ИДЕИТЕ НА КАРАГАНОВ

 

Вместо послепис:

Следващият текст е част от анализ на Ал. Скобов (https://www.kasparov.ru/material.php?id=5FCA253017264),  посветен на статията на Караганов [1] – „Настъпление във войната на идеи. Отбранителната традиция е неподходяща в съвременния свят“, публикувана в кремълския официоз „Российская газета“.

Според Скобов това е „истински манифест на крайно дясната част на руския политически „елит“, който очертава „всички основни идеологически нагласи“, които се популяризират чрез руски медии в продължение на много години от т. нар. „медийна клика“ –  група от най-бесните и необуздани проповедници на имперския реваншизъм“.

Споделям тази част от анализа на Скобов, не защото теориите за загниващия и умиращ капитализъм, за Москва – столицата на Третия Рим и прочие са нови, а защото мисля, че идеите на Караганов не са чужди на част от представителите на българските парламентарни и извънпарламентарни сили, което не ми се вижда съвсем безобидно (заглавието на публикацията е мое – бел. Н.К).

„Съвременният свят е полето на последната битка в глобалната конфронтация, която продължава вече 500 години. Западът (Европа, а след това и САЩ), въз основа на своето военно превъзходство, установи господството си над всички останали. И, възползвайки се от това, в продължение на 500 години той присвояваше за себе си справедливия им дял от световния БНП. Русия обаче лиши Запада от военното му превъзходство и по този начин освободи народите по света от западното иго. Даде им възможност да започнат да получават справедлив дял от световния БНП. Светът става все по-„незападен“, Западът губи историческа съревнование, търпи провали по всички линии и все по-дълбоко затъва в системна криза.

Водейки ариергардни боеве, за да запази останките от своето господство, Западът използва натрупаното предимство в информационната и културна сфера. За да отслаби конкуриращите го страни и общества, Западът изнася в тях идеологията на транснационалния либерализъм. Това е полутоталитарна унифицирана идеология, която днес включва редица нови и модни ценности и поведение: демокрацията като религия, ЛГБТ, #MeToo, феминизъм (да не се бърка с правата на жените), Black Lives Matter и т.н.

Тези поведенчески модели и ценности отвличат вниманието от реалните проблеми, които по принцип не могат да бъдат решени в рамките на съществуващия несправедлив модел на капитализма, който е в задънена улица. Те искат да откъснат народите от тяхната история, традиции, от тях самите. Те атомизират обществата, заместват природните ценности и емоции и превръщат човека в робот с програмирани реакции. По същество става въпрос за дехуманизиране на човек.

Разпространението на тази идеология провокира съпротивата на народите по целия свят. На транснационалните либерали се противопоставят националистическите консерватори. Те са „нормалните“. Те са за запазване на суверенитета на държавите и народите, на национална идентичност, за защита на националните интереси и култура.

„Нормалните“ национал-консерватори в света са огромно мнозинство. Дори в самия Запад транснационалните либерали са все по-намаляващо малцинство. Но тяхното господство се основава на ресурсите на световната икономическа система от Бретън Уудс. „Нормалните“ са идеологически разделени и нямат лидери. За транснационалистите работи и фактът, че с появата на ядрените оръжия в света големите войни спряха. Хората са загубили навика да се борят за това, което наистина е насъщно – живот, хляб, собствена култура, мястото, в което живеят – родината. Изгубена е волята за борба.

Русия е длъжна да завърши историческия разгром на Запада и на идеологическото поле. Тя е тази, която трябва да застане начело на световната кампания за нов хуманизъм, който да запази човешката същността и предназначение – да служи на семейството, обществото, родината, света, Бога. Това са ценностите на всички цивилизации и религии, с изключение на тази, която се нарича либерална. Но за да изпълни тази мисия, Русия трябва да се държи настъпателно. Няма победа без кураж. Русия трябва директно да декларира своето пълно морално превъзходство над Запада, затънал в лъжи и пороци, и да се предложи за лидер на останалия свят.

Авторитаризмът не е панацея и може да доведе до застой и провал. Но демокрацията в бедните и етнически сложни общества (България е бедна, макар и да не е етнически сложна страна – бел. моя) почти винаги води до деградация. И до кръв. Тя винаги е в неработоспособна и загива в кризисни условия, въпреки че външно изглежда комфортна за мнозинството.“

Бележка:

[1]-Сергей Александрович (род. 1952 г.) е почетен председател на Президиума и един от основателите на Съвета по външна и отбранителна политика, декан е на Факултета за световна икономика и международна политика в Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“, Москва и председател на редакционния съвет на списание „Русия в глобалната политика“.