понеделник, 30 март 2020 г.

РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ РЕАКЦИЯТА НА САЩ НА КОРОНАВИРУСА

Джордж Фридман, 23 март 2020 г.
Американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор.
САЩ са под огромен натиск. Естеството на конкретния натиск е уникално, въпреки че натискът върху Съединените щати от различни сили е нормален, както е и при другите държави. Това, което прави този натиск уникален, освен биологичния му произход, е, че той е толкова интензивен, че почти всички системи се стремят да се справят с проблема, както в дефинирането му, така и в отговорите на него. Това до голяма степен важи за всички страни, но всяка от тях отговаря по различен начин въз основа на своите институционални и културни особености, съществували преди избухването на епидемията. Голяма част от това, което знаем за вируса, е универсално и има общи черти в отговора на заплахата, но в крайна сметка отговорът на всяка отделна страна трябва да бъде разглеждан според собствените й условия, което ни позволява да разберем случващото се, неуспехите и успехите.
В момента в САЩ съществуват четири отделни системи – медицинска, икономическа, социална и геополитическа. Контролът върху тях е на политическата система. Тя включва президента, върху когото винаги е фокусирано вниманието, но нека не забравяме останалата част от изпълнителната власт и нейната огромна бюрокрация, съдебната система, Конгреса.
В момента справянето с кризата е доминирано от медицинската система, чиято цел е да ограничи епидемията, и да намали броя на заразените и смъртните случаи. Медицинската система не е разработила никакво специфично лечение или превантивни средства. Ваксината ще се появи вероятно след година и половина и все още няма специфични лекарства. В момента медицинската система иска това, от което се нуждае – консумативи и оборудване (апарати за командно дишане, защитни маски и диагностични тестове и т.н.), което пък притиска икономическата и политическа системи по повод тяхното производство.
Засега най-доброто противодействие на коронавируса  е социалното. Изглежда, че болестта се разпространява главно чрез човешките контакти, така че акцентът на медицинската система е поставен върху тяхното ограничаване. Това (засега) е жизнеспособната стратегия за смекчаване на разпространението на болестта.
Но тя има значителен и непосредствен ефект върху икономическата система. С други думи, най-доброто налично медицинско решение създава огромни икономически проблеми. Голяма част от икономиката не може да бъде поддържана със социално дистанциране. Социалното дистанциране намалява икономическата активност и може да доведе до икономически провал. Опасността от стратегията за социално дистанциране във всичките й измерения е не само незабавният спад на икономиката, но и нейното системно разрушаване. Унищожаването на текущата бизнес дейност може да доведе до нейното трайно унищожаване.
Решението е да се смекчат последиците от действията на медицинската система чрез използване на политически средства за съществена подкрепа на икономиката в краткосрочен план. Въпросът за дългосрочните ефекти върху икономиката на решение, което включва подпомагане, и което днес ще струва 5 и 10 процента от брутния ни вътрешен продукт е сериозен. Но рисковете от некомпенсиране на  разходите от медицинското решение са твърде големи, за да не се предприеме тази стъпка.
Ние сме на етап, в който основната грижа на социалната система е избягването на заразяване и оцеляването. Крайните мерки, наложени от много държави, обикновено се приемат. Но те не са устойчиви, поне не за времето, необходимо на медицинската система, за да разреши проблема (лекарства, ваксини). Краткосрочните мерки като забраните на социалните контакти за месец или два може и да бъдат приети от хората и те да пренебрегнат факта, че са изолирани, а в някои случаи и безработни, но в един момент това ще доведе до криза.
Добавете към това, че изолацията може да бъде само краткосрочно решение, защото хората са социални животни. Създаването на система, в която всички други човешки същества се разглеждат като потенциална заплаха, ще има злощастни последици. Но за да бъдем разбрани в това отношение, ще споделя концепцията за „кабинната треска“. Хората, затворени в домовете си, колкото и да са удобни за медицинската система, ще се разбунтуват. Разбирането им за риска ще се промени, тъй като рискът да полудеят в малък апартамент с две деца се конкурира със страха от вируса. Нарушаването на карантината и поемането на риск от заболяване изглежда ирационално само ако разглеждате риска от заболяване като първостепенно значение. Психичното здраве и намирането на работа могат да имат предимство от рационална гледна точка.
