Автор: от блога на Антон Орехъ, 13.09.2019 г.
В най-новата руска история няма по-важен въпрос. Отговорът на този
въпрос е ключ към всичко, което ни се е случило през последните 20 години. Тогава,
през септември 1999 г., в Буйнакск [1], Москва и Волгодонск бяха взривени жилищни
кооперации и бяха убити стотици хора. Случи се така, че именно в онези дни
започна така нареченото „нахлуване на бандитски формирования в Дагестан“. Случи
се така, че точно тези дни бяха първите дни на Владимир Путин в качеството му
на наследник на Елцин.
Путин, почти непознат на хората, практически с
нулева популярност, енергично се хвана за работа, говореше твърдо и шумно,
лично дойде в Ботлих и започна Втората чеченска война, която се проточи почти
десет години, но започна бързо, триумфално и популярността на наследника нарасна,
подобно на втасало тесто, особено в контраст с впиянченият Елцин. През
последните шест месеца Владимир Путин се превърна в надежда, опора, идол и
човек, по време на чието управление израсна цяло поколение руски граждани,
които не бяха виждали друг владетел. И така, основният въпрос, който ме
преследва през всичките тези години: доколко тези съвпадения бяха съвпадения?
Вярно ли е, че ислямистките терористи са взривили жилищата или това е
най-жестоката провокация на спецслужбите? Защото, ако хората са били взривени
от специални служби, то това веднага отговаря на всички останали въпроси от
нашия живот.
Защото, ако в името на някаква политическа
интрига някой е способен да убие стотици собствени граждани, тогава за какво да
говорим. Не твърдя, че това е така – но имам право да се съмнявам, защото не
вярвам в безкрайната поредица от случайни съвпадения. Въпреки че всичко се
случва в живота. Но отмъщението за мъртвите и малката победоносна война
определено направиха Путин точно такъв, какъвто стана. Владимир Владимирович не
забрави за онези дни. Той не беше в Беслан, когато отбелязваха 15 години от
вземането на заложници. Не отиде на улица „Гурянов“ или на „Каширка“ и нещо
повече, не отиде и във Волгодонск. Той
не отиде и в Буйнакск. Но Путин отиде в Дагестан. Отиде в Ботлих [2] и изпи чашка
водка, нещо, което не беше правил 20 години. Путин не изневери на себе си. Той
е там, където е победата. В Ботлих опълченците и федералната армия дадоха отпор
на отрядите на Басаев и изгониха бандитите.
На мястото на победната битка е красиво да се изпие
чашка водка в памет на загиналите войници, изковали между другото и славата на
самия Путин. А на мястото на взривените жилищни кооперации, изгореното училище,
потъналата подводница няма какво да се празнува. По тази причина ще се наложи
да отговаряме на въпроси, да обясняваме някои неща, почти да се извиняваме, да изтърпим
неодобрителните погледи на хората, за които тези трагедии са жив спомен, а не
само исторически дати. Подобна ситуация е неудобна за президента, а и той не
обича да е в неловко положение и не умее да се държи в подобни ситуации. Тези
дни всички обсъждат документалния филма за Беслан. Надявам се, че някой ден
някой ще направи филм за лятото и есента на 1999 г. и някой най-накрая ще ни
каже как е било в действителност и дали знаем цялата истина за онези дни.
Бележки:
[1] – град в Дагестан, на 04.09.1999 г. в града
е извършен терористичен акт срещу жилищна кооперация, който слага началото на
серия терористични актове в РФ.
[2] – град в Дагестан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар