събота, 5 февруари 2022 г.

ЗА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

 


„….Ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под наименованието „закон“ те са гласувани от Народното събрание. В основното, същинското си съдържание те не съдържат правни норми [1]. В разходната си част те съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършат необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер. Текстовете на ежегодните бюджетни закони са актове, с които се управляват средствата от общодържавния паричен фонд. Те са управленски (административни) актове, които без да променят своята основна юридическа характеристика се издават в присъщата на актовете на Народното събрание форма (закон) и по предвидената за законодателния орган процедура

А оттук и принципният извод, върху който Конституционният съд трябва да изгради отговора си по поставения в искането въпрос: отказът като акт на Народното събрание е толкова възможен, колкото е възможен и отказът в сферата на дейност на административните органи (регулирана от Закона за административното производство). И още: преценката за конституционосъобразност на отказа на Народното събрание е допустима на общо основание, както е допустима преценката за законност на отказа на един административен орган.

По-нататък трябва да се изтълкува и конституционният текст (чл.149, ал.1, т.2), според който Конституционният съд се произнася „по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание...“ По това дело какъв акт на Народното събрание е предмет на конституционноправен спор: „закон“ или „друг акт“. В досегашната практика на Конституционния съд на преценка за конституционосъобразност са подлагани не само закони – нормативни актове (вж. напр. реш. КС № 3/1991 г. по акт – решение на Народното събрание и др.). В коя от двете категории трябва да класираме ежегодните закони за бюджета, когато е оспорена изцяло или по отделни текстове тяхната конституционосъобразност – „закони“ или „други актове“ на Народното събрание? конституционният съд трябва да приеме за меродавно предметното съдържание на акта, а не неговото наименование – в случая това е „друг акт на Народното събрание“, а не закон - нормативен акт.

При законите с нормативно съдържание изобщо няма и не може да има „откази“ като актове с юридическо съдържание. При приемането или неприемането на закони – нормативни актове Народното събрание упражнява първична нормотворческа компетентност. „Отказът“ да се приеме закон или, с други думи, отрицателният вот на Народното събрание по предложен законопроект не е „отказ“, а е израз на първичната нормотворческа воля на законодателния орган и въобще не подлежи на преценка за конституционосъобразност. Тук законодателният орган чрез своя отрицателен вот („отказ“) „не влиза“ в обсега на компетентност на Конституционния съд..“.

(Извадка от Решение на Конституционния съд № 17 от 03.10.1995  г. по конституционно дело № 13/1995 г.)

БЕЛЕЖКА:

[1] – Казано с думи прости преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет не са мястото, в което да се включват изменения и допълнение на други закони и други нормативни актове на Народното събрание. Което наложи при първо четене на проекта за Закон за държавния бюджет 2022 в Комисията по бюджет и финанси на 04.02. да бъдат отменени 94 параграфа. Използването на преходните и заключителни разпоредби на закони за подобни промени беше въведено от правителството на Бойко Борисов. Но нали новите управници дойдоха в името на продължаване на промяната. Или „промяната“ се изразява се изразява в подмяната на назначените от бившата власт и екипа от „Дондуков“ №2 с роднинско-картелно-любовните назначения на триото Петков-Василев-Лорер? Само питам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар