ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ВОЙНАТА

(със съкращения)

Алекс Кулманов, 03.02.2022 г.

Дали Путин ще нахлуе в Украйна, както вярва Западът, или блъфира, за да получи отстъпки от Запада? Както каза Джейн Псаки, никой не може да бъде сигурен в намеренията на Путин. Създава се впечатление, че дори собственият му министър Лавров продължава да гадае. Но рискът от война е много сериозен и светът трябва да разбере залога.

В момента близо до границата с Украйна има около 60 руски батальонни тактически групи (БТГ), всяка от които включва около 800 бойци, бронирана техника, артилерия и системи за противовъздушна отбрана. През 2014 г. на територията на Украйна влязоха по-малко от десет БТГ, а през 2015 г. около десет. Към днешна дата това представлява най-голямата концентрация на сили в близост до Европа след края на югославската война. И само Путин може да каже как и дали ще ги използва.

…..

Това не е първият път, в който Путин печели политически капитал от войната. През 1999 г. боевете в Чечения изиграха положителна роля за неговото утвърждаване на престола. През 2008 г. Грузия сложи началото на антинатовските настроения. Анексирането на Крим през 2014 г. се оказа популярно в Русия. По това време Путин се опитваше да не използва големи сили и да поема рискове. Мнозина днес предполагат, че мобилизацията на границата не е била замислена като прелюдия към война, а за да създаде в руснаците усещане за криза и предстоящ конфликт, и по този начин да укрепи режима. Трябва да отбележа, че тази цел беше частично постигната. Заплахата от война заглуши народния ропот от инфлацията и световната истерия, свързана с пандемията. Постигната бе и целта да бъдат разбунени свободните страни, разкривайки редица противоречия в Запада. Исканията на Русия към НАТО предизвикаха активност на най-високо равнище, напомняйки конфронтацията на суперсилите от времето на Студената война.

Проблемът е в това, че Путин става все по-изолиран от околния свят и може би е зле информиран за такива неща като икономическите последици и реакцията на хората към тях. Има вероятност той да пропусне голямата картина или да мисли, че вижда по-голяма картина от другите. Част от реалната картина е, че през 2014 г. Путин анексира Крим, но изостави рускоговорещия юг и изток на Украйна в полза на дестабилизирания Донбас. Минските споразумения изискваха нова федерална роля за регионите на Украйна, което би позволило на Донбас да забави всяко движение на Украйна към Запад. Въпреки това 8 години по-късно Украйна остава унитарна държава и получава огромна военна и друга помощ от Запада. Една независима славянска държава в обсега на западния радар е предизвикателство за модела на путинска Русия. Украйна, според Путин, трябва да остане слаба и уплашена.

….

В обкръжението на Путин се носят слухове, че той е обсебен за собствената си безопасност и вижда навсякъде и във всичко вижда заговори. Двете години, прекарани в изолация в бункер, вероятно са засили параноята му.

…..

Обикновеният руснак не иска да бъде заложник на ръководството на страната, той е загрижен за собственото и на близките си благосъстояние. Продължителната война и смъртта на много руснаци и украинци бързо ще стане много непопулярна. Оттук и мнението на мнозина в Русия, че е по-добре Путин да не продължава напред. Проблемът е, че Путин не слуша съветите. Русия би спечелила от по-тесни и мирни взаимоотношения със Запада. По-нататъшното посегателство върху украинска територия може в крайна сметка да доведе до смъртта на Путин, оставяйки руснаците още по-бедни, по-ядосани и по-нетърпеливи за промяна.