вторник, 10 март 2020 г.

ЧОВЕК И ИСТОРИЯ В ЕДНО ЛИЦЕ


Виктор Лошак, Списание „Огонёк“, бр. 9, 10.03.2020, стр. 8
По повод 35-та годишнина от идването на Михаил Горбачов на власт като Генерален секретар на ЦК на КПСС (11 март 1985 г.) и неуспешният опит „свободата на словото и съвестта“ да се превърнат в неотменима обществена ценност.
Горбачов се смята за късметлия. Изкачва се до най-високото стъпалото на невероятно дългата и стръмна съветска йерархична стълба на 54 годишна възраст? Това е нещо повече от фантастично. След избора на младия генерален секретар мнозина дълго време не могат да повярват. Вероятно много ще бъдат изненадани да научат, че Михаил Сергеевич е трябвало да заеме най-високия пост година преди 11 март 1985 г. Известна е и датата – 13 февруари 1984 г. В документът, който се счита за политическо завещание на генералния секретар Юрий Андропов, има отделен параграф, в който умиращият лидер препоръчва на неговите сътрудници да назначат Горбачов на високия пост и се обосновава защо. Но този параграф от документа изчезва на пленума. Един от колегите на Горбачов в Централния комитет ми каза, че „изчезването“ е дело на всемогъщата завеждаща отдел в ЦК на КПСС Клавдия Боголюбова, през която преминават всички документи. В едно от по-късните си интервюта Михаил Сергеевич потвърждава случилото се: „В предсмъртния си доклад (Андропов) съобщаваше, че му предстои продължително лечение. Той предупреждаваше, че страната не може да остане дълго време без водач, и ме беше предложил. Този параграф изчезна от доклада. Той не беше публикуван.“

