ВЕНЕЦУЕЛА МОЖЕ ДА БЪДЕ СЛЕДВАЩИЯТ ФРОНТ В ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО МЕЖДУ САЩ И РУСИЯ

 

Алисън Федирка, 26.01. 2022 г.

Когато слоновете се бият, тревата е тази, която страда. Малцина разбират това по-добре от Латинска Америка, която е била въвлечена и може отново да бъде въвлечена в спорове между великите сили в Северна Америка и Евразия. Фокусът на последното противопоставяне между САЩ и Русия е Украйна, намираща се в предния двор на Русия, но Москва вижда възможност да изравни условията, като подкрепя дестабилизиращи сили в Латинска Америка. През последните седмици руски дипломати обсъдиха възможността за разполагане на оръжия в региона, но по-вероятната опасност е насилието по колумбийско-венецуелската граница да ескалира и да привлече Москва и Вашингтон.

Спомени от Студената война

Русия и Венецуела от години намират родство във взаимното си презрение към Съединените щати. Напоследък обаче се наблюдава ясна промяна, особено от страна на Русия от приятелство към по-близък съюз с войнствени нюанси. Това започна, когато заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков предложи разполагане на военна инфраструктура във Венецуела и Куба. Две седмици по-късно руският посланик във Венецуела отново повдигна въпроса за руско-венецуелското военно сътрудничество. Конституцията на Венецуела забранява настаняването на чуждестранни бази, отбеляза посланикът, но не изключва сътрудничеството в пристанищата. (той също така сравни политическата криза на правителството на Венецуела през 2019 г. с видовете цветни революции, наблюдавани в близката чужбина на Русия, докато министърът на отбраната на Венецуела се оплака – без доказателства – че НАТО набира позиции в Латинска Америка и използва Колумбия – която е само наблюдател в алианса и като пионка не оказва влияние върху дискусиите или операциите – бел. авт.) Кремъл също така си постави за цел да привлече вниманието към разговорите на високо ниво между двете страни, включително разговора миналата седмица между руския президент Владимир Путин и неговия венецуелски колега Николас Мадуро.

Тази промяна не е останала незабелязана в САЩ и Колумбия. Въпреки че нито един от тях не се застъпи за съвместен отговор на действията на Русия, и двамата дадоха ясно да се разбере, че отхвърлят влиянието на Кремъл в делата на Венецуела. Колумбия, която затвори границата си с Венецуела заради предполагаемата подкрепа от Каракас за колумбийски партизани в граничната зона, заяви, че няма да бъде изнудвана от Русия да отвори отново границата. От своя страна САЩ заявиха, че ще реагират решително, ако Русия разположи военна техника в района, както предложи Рябков. През декември той също предупреди за чуждестранна намеса в президентските избори в Колумбия през 2022 г. – любима руска тактика. Веднага след забележките на Рябков, американските военновъздушни сили прелетяха с разузнавателен самолет над Карибите, но Вашингтон не оповести широко този ход. По същия начин Вашингтон предпочита да не набляга твърде много на руските дейности и тайни споразумения с правителството на Венецуела и партизанските групи, вместо това остави неофициални фигури да водят по-голямата част от разговорите.

Всичко това много напомня за Студената война. Забележките на Рябков предизвикаха спомени за кубинската ракетна криза. Но идеята Русия да премести значителни военни активи във Венецуела е непрактична и трябва да се разглежда като напомняне за уязвимостта на САЩ, а не като конкретна заплаха. Този вид разполагане ще изисква значително финансиране и логистични възможности, които вече са ангажирани в близката чужбина на Русия. Освен това общата нестабилност на Венецуела обезкуражава Русия (или някой друг) да постави там големи ценни активи.

А и Москва няма нужда да разполага с големи военни средства, за да привлече вниманието на Вашингтон към опасностите, които са близо до дома му. Кубинската ракетна криза по време на Студената война беше изключение. Повечето от действията на Съветския съюз в Латинска Америка включваха подкрепа на радикални леви политически и партизански движения – сандинистите в Никарагуа, тупамаросите (членове на ляво-радикална марксистка революционна организация – Н.К.) в Уругвай и първоначалните Революционни въоръжени сили на Колумбия (ФАРК), които застрашаваха интересите на САЩ в региона. Стратегията беше изключително ефективна, дори накара САЩ няколко пъти да спонсорират преврати в региона, за да доведат на власт проамерикански правителства.

По-вероятно е Русия да повтори тази стратегия за подкрепа на партизани и престъпници в Латинска Америка, отколкото да разположи големи военни инсталации. И двете стратегии биха отклонили вниманието и ресурсите на САЩ и биха дали на Русия лостове за влияние в преговорите, но първата е свързана с много по-ниски разходи и риск.

