ЩО Е ТО КАПИТАЛИЗЪМ?

Преди време ген. лейт. о.з. Румен Миланов (на малката снимка), шеф на някогашния БОРКОР, заяви – „Държавата не искаше да се справи с корупцията!“ (TV Евроком, „Честно казано с Люба Кулезич“, 09.02.2022).  Първата ми мисъл беше: „Прав е!“ Впоследствие се замислих: „А можеше ли да се справи?“

След преврата на 10.11.1989 г., бившата партийна номенклатура и пръкналата се малко преди това (от небитието) „опозиция“  непрекъснато ни внушаваха, че от тоталитарна еднопартийна държава се превръщаме в многопартийна демокрация с пазарно стопанство (колко обикновени българин по това време знаеха, че еднопартийната държава може спокойно да съжителства с пазарното стопанство и при това, да се развива успешно?). Превратаджиите и тези след тях пропуснаха да съобщят на целокупния народ, че след като построихме „недоносчето“ (по думите на Т. Живков) развит социализъм, ще се върнем към строителство на „забравения“ от българите капитализъм, което е свързано с първоначално натрупване на частен капитал, и/или неговото преразпределение. Защо пиша „забравения“? По една проста причина – на 09.09.1944 г. това строителство беше насилствено спряно, а елитите, които бяха негов двигател (предприемачи, банкери  и прочие), бяха или избити или накарани да замлъкнат, ако искат да оцелеят физически, а частните капитали – експроприирани. С една дума – започнахме да възраждаме капитализма без капиталисти. Историята на възраждането и натрупването на нашенския частен капитал след 10.11.1989 г. е свързана с държавата (в лицето на нейното политическо представителство в трите власти), която способства за прехвърлянето на обществени активи и средства към конкретни частни лица чрез търговия с влияние. На практика акумулирането и концентрирането на частен капитал беше предшествано от идването на власт на подходящи за целта партии и политици. Българският частен капитал укрепна чрез приватизация на държавна и общинска собственост, „печелене“ на обществени поръчки и европейско финансиране, укриване на данъци и акцизи и други далавери в условията на защита от закона, а понякога и с подкрепата на закона.

В този ред на мисли ще отговоря, макар и със закъснение на генерал Миланов – „Господин генерал,  държавата, в лицето на законодателната, изпълнителна и съдебна власти, не можеше да спре корупцията, защото тя беше един от инструментите й, с които участваше в първоначалното натрупване на частния капитал в България и в неговото последващо преразпределение.“

Съжалявам, че нямам кристална топка, за да отгатна колко време ще продължи този процес в България и дали историята ще бъде така добра да ни го осигури.

P.S. Към днешна дата, по данни на НСИ, в страната 387 000 българи имат месечни доходи от 3 500 лв и нагоре. Според мен това е нашата средна класа. Колко са много богатите българи – не зная. Този факт ме кара да се чудя на мераците на г-жа Нинова и съмишленици за прогресивно подоходно облагане на физическите лица. Така щяла да „разреши проблемите на социалното неравенство“. Позволявам си, да не вярвам на приказките й.