От блога на Антон Орехъ [1]
Буквално току-що се върнах от България. А не
забелязах предателството на братушките, които сега отричат ролята на Съветския
съюз в освобождението на народите на Европа. Самата България, която „не е зад
граница“, защото „кокошката не е птица“.
България, която нашите родители с ирония наричаха
„16-та република“ и в която все още се усещат следи от онова време. Между
другото! Вие ще се радвате ли, ако някой с ирония нарече нашата страната „16-та
република“, „51-ви щат“ или някаква „девета провинция“. Ей така, на шега, между
другото? Определено няма да ви е приятно. И на мен не ми е приятно А на българите
трябва да им е приятно?! Българите изкривяват историята – казваме ние. И поляците я изкривяват, и
чехите, и унгарците – всички мръсници я изкривяват! Всички са против нас!
Никога ли не сте ли се замисляли защо изведнъж
се е получило така? Може би е имало причина? Причина, разбира се, е имало и има.
По думите на българското външно министерство тази причина звучи така –
извинявайте за дългия цитат: „Без да отричаме приноса на СССР за победата на
нацизма в Европа, ние не трябва да си затваряме очите си, че Съветската армия
донесе на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии, задушаване
на гражданското съзнание, деформирано икономическо развитие и изолация от
процесите в развитите европейски страни.“ Какво не е наред в тези думи? Не се
отрича приносът на СССР за поражението на нацизма. Но това не беше истинско
освобождение на народите от Източна Европа. Защото една окупация беше заменена
с друга – каква свобода е това? Официално имайки независимост, всички тези
държави бяха изцяло подчинени на Съветския съюз в продължение на 45 години.
Всъщност те не са имали независима външна политика, въпреки периодичното конфронтиране
на отделни лидери с Кремъл. И когато се опитваха да променят нещо вътре в
страната, Съветският съюз просто им изпращаше танкове, както в Будапеща и
Прага. Той щеше да изпрати танкове и във Варшава, но Ярузелски се оказа по-хитър
и вместо съветско военно положение, Полша си въведе свое (по това време бях на курс във Военномедицинска академия в днешния Санкт
Петербург и добре помня събитията, сутринта радиоточката излъчи съобщението и
тогава разбрахме защо полските ни колети не се бяха явили – бел.моя).
Българските пари се печатаха във фабриката „Госзнак“
(създадена през 1918 г със задача производство
на банкноти, монети, и ордени, идентификационни документи, защитени документи –
бел.моя),, а военната униформа на Българската армия се различаваше от
съветската с изключение на пагоните и кокардите – каква независимост е това? Хитлеровата
окупация е ужасно нещо. Но тя продължи само шест години и останаха малко живи
свидетели. А половин вековната съветска окупация я помнят твърде много. Само
ние самите не искаме да я признаем. От детството си говорим само за военни
победи и многобройните жертви на съветските войници в битките за освобождението
на Източна Европа. И ако тогава, през 1945 г., след като изгони Хитлер,
Червената армия се беше завърнала у дома и освободените народи бяха получили
възможност сами да решават как да живеят, историята щеше да тръгне по съвсем
друг път и тези народи и до днес щяха да ни благодарят. Но ние се отнасяхме към
тях с презрение и смятахме за васали. За което сега всички ни плюят.
Бележка:
[1] – Андрей Леонидович
Кравченко (роден 14.05.1972 г. в Москва) руски журналист, известен от работата
си радиото „Ехото на Москва“. Коментарите
и изказванията му често пъти са доста резки и много от тях се цитират от СМИ,
включително и чужди. Женен с едно дете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар