ЗА КИХАНЕТО, ГРИПА И БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН НОВОГОВОР.

Речник: реформа (от лат. re – предст., за означаване на връщане назад, повторение и forma – същ., система на организация, структура на нещо, вид, устройство); трансформация (от лат. transformatio – същ., книж. промяна, преобразуване, по Речник на чуждите думи в Българския език, издателство на БАН, 1986; способност (от англ. capability – възможност и качества за извършване на дадена дейност, на нещо; военна способност – възможност на въоръжените сили да участват във военни действия, по English Dictionary, Harper Collins Publication, 2003); интелигентна отбрана (от англ. smart – прилаг., умен, остроумен).

Край на речника.

Част от българските военни чинове от средата на миналото столетие и до наши дни не притежават достатъчно съпротивителни сили. По тази причина, когато някой кихнеше – до 1990 г. в Москва, а след това и особено след 2004 г. в Брюксел, и недай Боже във Вашингтон, те се разболяваха. От грип. По-точно разболяваше се техния професионален говор. Спомням си, че с последната отбранителна военна доктрина на „неразрушимия Варшавски договор” беше въведено понятието „отбранителна достатъчност”. Съмнявам се дали някой знаеше точното му съдържание. Или как се измерва достатъчността? Но то се използваше поголовно в професионалното военно общуване. Нищо, че се готвехме да настъпваме.

И аз преболедувах от „говорен грип”. В „Концепция за реорганизация и развитие на Медицинската служба на Българската армия за мирно и военно време в периода 1992 г. и до 2000 г.” по мое предложение бе въведен нов принцип за военномедицинско осигуряване на войските, означен като „възможна достатъчност”. Нещо като “дървено желязо”. Под него разбирах едно съвсем простичко нещо. Спиране на екстензивното нарастване на количеството на военновременни медицински формирования, като резултат от обичаен анализ на мобилизационните ресурси. Защото в случай на война „националната здравна система” се обезкървяваше от към медицински специалисти - хирурзи, анестезиолози и т.н. Използването на термина не носеше кой знае каква практическа полза, но придаваше наукообразност на текста. Между другото генерал-полковник Семерджиев, без да беше чувал за моето „изобретение”, ни викна с тогавашния ми началник и ни заповяда незабавно да ревизираме и съкратим военновременните медицински формирования. Щото количеството на ангажираните в развръщането им мобилизационни ресурси пречеха на съвместната инициатива с Полша и Чехословакия, за допълнително съкращаване на обикновените въоръжени сили в Европа. Не че се беше загрижил за националната здравна система.

Терминът „трансформация” навлезе в българския военен новоговор по-късно. Ако не ме лъже паметта, след атентата срещу кулите-близнаци в Ню Йорк през 2001 г. Оказва, че мощните въоръжени сили на САЩ и европейските членки на НАТО не могат да се справят с терористичните заплахи в съвременния свят. Като че ли е имало армия, която може да пребори тероризма. Например армията на Бонапарт да осуети опитът на френските роялисти да взривят каретата му, руската императорска армия да предотврати атентатите на „народоволците”, българската войска – атентата в църквата „Света Неделя” през 1925 г. или Българската народна армия - атентатите по време на възродителния процес в чакалнята на Централна гара, Пловдив (30.08.1984), Аерогара, Варна (30.08.1984) и вагона за майки с деца във влак № 325 от Бургас на гара Буново (09.03.1985). Не си спомням по това време да е ставало дума за трансформация. Доколкото ми е известно промените във въоръжените сили са продиктувани от рисковете от война. Или от научно-техническия процес, които според Енгелс се извършват независимо и въпреки съпротивата на военните.

Терминът „трансформация” беше удобен за Българската армия. Понятието „реформа” от 90-те години на 20-и век се беше изхабило и по-важното – беше натоварено с отрицателни емоции. Поне за обикновените офицери, сержанти и войници. Както гледам, същата съдба очаква и трансформацията. Няма да се учудя, ако след време, на днешната трансформация започне да се гледа като на „изкуство да се създава илюзия за промяна” (вж. и другото значение на думата в цитирания речник на БАН). Тъй като и „реформата” и „трансформацията” през последните 24 години се асоциират със съкращения, пардон „оптимизиране” на персонала, местене на формирования на принципа „тука има, тука нема” и писане на непотребни нормативни документи.

Като млад офицер изучавах възможностите на мотострелковите батальони, полкове и дивизии от Сухопътни войски в бойни условия. Те можеха да бъдат измерени. Количествено. Днешната дума „способност” означава почти същото. Само че какви конкретни способности трябва да има Българската армия или батальонната бойна група не ми е ясно. А може би не ми е дадено да знам. Иначе думата ще я срещнете в новоговора на всеки политик, ангажиран с проблемите на отбраната. И на почти всеки офицер. За да не изпадам в ролята на обущаря и художника, ще се огледам в собствената си предметна област. Не знам какви способности имаме за осигуряване на роля 1, след като за Мали заминава дипломиран хирург („Ангелов и началникът на ВМА ген. Стоян Тонев изпратиха от транспортната авиационна група „Враждебна" коремният хирург подполковник д-р Петър Трендафилов...”, по http://www.mediapool.bg, 06.03. т.г.). А е нужен общопрактикуващ лекар с курс по спешна медицина. Съмнявам се и в „способностите” ни да осигурим формирование за роля 2. По мое време не успяхме. За разлика от нашите предшественици по време на Втората световна война – българската полска (полева) болница в Легионово до Варшава и военносанитарния влак на Източния фронт.

Днес е модерно да се рекламира участието ни с екипи в многонационални болници в Ирак и Афганистан. С малката подробност, че с подобни задачи се занимаваме още от 1905 г. Когато изпращаме военномедицинска мисия в помощ на Руския императорски Червен кръст по време на войната на империята с Япония. А през 20-и век български хирургически и други медицински екипи участваха, и то успешно във войните в Корея, Виетнам, Алжир, Никарагуа и т.н.

„Интелигентната отбрана” е най-новата придобивка във военния новоговор. Звучи добре. В нейна чест предстои да се проведат и научни конференции. Подобно на тези, посветени на „всеобхватния подход”. Нищо че историята е пълна с примери за претърпени загуби в сражения или загуба на войни. При грешна оценка на военнополитическата, икономическата и т.н. среда. На български език „интелигентната отбрана” не означава нищо или почти нищо. Не ни обясняват и какво представлява нейната диалектическа противоположност – „неинтелигентната отбрана”. Само че как да не се разболееш от „говорен грип”, след като кихавицата идва от най-високо място в Брюксел. А иначе проблемът е простичък. Става дума за коопериране на усилията на държавите-членки на алианса за придобиване на различни, най-често скъпоструващи отбранителни продукти.

Завършвам с обръщение към бъдещите военни министри и военноначалници. Господа, поставете точка на „говорния грип”, независимо от мястото, където се киха. Основната задача на въоръжените си е да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост (Конституция на Република България, чл. 9, ал. 1).

P.S. Текстът е писан през месец март 2013 г. Нямам спомен да съм го публикувал,  а ако съм – моля да бъда извинен. Какво да се прави – старческа склероза. Апропо, в България от „говорен грип“ (московски, брюкселски, вашингтонски) боледуваха и боледуват не само военните чинове. За съжаление нямам необходимите „способности“, за да опиша „заболяването“ сред нашенската висша, по-малко висша и най-малко висша администрация.