Къкрещият конфликт

Имайки това предвид, последните сблъсъци близо до границата с Венецуела между колумбийски партизански групи и между тези партизани и венецуелските военни придобиват ново значение. Контрабандата и престъпността са основната опора на сблъсъците в колумбийско-венецуелската гранична зона. Известно е, че понякога битките за територия са случайни. Но от началото на 2022 г. в съседните щати Апуре (един от 23-те щата на Венецуела, разположен в западната част на страната – Н.К.) и Араука (един от тридесет и двата департамента на Колумбия, намира се в източната част на страната – Н.К.), се наблюдава значително увеличаване на насилието. Само през януари колумбийският департамент Араука регистрира въоръжени сблъсъци в общините Саравена, Таме, Фортул, Араукита и Араука (както и в община Кубара в съседния департамент Бояка), които са довели до смъртта на най-малко 34 души, и разселване на близо 1000. При атака в Саравена на 20 януари беше взривена кола бомба. Колумбийският министър на отбраната обвини за този тежък инцидент  фракционна групировка на ФАРК и Венецуела – за планирането и финансирането на операцията

(за зоните за  напрежение между двете държави – виж снимката под заглавието)

Освен предизвикателствата, които поставят самите партизани, колумбийското правителство е изправено пред допълнителната трудност да ги разграничи от правителството на Венецуела. Няколко от групировките имат преки връзки с правителството на Мадуро и много от тях печелят от незаконна търговия по порестата граница и търсят убежище от правоприлагащите органи във Венецуела. Армията за национално освобождение (АНО) живее във Венецуела от десетилетия и беше подсилена от разпадането на ФАРК след мирното споразумение от 2016 г. С приблизително 2500 членове, АНО има крепост в Апуре (един от 23-те щата на Венецуела – Н.К.) и подкрепата на правителството на Мадуро, което не само не игнорира дейностите на АНО, но дори подкрепя групата директно във военни операции. Бившите членове на ФАРК, които отхвърлиха сделката от 2016 г., също са активни, наброяват около 5200 и са разделени между три основни групи – 10-ти фронт на Джентил Дуарте, 28-ми фронт и Втора Маркеталия (група, съставена от бивши партизани от ФАРК, които отказват да се демобилизират след мирното споразумение с колумбийското правителство през 2016 г. – Н.К.) на Иван Маркес. Според министъра на отбраната на Колумбия, АНО и Втора Маркеталия са се съюзили във война срещу 10-ти фронт на Дуарте и 28-ми фронт за контрол над територия и маршрути за наркотици.

Защо това има значение? Първо, поради риска схватките да прераснат в прокси война между великите сили. Съобщава се, че през март 2021 г. руски войник е участвал във венецуелска военна операция срещу дисидентска група ФАРК в Апуре (Венецуела). Има и непотвърдени съобщения, че частни руски военни компании са обучавали венецуелски войски. От друга страна, АНО твърди, че 10-ти и 28-и фронт се координират с колумбийските и американските власти, включително американската администрация за борба с наркотиците. През ноември САЩ определиха както Втората Маркеталия, така и Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) – която включва 10-ия и 28-ия фронт – като терористични групи, но от историята на Студената война знаем, че това не изключва възможността за тайни споразумения.

Вторият проблем е естеството и целите на насилието. През юни миналата година фракционна група от ФАРК атакува хеликоптера на колумбийския президент Иван Дуке Маркес с огън от стрелково оръжие на летище „Камило Даза“ в Кукута. По-рано същия месец групата взриви кола бомба във военна база в Кукута, ранявайки 36 души, включително няколко американски съветници. И в двата случая колумбийското правителство заяви, че финансирането и плановете за атаките произхождат от Венецуела. Но дори след атентата с кола в Кукута, САЩ не предприеха сериозни действия – единственият им публичен отговор беше да изпрати служители на ФБР в подкрепа на разследването. Месеци по-късно, през септември, Колумбия арестува двама венецуелски войници на своя територия. Богота също вдигна тревога за това, че Венецуела нарушава въздушното й пространство – доста често явление.

И все пак и Венецуела, и Колумбия държаха емоциите си под контрол. Причината е, че нито една от двете държави няма интерес от по-голям конфликт в момента с другата. Най-голямото действие досега е, решението на Колумбия реши през октомври да изпрати 14 000 служители по сигурността на границата, предимно в департамента Северен Сантандер. Наскоро в Араука бяха изпратени по-малки подкрепления за сигурност. По подобен начин Венецуела е разположила повече военни активи в департамент Апуре, за да подкрепи съюзниците си сред колумбийските партизани. Богота и Каракас са преживели периоди на изключително насилие и нестабилност, през които съседната страна се е оказвала добро място за хора, търсещи безопасност (и икономически възможности). Една война би означавала разрушаване на това взаимно изгодно споразумение.

Освен това директният конфликт рискува да привлече САЩ и Русия. И докато Богота и Каракас ценят отношенията си съответно с Вашингтон и Москва, нито една от двете столици не иска да влиза в конфликт с другата, в който да бъде принудена да се остави на милостта на по-мощните си спонсори. Вместо проблем между Колумбия и Венецуела, граничните конфликти могат да се превърнат в нова фронтова линия между САЩ и Русия. Това нестабилно споразумение между Богота и Каракас засега работи, но рискът от прокси конфликт нараства. Той ще зависи от това, колко по-дълго поддържаните от Венецуела партизански групи ще продължават да действат в Колумбия и колко още отношенията между САЩ и Русия ще остават напрегнати.