ДРАКУЛА

 

Той твърде много вярваше в хитрините си и така и не разбра в какъв свят живее.

Duncan Grant, 23.02.2022  г.

Чета романа на Брам Стокър „Дракула“.

Отвращението от вампира ще дойде малко по-късно. В началото Дракула става привлекателен и фин; публиката се опитва да го разбере, да намери скрити и благородни мотиви в поведението му, възхищават се как Дракула е надхитрил преследвачите си. В романа на Стокър всичко е по викториански – недвусмислено: Дракула е престъпник. Врагът на човешкия род, врагът на живота, обществото и християнството. Егоистичен и влюбен в себе си, майстор на измамата, играещ си с хората. Дракула – нова е зло.

А целта на борците с вампира – Вилхелмина (Мина) Мърей (годеница на Джонатан – Н.К.), Джонатан Харкър и други, начело с Ван Хелсинг – е свята, благородна*. Целта е да се победи това зло. В името на мира и в името на живота на днешните хора и техните потомци.

В романа има една характерна сцена. Преследваният Дракула, когато противниците са разрушили скривалището му, крещи в безумна ярост: „Вашите жени вече са мои! И вие ще бъдете моите чакали!“

Но това между другото, за атмосфера. Разсеях се от готически ужаси …. Да забравим за забавните сюжети, и скърцайки, да се върнем към ежедневните си вълнения.

...Гледайки как се оформя сценарият от последните няколко дни, понякога си мисля, а не е ли демонстративна тази грубост? Не трябваше ли да я изгладим, за да не стърчи изпод дрехите? .. Понякога  грубостта изглежда напълно умишлена, като послание: „Вашите старци така или иначе вече са наши. По-скоро ще ни повярват. Все пак имат статут – статут на „хора от телевизора. Кои сте вие ​​за старците?.. “

И най-лошото е, че това е истина. Ти, и ти, и ти – нищо няма да направите срещу този колос. Старците ще гледат това, ще вдигнат уплашени очи към вас – но всеки най-малък опит от ваша страна да ги утешите, да им позволите да разберат и да им предадете нещо друго ще се възприема с още по-голям ужас, протест или предизвикателно затворени уши. И в този смисъл в последните им  години, в последните разговори със старците, лековерни и уязвими, нищо няма да се промени. Те трябва да си отидат с тази картина на света, която им представяме.

Всичко това би било ужасно, ако животът не се състоеше от куп други неща – в края на краищата не всичко, за наша радост, е доминирано от телевизията ...

Ще си призная, че цялото това бърборене е нагъл сигнал за нас, необвързаните. Прекалено добре разбирам, че такава изтънченост не е присъща за тези хора. Пред нас не стоят потомци на източноевропейските благородници... И грубостта не е послание. Тя е проява на бъркотията на всички нива – от бедните селски училища до кремълските кули.

Времето е тежко и не можем да погледнем по-нагоре от рублата. А пропагандата, сама по себе си става все по-мрънкащо икономична. Не зависи от вдъхновението на масите (знамената в ДНР и ЛНР не се броят и се опровергават от лицата на самите знаменосци). Задачата е проста – да повярвате на Скабеева, която сега прилича на лелка-физкултурничка от филма „Обетованите небеса“ (художествен филм, трагикомедия и социална драма на режисьора Елдар Рязанов, 1991 г. – Н.К.), строго гледаща на своите уважавани зрители. По-бодро, по-бодро! Мислете както ви е казала и не се отклонявайте до края на програмата.

... Махваш с ръка и се отдалечаваш от телевизора, връщайки се към романа "Дракула".

Уви, остават ти само няколко страници.

Краят е близо, колът е заострен.

А горделивия и хитър Дракула е обречен.

Той твърде много вярваше в хитрините си, хвалеше се с физическата си форма и не разбираше новия свят, в който се блъсна с раздут до небесата апломб и със собствения си набор от стари, феодални правила.

Ще настъпи мир, а чудовището ще се разпадне на прах.

 Джонатан и Мина ще имат син – като символ на живота и победата над тленното, като утрото, което ще преодолее най-дългата, най-тъмната, най-страшната нощ.

*-имена на герои от романа „Дракула“.