ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО – СЕРИОЗНО!

 

Текстът е писан през 2009 г. и е публикуван във вече несъществуващия Netlog [1].

От няколко месеца шлагерите на реформата в българското здравеопазване са увеличаване на вноската за здраве и премахване на монопола на здравната каса. Разбира се има и екзотични идеи, например сестри, бакалаври за спешната помощ (а защо не изобщо?), незабавно въвеждане на информационна система на касата и електронно здравно досие, профилактично лечение (това е за Нобелова награда) и т.н. И разбира се всичко това гарнирано с апокалиптични картини за здравето на българина.

Истината обаче е по-простичка. Тя е във факта, че реформата спря след приемането на четирите частни закона в здравеопазването – за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за здравето и лекарствените продукти в хуманната медицина. Ако не смятаме многократното преправяне, допълване или пренаписване на законите за реформа.

Българинът обаче оцеля. Средната продължителност на живота при двата пола от 1999 г. насам почти не се е променила и е около 72 години, Подобно е и положението със смъртността – 1361⁰/₀₀₀₀ през 1999 г. и 1475 ⁰/₀₀₀₀ през 2007 г. „Самореформира” се (без намесата на управляващите) броят на лекарите и броят на болничните легла. И от 4,1⁰/₀₀ (за лекарите) и 11 ⁰/₀₀ (за леглата) през 1999 г. спаднаха съответно 3,5 ⁰/_{00 и} 6 ⁰/₀₀ през 2007 г. Така се приближихме малко до Европа [2]. За това обаче българската преса мълчи.

Статистиката обаче не подменя факта, че реформа няма и че всичко, което се прави в областта на лечението на българските граждани е хаотично. Подчертавам лечението, защото от 60-те години насам е известно, че здравето не е само отсъствие на болест или недъг (справка – преамбюла на Хартата на СЗО) и че медицинската помощ допринася само около 10% за неговото подобряване (справка в Targets for Health for all, Copenhagen, WHO, Regional Office for Europe, 1985).

Може ли в рамките на този мандат да се предприемат ефективни мерки за промяна, пък макар и само в сектора на т.нар. „болнична индустрия”, която се реформира близо 20 години. Категорично не! По няколко причини.

Първо. Това, което ни се предлага и с което започнах не е изход от създалата се ситуация. То е неприкрит конфликт на интереси на партийните партизани в тройната коалиция, а защо не и извън нея. Хайек казва, че няма нищо по-лошо от частния монопол. И думите му се потвърждават от поведението на автомобилните застрахователи и от електроразпределителните дружества в България.

Второ. От около 20-т години на политическата сцена гастролират едни и същи „здравни реформатори”, които само сменят местата си – от управляващи в опозиция и обратно. Техните знания са натрупани предимно от участие в семинари, но гордо са обявени в СV-та им за специализации. Те не търпят и не признават друго мнение. И са добре медийно обслужвани от услужливи журналисти.

Трето. Всички полезни ходове до края на мандата на това управление няма да донесат политически дивиденти на изборите през 2009 година, защото трябва да се:

1.Преструктурира висшето медицинското образование (въвеждане на магистърски и бакалавърски степени по клинична медицина);

2. Създаде институцията на парамедиците;

3.Закрият висши медицински училища, по брой, на които сме световни рекордьори [3];

4.Трансформират неефективни здравни заведения;

5.Променят механизмите на заплащане на доболничната и болнична помощ;

6.Пренапишат законите в областта на съсловните организации на лекари, стоматолози и фармацевти;

7.Създаде единна осигурителна агенция чрез сливане на НОИ и НЗОК;

8.Предприемат законодателни мерки за пресичане на партийни назначения;

9.Разработят алтернативни проекти за всеки един аспект на промяната;

10.Извърши ново остойностяване на медицинската и зъболекарска помощ;

11.Редуцират паралелните медицински структури на т.нар. „ведомствена здравна система” (МО, МВР, МТ) до специфичните им функции и т.н. и т.н. Не твърдя, че списъкът е подреден по приоритети, както и че не може да бъде продължен.

За съжаление (с новия език на бюрократа) няма политическа воля и административен капацитет за съставяне на екшън плана.

Бележки от 31 януари 2021г.

[1] – публикува се без промени с изключение на тези бележки.

[2] – „самореформирането” на броя на лекарите беше съпроводено от застаряването им, а това на броя на медицинските сестри – до спадането им под критичния минимум, което пролича по време на т.нар. COVID епидемия.

[3] – на 29.01. т.г. попитах (шеговито) във Facebook г-н министъра на здравеопазването К. Ангелов и предшествениците му от времето на ГЕРБ – Б. Нанев, Анна-Мария Борисова, Ст. Константинов, Д. Атанасова, Н. Петров и К. Ананиев (пропуснах 3-ма служебни министри и министъра от кабинета на Пл. Орешарски) как така 8,5 милионна Швейцария има 6 университетски болници, а 7 милионна България – 30.