ЗА МОРАЛНИТЕ ГРАНИЦИ

 Павел Шехтман, 26.12.2020

 

Авторът – род. 1967 г. е руски историк, общественик и правозащитник.

Смешно е, но сред опозицията се повдига въпросът за „морала“ на Навални, позвънил на Кудрявцев –  бива ли, ах-ой-ай политикът да лъже? Даже за благи цели? Не ви ли прилича ... и т.н.

На инстинктивно ниво абсурдността на тези твърдения е очевидна за всички, но тук ще се опитам да анализирам ситуацията от гледна точка на етичната наука.

Във всяка борба има по нещичко от войната (по-точно, войната е вид борба, вид конфликт), още повече когато борбата е срещу банда убийци, които не се спират пред нищо. Очевидно средствата за борба трябва да са адекватни на заплахата и диктуваните от нея правила – насилието срещу изнасилвача и измамата срещу измамника са законни. Но ако вземете това за логичен завършек, тогава – както отбелязват морализаторите – наистина вълкодавът губи всякакви задръжки и става човекоядец. Тоест, във всяка борба трябва да има някакви морални ограничения, и единственият въпрос е, къде се намират те.

Военното право прави разлика между военната хитрост и вероломството. Подхвърлянето на противника на уж щабни документи с цел неговата измама е легитимна хитрост. Да сключиш обаче примирие и след това да го нападнеш с всички възможни средства е престъпно вероломство. Разликата е в това, че в първия случай вие не давате на врага никаква официална гаранция. Вие не сте му подхвърлили документите с думите: „вижте какви планове сме разработили“, а той самият е решил, че това са вашите планове и с поражението си е „платил“ за това.

По същия начин не е вероломство, ако дезинформацията е предадена чрез двоен агент – нека приемем, че това е щабен генерал, който под клетва твърди, че предава реални планове – той не прави изявление от името на щаба, а от свое, а тези, които получават документите, знаят (т.е. вярват), че това, което прави генералът е престъпление от гледна точка на законите на неговата държава, а и в тяхната собствена, подобно деяние също би било престъпление.

Престъпление е обаче, да „спечелиш“ доверието на човек, като му предложиш съучастие в престъпление, например подкуп, дадеш му белязани пари, а след това да отиваш при него с полиция.

По същия начин Навални би излязъл извън моралните граници, ако се беше обадил на Кудрявцев и беше казал: „Здравейте, аз съм Навални, моля, разкажете ми как ме преследвахте, давам ви думата си, че никой няма да знае за този разговор“ – и след това публикуваше разговора в мрежата.

Тогава това би било вероломство.

Онова, което видяхме, е абсолютно легална военна хитрост.

Адептите на сектата на Гриша Явлински, които все още не вярват, че политиката е БОРБА за власт и политиците, дори в най-демократичните страни, трябва да бъдат съдени според законите на борбата, не могат да предизвикват нищо друго, освен съжаление.