Тези дни попаднах на публикация на г-н Глен Грант,
касаеща Българската армия.
Не познавам, господина, нито останалата част екипът,
който методически е подпомагал Министерството на отбраната за реализирането на
ключови реформи в отбранителната област. Ще разкажа част от твърденията на
Грант. По време на консултациите, министърът на отбраната Аню Ангелов (от 27.01.2010
до 13.03.2013 г.) „по различни политически причини не иска да съкрати
въоръжените сили с 42%, и се съгласява 17%.“ Според него, в Министерството на
отбраната има структури, „като например
Военната полиция, болниците и
разузнаването. Трябва да имаме предвид обаче, че и те бяха прекалено големи за изпълняваните военни задачи и от тях
можеше да се спестят пари …“
Прочетеното ме върна в спомените ми почти четвърт век
назад. Тогава група холандски експерти, по линия на програма „ФАР“ оказаха
методична помощ на Министерството на здравеопазването. Проучванията им върху здравната
система на България и препоръките бяха обобщени в доклад – Schaapveld, K. and all, Health management in Bulgaria, THO
Prevention and Health, Ministry of Health, Sofia, 1995. В него се акцентираше
върху необходимостта от преразглеждане на мястото на сектора „здравеопазване” в
системата на въоръжените сили. Авторите подчертаваха, че развитието на способности в областта на военната медицина и
военновременните поражения на личния състав са важни за армията, но този
проблем не касае семействата на военните и гражданските лица от сферата на
отбраната, както и населението на страната. Заключението на холандците бе много
точно. Четири години по-рано (1991 г.) в Медицинско управление бяхме изследвали
състоянието на военно-медицинската служба, което показваше, че делът на военнослужещите (срочно служещи, на кадрова военна служба и
запасни, както и подлежащите на военна служба – донаборници) е 44,5% от
извършените 800 000 амбулаторни прегледи и 59,1% от приетите за болнично
лечение 60 000 пациенти (холандците не разполагаха с това изследване).
Изхождайки от тенденциите за развитие на
военномедицинските системи на западноевропейските държави, авторите на доклада предлагаха
три възможни решения:
1.Запазване на статуквото;
2.Ограничаване на функциите на Министерството на
отбраната до военновременните такива;
3.Отпадане на функциите на Министерството на отбраната
в областта на здравеопазването.
Предимствата на първото решение според тях беше, че
няма нужда да се взема такова и липса на опозиция от страна на ангажираните във
военната ведомствена болнична система. Като недостатък се сочеше, че това е
пречка пред Министерството на здравеопазването да провежда цялостна здравна
политика и мениджмънт и по-големите разходи за страната. Второто решение акцентираше
върху развитие на способности за медицинска поддръжка на бойното поле (в зоната
на операцията), т.е връщане на военномедицинската система към изначалното и
предназначение. Авторите не подкрепяха третото решение поради опасения, че то
може да създаде проблеми във военните аспекти на националната сигурност и би
срещнало силна съпротива.
Не вярвам г-н Грант да е чел холандския доклад или
проучването на Медицинско управление.
В заключение ще кажа, че четвърт век след холандския доклад,
Министерството на отбраната не е успяло да си ушие костюм по мярка в областта
на военното здравеопазване! За съжаление!
Няма коментари:
Публикуване на коментар