вторник, 10 март 2020 г.

РАЗМИСЛИ ВЪРХУ КОРОНАВИРУСА

Джордж Фридман, 03.03.2020
Авторът е американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор“. Автор на няколко книги, сред които най-известната е „Тайната война на Америка“ от 2004 г.
Според мен геополитиката прилича на икономиката, наука, която предсказва и обобщава неясните сили, които управляват една огромна система  и са извън контрола на хората. И геополитиката и икономиката се контролират от сили, с които крале и селяни или трябва да се съобразяват или да станат тяхна жертва. Кралете не могат да влияят на глобалния бизнес цикъл, нито да контролират отношенията между нациите. Те трябва да се съобразяват с непреодолимите сили, които действат.
До известна степен хората са безпомощни пред огромни външни сили. В свят от седем милиарда души и безкрайни променливи, хората правят история, като се съобразяват и привеждат в съответствие с нея. Това е трудно, тъй като сме склонни да мислим, че сме попаднали в буря, и имаме избор дали да се намокрим или да произвеждаме и продаваме чадъри. Трудно е, тъй като се сме склонни да се заблуждаваме, че сме господари на съдбата си. Да, ние сме господари на съдбата си само дотолкова, доколкото успеем да разберем силите, които ни принуждават и ограничават. Ние сме господари на съдбата си в избора как да се приведем в съответствие с реалността. Когато пазарите намаляват, можем да твърдим, че сме го пожелали да стане, но пазарите се състоят от милиарди хора, които взимат милиарди решения, така че най-доброто, което можем да направим, е да се опитаме да предвидим решенията, които ще бъдат взети.
Във всичко това има нещо нелепо. Всички знаем, че политиците взимат решения и че тези решения имат значение. Историята създава мъдри и добронамерени лидери, а понякога и липса на такива. Идеята, че историята може да бъде извън контрол – идеята, че депресиите и войните в крайна сметка са извън контрола на лидерите, които са отговорни за всички неща, добри или лоши, или че са в състояние да предвидят лошото и да го смекчат – е ужасяваща. Далеч по-добре е да осъзнаем, че те нямат извънземни сили и да престанем да ги величаем или остракираме за неща, пред които те са толкова безпомощни, колкото и самите ние.
Разказвам това в светлината на коронавируса, който съществува извън компетентността на световните лидери. Ужасно е, че той ще направи това, което ще направи. Това е още по-ужасно, защото това е вирус, нещо, което няма съзнание, и което не може да бъде нито разбрано, нито подкупено. Ние сме просто наблюдатели и чакаме да видим дали вирусът е толкова мощен, колкото са нашите страхове, а с още по-голям страх чакаме да видим дали ние или тези, които обичаме, ще станем жертва на неговата страшна сила или ще бъдем спасени. Търсим начин да се приведем в съответствие с болестта, но тя продължава така, както продължава историята.
Живеем в ерата на технологиите, които са постигнали забележителни неща, от антибиотиците до микрочипове и познанието за Вселената. Ние се гордеем с това, което е създадено. Но всяко от тези неща трябва да съответства на природата, а не да я променя. И когато нашата сила нарасне толкова много, че да ни накара да повярваме, че сме господари на природата, се появява нещо, което да ни напомни за нашите ограничени човешки възможности. С течение на времето ние ще научи повече за коронавируса, включително за начините, по които можем да се борим с него, но засега наши съветници са нашите страхове.
Заплахата от вируса е не само в това, че можем да умрем, но и в това, че страхът от смъртта ще накара света да излезе извън контрол. Вирусът за пръв път се появи в Китай, държава, доминирана от идеята, че властта на партията управлява всички неща. Тази вяра обединява нацията и кара китайците да се гордеят с факта, че партията е направила Китай велик. Коронавирусът показа границите на човешките възможности, даже и в Китай. Пекин твърди, че ще се справи с вируса, и че неговия партиен елит ще спре разпространението му. Реалността обаче е друга – Китай е застрашен както от болестта, така и от страха от болестта.
Две големи сили се борят една с друга. От едната страна е мъничкото нещо, състоящо се от молекули, спрямо което човешкото тяло е уязвимо. От другата страна е науката, която отчаяно се опитва да намери изход, оправдавайки се с обещанието, че ще знае повече, но по-късно. Вирусът е такъв, какъвто е, науката е такава, каквато е, както и властимащите, чиито мнения за това какво е вирусът и какво трябва да се направи, са от значение дотолкова, доколкото съответстват на реалността. Местният супермаркет обяви, че нормира броя на дезинфекциращите кърпички, които могат да се купят поради голямо търсене, докато последната дума на експертите е, че вирусът се разпространява от човешки течности. Без значение в кои случаи има или няма решение, ние си измисляме решения. Те ни създават усещането, че се борим.
В интерес на истината, ние не знаем колко е смъртоносен вирусът. Може ли да убие повече хора от грипа, или може да се окаже нещо, много по-лошо. Не знаем.  И следователно световната икономика е в безпорядък. Китайската икономика изглежда разбита. Цената на петрола се „удари дъното“. Както страхът, че Турция ще пусне сирийските бежанци в Европа сега се допълва от страха, че те ще ни донесат болестта.
Отново става дума за черни лебеди, за непредсказуеми събития, които разрушават икономическите и геополитически прогнози.

Няма коментари:

Публикуване на коментар