Въпреки, че в тази част от живота на Горбачов късметът в един момент му обръща гръб, като цяло за страната и за бъдещия лидер на перестройката е по-важно, че това е период, в който Юрий Андропов показва приятелското и покровителствено отношение към Ставрополския партиен работник. Макар и съдбата да беше дала знак на Горбачов. След юридическия факултет той получава разпределение в управлението за надзор при Генералния прокурор на СССР. Той е много щастлива, особено Раиса Максимовна, която си намира място в столичен педагогически институт. В последния момент обаче Генералната прокуратура издава заповед да не се вземат на работа в надзора хора без опит в практическата прокурорска работа. Горбачови, с голяма неохота трябва да се върнат в Ставропол.
Този край, с курортните си перли Пятигорск, Кисловодск и Есентуки е такъв, че почти не ти стига време да посрещаш и придружаваш високопоставени гости. Горбачов е втори секретар на областния комитет, когато идват Андропов и съпругата му. На шефа на Горбачов е предадено, че срещата му с Андропов е нежелателна. Близкият сътрудник на Хрушчов е заточен в Ставрополския край и според законите за номенклатурата Андропов знае, че Брежнев няма да хареса тяхната среща. Ролята на гостоприемния домакин трябваше да бъде поета от Михаил Сергеевич. Пекат шашлици, слушат записките на Висоцки, донесени от Андропов и разговарят ... Оказа се, че човекът с не докрай изяснена биография – Андропов – знае много казашки песни, включително и на терските казаци. Оттогава срещите им в Ставрополския край стават редовни, макар и не продължителни.
Горбачов и досега се възхищава от паметта на Андропов. Той си спомня, че веднъж, в момента на откровеност, казва на Юрий Владимирович, погледнете снимката на ръководството на партията, само престарели хора, а кога ще „порасне младата смяна“? Минават много години и те никога не се връщат към тази тема и изведнъж по време на разговор Андропов се усмихва, спомняйки си точно израза „порастване на младата смяна“.
Ако препрочетете написаното и казаното от Горбачов, ще разберете, че въпреки близостта им, Андропов не вярва на никого докрай. „Андропов помоли Рижков и аз – спомня си Горбачов – да претеглим и обмислим всичко (става дума за планираното увеличение на цената на хляба от 1 декември 1982 г. – В.Л.) и да му съобщим своите изводи. Опитвайки се да разберем същността на въпроса, поискахме да запознаем с данните за състоянието на бюджета. Но Андропов отговори: „Виж ти какво им се приискало. Няма да ви допусна до бюджета.“
За разлика от ситуацията с прехвърлянето на властта след Андропов, Горбачов не оставя на самотек нещата, които трябва да се случат през март 1985 г. В този момент политическите тежкоатлети Михаил Суслов и Дмитрий Устинов вече не са живи, а Андрей Громико сам плете кадрови интриги.
Разговорите, от негово име са водени от сина му – директор на един от академичните институти. На преговарящите от името на Горбачов Александър Яковлев, по това време директор на ИМИМО Академията на науките на СССР, и Евгений Примаков. Громико  предлага подкрепата си за Горбачов срещу поста на формален лидер на страната – председател на Президиума на Върховния съвет. Същата вечер Яковлев докладва на Горбачов за разговора. Михаил Сергеевич дълго време мълчал, разхождайки се в кабинета.
- Предайте на Андрей Андреевич, че винаги ми е било приятно да работя с него. Ще се радвам да направя това и по-нататък, без значение в какво качество ще сме двамата. Добавете също, че умея да спазвам обещанията си.
Черненко има слаби, болни бели дробове. Някой неразумно го посъветва да почива в Кисловодск. Местният климат просто не е показан на току-що избрания генерален секретар. И той не успява да се измъкне от лапите на болестта.
В 19:20 часа на 10 март 1985 г. Горбачов получава обаждане от Евгений Чазов, началник на четвърти отдел на Министерството на здравеопазването: „Черненко почина“. Вторият адресат на съобщението е председателят на КГБ Чебриков. Неделя е, но в десет вечерта Горбачов, вторият човек в партията, насрочва заседание на Политбюро. Решаваща е по-скоро тази вечер, а не пленумът на ЦК насрочен за следващия ден.
Сметката, макар и очевидна, не е съвсем проста. Лидерите на московската и ленинградска партийни организации Гришин и Романов са претенденти за поста, а според традицията на старшинство длъжността може да отиде при 80-годишния Николай Тихонов - председател на Министерския съвет на СССР. Отсъстващите нямат време за историческата среща на Политбюро – първият секретар на Украйна Шчербитски е в Лос Анджелис, председателят на Министерския съвет на РСФСР Воротников е в Югославия, Кунаев пристига от Казахстан едва на 11-и. Най-голям късметлия е Шчербитски, който традиционно се смята за претендент за ръководител на Министерския съвет.
Можем да кажем, че пред изборът на Горбачов има само една пречка. Заседанието на Политбюро започва с факта, че Михаил Сергеевич не заема стола на председателстващ, въпреки че всички отдавна са свикнали да го виждат на това място – той ръководи секретариата и заседанията на Политбюро в отсъствието на Андропов. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се избере председател на комисия по погребението на Юрий Владимирович. Според традицията на Кремъл този човек става наследник на върховната власт. И тук настъпва гробна тишина. Тя е прекъсната от човека, от когото екипът на Горбачов се страхува, смятайки го за съперник – Виктор Гришин. Думите му са записани в протокола: „Защо да се бавим с председателя? Всичко е ясно. Нека бъде Михаил Сергеевич.“ След което Горбачов е отрупан със славословия, всички бързат, прекъсвайки се един друг, да му засвидетелстват уважението си.
В четири часа сутринта Михаил Сергеевич се връща в извънградската резиденция. Раиса Максимовна не спи. Според традицията те се разхождат из градината преди лягане и той й разказва всичко. Разговарят за това колко бързо се е случило всичко, защото само преди седем години са се върнали в Москва от Ставропол. Съпругата му казва, че дори не знае дали това е за добро или лошо ...
Същата вечер Рижков, Лигачов и министърът на отбраната маршал Сергей Соколов работят с пристигащите делегации: Рижков – с ръководители на стопански организации; Лигачов – с областните партийни лидери; Соколов – с военните. Пленумът на 11-ти преминава безпроблемно. Горбачов го открива, но основната реч неочаквано е изнесена от Андрей Громико. Мнозина никога не го бяха виждали да говори без бележки. „Със сигурност няма да сбъркаме, ако го изберем за генерален секретар“, завършва речта си 76-годишният министър на външните работи. „Никога не бях чувал подобни думи за себе си, подобни високи оценки“, спомня си по-късно Горбачов.
Както Анатолий Черняев, помощник на Горбачов, пише в мемоарите си в отговор на резултатите от гласуването, „залата избухна в овации, сравними само с тези при избора на Андропов“.
Искам да напомня на онези, които днес твърдят, че Горбачов идва на власт без програма и без да разбира защо има нужда от тази власт: в първата реч на новия генерален секретар на 11 март 1985 г. имат място думите „демократизация“ и „гласност“, макар че той външно изглежда като продължител на делото на своите предшественици – Брежнев и Андропов.
Михаил Сергеевич искрено вярва, а може би все още вярва, че съветският социализъм все още може да бъде реформиран и спасен.
За света Михаил Сергеевич остана самотна фигура, разположена между две крайни мнения - от автор на най-голямата геополитическа катастрофа до най-доброто, което е родила руската политическа история.
„Онези, които изнесоха на гърба си Горбачовата перестройка, не можаха да му простят неговия размах и това, което се осмели да направи“, пише политическият анализатор Лилия Шевцова. „За руския политически живот, който разрушава авторитети и моралните стандарти, Горбачов остава може би единственият кого светът слушаше. А фактът, че се опитваме да го игнорираме, не говори за него, а за нас ... Той нямаше късмет с нас. Но ние имахме късмет с него. Вярно е това, че тепърва ни предстои да го осъзнаем.“
... Струваше ни се нас, интелигенцията, в края на 80-те, че той реформира прекалено бавно страната, а той е усещал нейния крах. Преди месец дълго разговаряхме с Михаил Сергеевич. „Знаеш ли – каза той – все още съм отговорен за всичко, което се случи в страната.“
Както някой беше казал за него: човек и история в едно лице.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар