събота, 19 декември 2020 г.

ЗА ЦИНИЗМА В ГОЛЯМАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА ПУТИН*

 Част от публикация на Игор Яковенко „269 минути вселенски срам“ с подзаглавие „Бяха зададени 68 въпроса. Но нито един истински журналистически“, 18.12.2020 г.

Основният въпрос, който организаторите на специалната операция трябваше да решат, беше на кого да поверят въпроса за разследването на отравянето на Навални. Ясно е, че тук беше важно всичко – кой ще зададе въпроса и как ще го формулира и най-важното, как ще реагира на отговора на Путин.

В резултат се спряха на кандидатурата на Александър Юнашев от Life. Идеален кандидат. Първо, Life е помия. Но не Пригожинска (Евгений Викторович Пригожин, „готвачът на Путин“, е свързан с руската Частна военна компания „Вагнер“ – бел. моя), а Габреляновска (Ашот Арамович Габрелянов, руски журналист и медиен мениджър, до 2014 г. генерален директор на ТВ канала журналист LifeNews, носител на ордена  „За заслуги пред Отечеството“ I степен за професионализъм и обективност при отразяване на събитията, свързани с анексията на Крим – бел. моя), което в случая беше много по-добре, тъй като не е толкова пряко свързана с Путин. На второ място, Александър Юнашев е включен в президентския пул и затова ще зададе най-важния въпрос точно както трябва. И служителят на Габреляновската помия „Life“ не разочарова, като зарови „същинският“ въпрос – за разследването на отравянето на Навални в по-широк такъв, свързан с разследването на зетя на Путин Шамалов (Кирил Николаевич, руски бизнесмен, бивш икономически съветник на руското правителство и бивш зет на руския президент – бел. моя), който срещу нищо получи многомилионна собственост. Това позволи отговорът на Путин на въпроса за Навални, да бъде разделен със запетаи, комбинирайки го с други разследвания под общото заглавие „фалшификации“.

Путин отново не посочи името на Навални и заяви, че „пациентът на Берлинската клиника се ползва с подкрепата на американските специални служби“, а в този случай руските служби „разбира се трябва го наглеждат“. А накрая, отговорът му беше класика:

„Това изобщо не означава, че е било необходимо да го отровят. Кому е бил нужен? Ако наистина са искали, вероятно щяха да докарат нещата до края.“

Русия и останалият свят може би са подушили смрадта на Путин, освен ако не са болни от модерната болест (COVID-19 – бел. моя), при която се губи обоняние. Нека да си представим за секунда какво ни каза този човек. По неговите думи, политическият опонент на Путин не е бил отровен не защото не е обичайно специалните служби да избиват гражданите на страната му, а само защото „никой не се нуждае от него“ и следователно „не са искал“. В противен случай щяха да го убият със сигурност ...

Ако по някакво чудо журналистическата общност беше оцеляла в Русия, тогава всички журналисти без изключение щяха да задават въпроси на Путин само по темата за разследването. Разни. Под различни ъгли. За това кой, ако не той, лично е дал заповед на бойните химици-отровители да следват Навални. Защо прокуратурата не е образувала дело. А когато започне да се оправдава, че „Германия не ни дава биоматериал", всеки нормален журналист е длъжен да го „притисне“ с въпроси относно член 144 от Наказателно-процесуалния кодекс, според които тя е длъжна да образува дело по повод покушението. И да го притиска, притиска, докато „ботокс“-а започне да изтича от него ...

 Вероятно по тази причина Путин толкова внимателно унищожаваше журналистическата общност в Русия ...“

*-заглавието е мое – Н.К.

Няма коментари:

Публикуване на коментар