да намери много купувачи в региона. Въпреки това Китай е гигантски пазар, който може да предложи привлекателни условия за увеличаване на дела си в търговията, която е сравнително малка в тези страни, и да спечели място в техните икономики.

Забележително е, че Китай стана малко по-разумен с видовете инфраструктурни проекти, в които инвестира. Но предвид стратегическата стойност на тези страни за САЩ, геополитическите печалби могат да компенсират всякакви финансови загуби. Съществува, разбира се, традиционната опасност една държава да бъде хваната в капана на дълга, но утрешните проблеми не биха били достатъчни, за да обезкуражат Северния триъгълник от днешните печалби. Способността на Китай да прави бизнес в „сиви зони“, позволени от закона е съвместима с клиентелистките режими в страните от Северния триъгълник, като източник на пари. Съществува потенциална заплаха Китай да остави „цифров отпечатък“ в тези страни, като подпомогне развитието на технологиите за наблюдение и телекомуникационните системи.

САЩ са изправени пред належащата необходимост да обмислят как да ангажират на своя страна държавите от  Северния триъгълник в светлината на тази конкуренция. В момента Вашингтон има надмощие на икономическия фронт и е доминиращата сила за сигурност. Китай обаче има способности да подкопае позицията на Вашингтон само с няколко големи жеста.

Стъпването на Пекин в региона засега е малко вероятно, но е стратегически важно.