ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ЖЕНИТЕ СЛЕД ПЕТДЕСЕТ!

Монолог на Михаил Жванецки

Вече сме свикнали с това, че изчезват хора. Но у нас изведнъж изчезна цяло поколение.

Преструваме се, че нищо не се е случило. Само че изчезват жените, жените след петдесет.

Те изчезнаха от екраните, не ходят на кино, не се появяват в театрите.

Те не ходят в чужбина. Те не плуват в морето.

Къде са? Да не би да са в болниците, зад щандове на магазините, на пазарите и в апартаментите?

Те са беззащитни. Те не излизат от къщи. Те изчезват. Те не са необходими. Подобно на инвалидите.

Цяло поколение се е тръгнало от живота и никой не пита къде е. Казваме: „Децата са нашето бъдеще!”.

Не. Не са децата. Жените над петдесет са нашето бъдеще. Ето какво ни се случи.

Цялата си кариера, цялата си реклама, градихме върху млади женски тела и по тази причина загубихме стотици посивели глави.

Защо?! Момичетата не се ли страхуват? Това е бъдещето им, което все още се крие от очите на минувачите.

Много се струпа през годините на жените над петдесет.

Опашки, аборти, тесни ботуши, прокъсани ръкавици.

И днес отново са изтласкани от лъскави дупета, порцеланови бедра, цветни стъклени очи.

Младото тяло шепне: „Наистина ли съм недостойна за това?“ Вие сте достойни. Ние не сме достойни. Ние заслужаваме най-доброто.

Светът на мечтите ни беше изпълнен с жени за еднократна употреба, които се сменят като спринцовки.

Подпухнали гърди, подпухнали устни, фабрични очи. Всичко това е тривиално-виртуална сексуална възбуда, от която се ражда само едно – посещение при лекаря.

Представяте ли си стихове за любов за еднократна употреба?

Изгонихме тези, които даваха стил, мода, вкус към красотата, грациозна литература, които създаваха политици, които пазеха живота на съпрузите си.

В болниците им викат: „Вие лекар ли сте?“ „Не, не съм лекар“ – казва тихо тя. – Но аз се боря за живота на моя съпруг, няма кой друг да го направи в тази страна."

Те, тези жени, съхраняват нашите гении. Изгубим ли ги, ще изгубим и техните съпрузи, хора, които могат. Ще останат безсмислените политици и няколко олигарси, от чийто личен живот вече не се интересува никой.

Те не предават съпрузите си в чужди ръце. Единственият въпрос е дали чуждата медицинска сестра ще стане за много пари временно любеща съпруга.

На трийсет години ще останат само краката, на четиридесет очите, на четиридесет и пет ще изчезне талията, на петдесет ще изчезнат други физически неща, на петдесет и пет ще изчезнат боркините за присъствието на жени в политиката, а на шестдесет ще изчезнат всички.

Въпреки че именно тези изчезващи жени създават крале и пълководци. Те са на вторият ред в политиката. А вторият ред в политиката е главният.

Те ценят хумора, живописта, архитектурата и всички съкровища по света и затова плащат за тях чрез съпрузите си.

Видях ги на благотворителен концерт това лято. Видях племе, което изчезна в Русия, племе от възрастни дами, които бяха стройни, красиви, с леки палта и елегантни обувки. Видях и малко по-възрастните им съпрузи.

Това беше групата на 60, 65, 70, 80 и 85 годишните. Те се смееха и ръкопляскаха, танцуваха и играеха. Те бяха изпълнили огромната зала.

Това не бяха олигарси, министри, крале. Това бяха жени, чиито лица са на герба на Франция.

Да определиш талантливия е много просто – погледни жената до него. Погледни жената до Пушкин, до Висоцки, до Есенин. След това си спомнете жените до Брежнев, до Хрушчов, до Сталин. Такива жени до тях няма! Те имаха всичко, но нямаха такива жени! Затова казвам: вие сте такъв, каквато е жената до вас!

От жените избирай веселите.

От веселите – умните.

От умните – нежните.

От нежните – верните.

И търпелите. И търпеливите!

P.S. Заглавието е мое. Дано съм бил точен в превода на Жванецки. Оригиналът на руски език можете да прочетете на адрес http://fit4brain.com/10959