ДА ПИЕМ ИЗПРАЩАЙКИ 2020 …. БЕЗ ДА ЧУКАМЕ ЧАШИ!

 

 

Колажът е мой - Н.К.

Адекватни ли са мерките, предприети за борба с вируса?

Татяна Рос, 06.01.2021

„Свободата да се изразява само мнението, позволено от властите, не е свобода!“

Авторката

Ключовите думи на 2020 г. бяха страх, напрежение, неразбиране, объркване ... Цялото общество беше разделено на две части. Някои се страхуваха да се разболеят и да умрат. Други не споделяха този страх, но също бяха под стрес заради мерките, предприети за борба с това, което според тях не беше толкова опасно. Тези две категории граждани яростно спореха помежду си, нанасяха си удари, блокираха опонентите. Никой не отричаше, че вируса съществува. Споровете и словесните битки бяха доколко той е опасен. Първите вярваха в неговата смъртоносна сила и затова оправдаваха пълната изолация. Вторите смятаха, че опасността е силно преувеличена и че социалният живот не трябва да бъде блокиран, като се ограничава до четирите стени на собствените ни домове. Но ЕДНО нещо обединяваше първите и вторите – страха. Първите се страхуваха да се разболеят и да умрат. Вторите – от живот в изолация  от останалия свят.

Никога досега никой не е очаквал Новата година така, както този път. Какво може да се промени, когато стрелките на часовника се преместят от един ден в друг? Вчерашните проблеми никога няма да изчезнат с това преместване. И през следващата година проблемите ще трябва да бъдат решавани. Но в навечерието на новата 21-ва година, може би, няма човек, който да не е очаквал промени ... първите се надяваха, че вирусът ще отстъпи, те очакваха и животоспасяваща ваксинация. Вторите ... също очакваха края на пандемията, защото отново ще могат да се разхождат, да танцуват, да се събират с приятели, да пътуват. И двете категории очакваха 21-та година, за да забравят най-накрая за страха. И отново да заживеят без страх ...

И ето, 2021 г. дойде... Каква ще бъде? Ще има ли драматични промени в живота ни веднага, или по-късно, или изобщо няма да има... или ще бъде още по-лошо? По-силните все още се държат, стремейки се да бъдат оптимисти в ситуацията. Вярно, усмихвайки се въпреки нервните изкривявания на лицето и представящи за усмивка потрепване на бузите.. Слабите се сриват. Едни бият деца, защото те довеждат родителите си до нервен срив. Други бият съпругите/съпрузите си. Според официалните данни в Германия броят на сигналите за домашно насилие се е увеличил с 80% (а колко други не са подали сигнал?). Трети са в непрекъснат алкохолен запой. Четвърти ... попадат в психиатрични клиники, в които се опитват да ги спасят от самоубийствени мисли. Някой от тях може и да бъде спасени. Малкият и средният бизнес вече не подлежи на реанимация, стотици хиляди хора ще останат без работа. Цели държави опустяват. Трудно е да си представим как ще оцелеят тези, които са живели от туризма. Добре нагласеният живот на целия ни свят, макар и с проблеми и кризи, беше унищожен до основи. И тогава ... Какво се случва след това? И, най-важното, за какво? О, да, за да спасим старите хора. Това ни беше обяснено от високата трибуна от самото начало на март.

Средствата за масово зомбиране непрекъснато съобщават за броя на новите заразени (инфектирани), без да споменават, че тези заразени, в по-голямата си част, не лежат в болници, а си седят вкъщи на карантина, като възможни преносители на вируса. Те не съобщават от ТV екраните, че броят на умиращите не е толкова трагичен, че да изпадаме в паника. И, разбира се, никой не казва на широката общественост, че Индексът на заразността (Боже, сега се запознахме и с това),... е по-малък от единица. А от обичайния грип три! През цялата година новините за короната – заразени и умрели се хвърляше върху обществото, подобно на бомби, които разкъсват тела. Но информационните бомби са не по-малко опасни. Те разкъсват душите на хората, изпълвайки ги със страх. Страхът убива. Истината е известна на всеки мислещ човек. Но изглежда, че всички забравихме за това ...

По цял ден радиото излъчва „репортажи от фронта“:

- „Тази година коледните пазари са отменени“ –  съобщава строг глас и чувам метронома на обсадения Ленинград ... „тик-так, тик-тик ... обстрел от дясната страна, не излизайте от къщи, слезте до бомбоубежището ..“

- „Фойерверките са забранени“ – продължава да обяснява гласът, а в главата ми звучи: „Совинформбюро съобщава ...“

- „Не посещавайте бабите си, вие ги убивате“ – а аз чувам: „имаше тежки битки на Курската дъга, загинаха ...“

- „Трябва да сме подготвени за големи загуби, милиони наши съграждани ще умрат тази зима ...“

Е, добре ... през пролетта фрау Меркел обяви война. Сега имаме военно положение и комендантски час. И обещанието, че милиони ще умрат. ... И всички, които все още не вярват в смъртоносната сила на короната и се опитват да се забавляват, са врагове на нашето общество. Затворете се, скърбете и чакайте смъртта ... вашата или вашите роднини. Ето как звучат тези речи. Всяко подобно представяне оковава гражданите със страх. Сърцето се свива в очакване на края.

Повече от всички страдат възрастните хора, които си седят сами вкъщи и нямат с кого да говорят – тези, които не притежават Интернет и не могат да четат алтернативни източници. Всички те са наплашени, и реално се подготвят за смъртта. Съседът ми германец не бе напускал дома си в продължение на няколко седмици. Храна му носеха от магазина и я оставяха на прага. Дори не излизаше на терасата, гледаща към собствения му двор. И когато говорех с него по телефона, за да го успокоя, той с треперещ глас повтаряше – „не, страхувам се, ако се разболея, ще умра“.

- Как може да се разболеете, ако не напуснете дома си? - питах го.

- Вирусът лети във въздуха, има го навсякъде ... така казват по телевизията – отговаряше съседът.

При това, той не е престарял маразматик. Образован човек, който владее няколко езика. За първи път наблюдавам как човек за кратко време се превръща в зомби.

И все пак ... каква ще бъде 21-ва? Ще измрат ли тези, които бяха наплашени с вируса, такива, като моя съсед, който, заключен в къщата си, неуморно повтаря, че ако се разболее, непременно ще умре ... Ще загубят ли ума си тези, които са разумни, но не са се научили да живеят в лудница? И основният въпрос в навечерието на Годината на Големия метален бик – адекватни ли са мерките, предприети за борба с вируса и струват ли цената, която плащаме – от разрушеното общество, поради колапса на икономиката до харакирито на семейните ценности и вековните традиции? Струваше ли си да се изплашат хората със смъртта от вируса, така че хората да започнат да умират от страх, без да се разболяват от Covid?