Джордж Фридман, 22 февруари 2022 г
Миналата седмица най-висшият съд на Европейския съюз постанови, че Брюксел може да задържи финансиране на държави-членки, които нарушават върховенството на закона, като отхвърли правното предизвикателство на Унгария и Полша. Решението разчиства пътя на Европейската комисия да наложи определени санкции на Будапеща и Варшава, включително спиране на плащанията към двете страни от бюджета на ЕС. Тези плащания са в милиарди евро и са важни за поддържане на икономиките им.
Важното е, че решението, чакано повече от година, беше публикувано в разгара на сблъсъка с Русия за Украйна, в момент, когато Европа трябва да бъде единна. Известно е, че съдилищата понякога не обръщат внимание на реалностите извън съдебната зала. Съмнявам се, че два дни след Пърл Харбър американски съдия би осъдил група американски моряци за пиянски сбивания. Просто щяха да бъдат строго предупредени и върнати на кораба си. Предстоеше битка с японците и моряците щяха да я водят.
Полша и Унгария са част от линията, минаваща от Балтийско до Черно море, която ще поеме всяка руска атака срещу Европа. Вероятно такава атака няма да има, но „вероятно“ не е термин, който е почитан в историята на геополитиката. Полша пази Северно-европейската равнина, главният път за нашествие – и в двете посоки. Страхът и противопоставянето на Полша на Русия са вградени в нейното ДНК. Наскоро тя купи танкове от САЩ на стойност около 6 милиарда долара. Тези танкове ще стоят между Беларус и Германия. Решението на Европейския съд не само предоставя на Брюксел законното право да отклонява критични пари от Полша, но също така сигнализира на Полша, че за ЕС това е обичайно. Полша може да е изправена пред своя древен враг, но на ЕС му липсва остроумието да отложи решението.
Ситуацията в Унгария е противоположна на тази в Полша. Виктор Орбан, министър-председател на Унгария, посети руския президент Владимир Путин малко след избухването на украинската криза. Той каза, че е съгласен с исканията на Путин за гаранции за сигурност и му беше разрешено да закупи голяма част от руския природен газ с отстъпка. Унгария не е толкова стратегически значима като Полша, но сближаването й с Русия в момента не е в интерес на онези, които се противопоставят на потенциална атака. ЕС трябваше да направи каквото може, за да извади Унгария от руска орбита и да я вкара в европейската система, но вместо това избра да накаже Будапеща и да заплаши да намали финансирането й. С недоверието си към ЕС Орбан не е в малцинството в Унгария, а действията на блока в този момент намаляват шансовете за привличане на Унгария обратно в кошарата.
Европа е странно място. От една страна европейските лидери в Германия и Франция застанаха на страната на Съединените щати в кризата. И двете страни осъзнават крехкостта на източния фланг на Европа и необходимостта от неговото укрепване. Полша и Унгария са членове на НАТО и като такива Полша трябва да бъде подкрепяна на всички нива, докато на Унгария трябва да се напомня за ползите от членството, както и за нейните задължения. От друга страна, въпреки декларациите на европейски лидери и политиката и мобилизацията на НАТО, ЕС изглежда не обръща внимание на опасностите и допуска налагане на сериозни санкции срещу две значими членки на НАТО, едната, ангажирана да защитава Европа, а другата, гравитираща към Русия.
Както казах в началото, съдилищата често трябва да забравят какво се случва около тях – или поне да се преструват, че са забравили. Но има моменти, когато е невъзможно да се игнорира случващото се. В такива случаи благоразумието и чувството за мярка биха диктували отлагане на присъдата, която противоречи на първостепенните нужди.
Знам, че правната система на ЕС е толкова почтена, че нуждите на Европа никога не й идват на ум.
Но е факт, че тя нито е толкова почтена, нито толкова сляпа. Има нещо злонамерено в това, което направи.
Не става въпрос дали действията на Русия са истински или престорени. Факт е, че има мнения, които се появиха в Европа от 1991 г. насам, според които единственото нещо, което заплашва Европа, са преувеличените страхове на американците и че върховенството на закона надхвърля заплахата от танкове. Това създава известно неудобство за Съединените щати, но е сериозна опасност за Европа. Съществуват реални опасности (и няма значение дали военните приготовления на Русия са действителни или са само шантаж) и Европа може и да е сляпа за тях, но не може да ги избегне. Върховенството на закона не превъзхожда военната сила. Последното е добре познато на Европа.
Решението да се управлява напук на Полша и Унгария не е връх в историята на ЕС.
Но то произтича от система от закони и управление, които са умишлено и приятно слепи за това, което става.
Няма коментари:
Публикуване на коментар