Дългосрочният резултат от медицинското решение и щетите за икономиката могат да причинят депресия, с която правителството и обществото да не могат да се справят. Ако краткосрочното решение струва загуба на 5-10% от БВП, тогава дългосрочните решения могат да го съкратят с фантастична скорост, подкопавайки всички аспекти на икономиката.
Накратко, единственото решение на медицинската система за ликвидиране на безпрецедентното събитие зашемети икономическата система, която политическата система се опитва да стабилизира. Заедно те ще доведат до срив в радикалните карантинни системи и до масово социално смутове Това от своя страна ще породи политическа нестабилност и ще засее недоверие в социалните институции. Всичко това е възможно да се избегне в краткосрочен план, но колкото по-дълго продължи социалното дистанциране, толкова шансовете намаляват.
Трябва да се има предвид, че отделните системи се намират в един порочен кръг. На медицинската система и е необходимо време да разработи ваксина (да създаде специфично лекарство). Икономическата система не може да издържи социалното дистанциране толкова дълго без последствия. Социалната система не може да издържи на стреса на изолацията, съчетан със страха от бедност. Получава се ефекта на снежната топка. И никой не е виновен, тъй като изглежда, че в случая няма решение.
Доколкото има решение, то е в освобождаването на хората от изолация, без да се рискува живота им. Медицинската система е единствената, която може да направи това, но тя е изградена върху избягването на всички възможни рискове при въвеждането на лекарства и ваксини. Това не е само обикновено внимание към човека, но и дълбок етичен медицински принцип. Но като се имат предвид както вредите, нанесени от болестта, така и вредите, причинени от борбата с болестта, включително много реалния риск от икономическо и социално опустошение, аз се чудя дали принципа „Primum non nocere“ не може да се съобрази с икономическата и социалната реалност. Принципът на пресметнатия риск може да подпомогне в достатъчна степен избягването на късото съединение в икономическата и социална системи. Не знам нищо за създаването на лекарства и ваксини и не говоря като експерт в тази област, но ако разгледаме проблема, бързото въвеждане на някои лекарства, дори и такива с някои потенциално катастрофални странични ефекти, може да ни позволи по-меко приземяване в кризата. В противен случай не можем да издържим месеци на изолация и социално дистанциране.
Оставих геополитическата система последна. Засега са прекратени нормалните геополитически процеси. САЩ не отговориха на иракско-иранските ракети. Конфронтацията между Турция и Русия временно изчезна. Китай и САЩ говорят малко за търговската война. В същото време границите се затварят, тъй като чужденците се разглеждат като потенциални преносители на коронавируса. Пътуването по въздух е съсипано. Докато разделението между държавите се засилва, не трябва да забравяме, че икономическата катастрофа, резултат от Първата световна война роди Хитлер и Ленин.
Засега кризата е предизвикана не само от вируса, но и от невъзможността да се борим с него без големи икономически разходи и в крайна сметка социални вълнения. По време на голямата „черна смърт“ в Европа гражданите марширували с факли и изгаряли онези, които са болни или за които са смятали, че са виновни за болестта. Времената на ужас са създадени не само чумата, и разбираемия страх, който е породила у хората, но и от неспособността на държавата да ги защити, в свят, в който кралете вероятно са умирали като селяни.
Вирусът е опасен.

Последващите ефекти могат да бъдат много по-опасни.
P.S. Тук искам да припомня думите на професор Майкъл Остерхолм, MD,PhD, директор на Center of Infectiouses Disease Research and Policy  и на германския философ Петер Слотердайк.

Според Остерхолм: „Моите колеги и аз сме убедени, че щом хората се освободят от социалното дистанциране, това принудително оставане у дома - в края на краищата те не са напускали домовете си от седмици - и се върнат на работа, качат се в самолети, влакове, метро, автобуси или попаднат на многолюдни места, коронавирусът ще се завърне отново. Даже и в Китай.
А Слодердайк (по мое мнение допълва Фридман) заявява: „Корона“ кризата проявява всички симптоми на вземане на властта отсекурокрацията (от сигурност и кратос – бел. моя), външно прикрита зад доброжелателна медикокрация(от медицина и кратос – бел. моя).



Няма коментари:

Публикуване на коментар