НОРМОТВОРЧЕСТВО …..

През 1996 г. Военно издателство, под рубриката „’96 БЪЛГАРСКО ВОЕННО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“ издаде скромна книжка, озаглавена „НОРМАТИВНИ АКТОВЕ по военномедицинска експертиза“. В нея бяха включени:

1.Заповед на министъра на отбраната на Р. България № ОХ-217/18.06.1996 г., относно обявяване на Разписание на болестите и физическите недостатъци;

2.Разписание на болестите и физическите недостатъци;

3.Наредба № 3/18.06.1996 г. на  министъра на отбраната и министъра на здравеопазването за първоначалния медицински преглед и медицинския преглед преди сесиите на наборните комисии на наборниците в Република България;

4.Наредба № 2/18.06.1996 г. на Министерството на отбраната за военномедицинската експертиза в системата на Министерството на отбраната в мирно време;

5.Наредба № 1/18.06.1996 г. за уреждане на отпуските по болест, карантиниране, бременност, раждане (осиновяване) и аборт по медицински показания на военнослужещите в системата на Министерството на отбраната и

6.Приложенията към отделните нормативни актове. 

С посочените подзаконови актове, ръководството на Медицинско управление на Генералния щаб на Българската армия, съвместно със специалисти от ВМА и Централната военно-лекарска комисия (ЦВЛК) отговори на изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от 37-о Народно събрание на 13 декември 1995 г. и влязъл в сила в началото на 1996 г. Няма как да не спомена имената на колегите, с чийто труд това стана възможно: полковник Нарцис Москов – началник на отдел в Медицинско управление, полковник Владислав Григоров - председател на ЦВЛК, майор Руслан Валерианов – Изчислителен център към Медицинско управление, полковник доцент Димитър Димитров – ВМА, полковник доцент Павел Георгиев – ВМА, полковник доцент Румен Златев – ВМА, полковник доцент Радостин Москов – ВМА, полковник доцент Борислав Герасимов – ВМА, полковник доцент Георги Георгиев – ВМА, полковник доцент Христо Нончев – ВМА, полковник доцент Марин Шиваров – ВМА, полковник доцент Васил Миланов – ВМА, подполковник Милко Милков – ВМА, подполковник доцент Стоян Тонев – ВМА, подполковник Любомир Алексиев – Обединен авиомедицински научно-изследователски институт (ОАМНИИ), подполковник Михаил Коркинов – ЦВЛК, полковник Антон Антонов – ЦВЛК, майор Чавдар Кулински – ЦВЛК, доцент Илия Кържин – ВМА, д-р Петко Вълков – ЦВЛК, д-р Катя Стоянова – ЦВЛК и военните служители Лъчезара Манева и Мими Ленева – Изчислителен център към Медицинско управление. Окончателната редакция на нормативните актове беше извършена в края на месец май 1996 г. в по-тесен кръг във военния санаториум в Банкя, след което бяха внесени за подпис от Министъра на отбраната и Началника на Генералния щаб.

По онова време нормативните актове (заповеди, указания и др.), издавани от МО бяха анонимни по отношение на авторство. За първи път авторите на документите по военномедицинската експертиза бяха извадени от анонимност, и имената, които посочих по-горе, бяха изписани на гърба на заглавната корица на изданието.

До 1996 г. военномедицинската експертиза в армията се извършваше само на основание Разписание  за болестите и физическите недостатъци. Последната частична промяна, свързана с отмяна на категорията „ограничено годни за военна служба“ беше извършена под мое ръководство през пролетта на 1993 г. Решихме да го запазим със старото наименование и в новите условия (документът е наричан така още с основаването на Третата българска държава), като го освободим от всички текстове, които касаят:

а) общите въпроси на медицинската експертиза в системата на Министерството на отбраната в мирно време;

б) уреждане на временната нетрудоспособност в системата на Министерството на отбраната и

в)  първоначалния медицински преглед  и медицинския преглед преди сесиите на наборните комисии на наборниците в Република Българи.

Тези три предметни области се уреждаха с отделни наредби, съответно № 2, № 1 и № 3. Новото Разписание съдържаше само медицинските показателите за годност/негодност за военна служба, съобразено с категориите военнослужещи според приетия закон и с рубриките на Международния класификатор на болестите по действащата по това време IХ ревизия.  

В структурно и съдържателно отношение посочените наредби напълно съответстваха на изискванията на действащите Закон за нормативните актове и Указ № 883 за неговото прилагане.

В раздела „Общи положения“ детайлно беше разработена материята, която  се уреждаше в наредбата. Например в раздел първи на Наредба № 1 е записано, цитирам:

„Чл.1. с тази наредба се уреждат редът и условията за установяване (потвърждаване) правото на отпуск по болест, карантиниране, бременност, раждане (осиновяване) и аборт по медицински показания на военнослужещите, регистрацията и отчитането на временната нетрудоспособност, както и осигуряването с болнични листове на поделенията и учрежденията в системата на Министерството на отбраната.

Чл.2 (1) Военнослужещите на кадрова (наборна) военна служба ползват отпуск болест в случаи на: заболяване; злополука; професионално заболяване; отравяне или лъчево увреждане.

(2) Военнослужещите на кадрова военна служба ползват отпуск по болест и в случаи на карантиниране за дните на карантина в дома.

……..“ [1].

Всяка наредба включваше при необходимост Допълнителни и Преходни и задължително – Заключителни разпоредби. Например: в § 1 на Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 се определя, кое по смисъла й не се счита за отпуск по болест: за кадровите военнослужещи – дните за извършване на медицински прегледи (т.1), а за наборните военнослужещи – дните за извършване на медицински прегледи, стационарно лечение в болница (стационара на частта) и центровете  за рехабилитация и профилактика (т.2). В Заключителните разпоредби на същата наредба  в § 3 се посочва основанието за издаването й – „чл.чл. 250, 257, 260, 264, ал. 2 и 266 от ЗОВСР (преди да бъдат променени в следващите години – бел.моя), и на § 1 т. 10 и т.11 (в тях се дефинира телесната повреда „при изпълнение на службата“ и „по повод изпълнението на службата – бел. моя) от Допълнителните разпоредби на същия закон“ и датата, от която влиза в сила – 01.08.1996 г.“

Разбира се не всичко мина по мед и масло. Началничката на управление „Правно“ – г-жа Грета Първанова отказа да изпрати наредбите за публикуване в Държавен вестник (причините така и не ми станаха известни, но се надявам един приятел от Facebook да си спомни и за Първанова и за причините), каквото е изискването на чл. 37, ал.1 от Закона за нормативните актове: „…нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в Държавен вестник.“ Може би нямаше и да разбера за нарушението, ако не се беше наложило да изменяме, по времето на правителството на Иван Костов, част от текста на чл.4, ал. 1 от Наредба № 3: „.. медицинският преглед преди сесиите на наборните комисии (се извършва - бел. моя) – във Военномедицинска академия и военните болници.“ Кметове бяха се оплакали на премиера, че това им струва скъпо. Само че правистите от здравното министерство отказаха да съгласуват текста за промените. За тях наредбата не съществуваше в правния мир, независимо, че беше подписана от Мими Виткова. Което не означава, че прегледите във ВМА и военните болници не бяха отменени. Но това е друга тема. Друга тема са и последствията от решението, което ми беше наложено силово.

Ако за нещо съжалявам днес, то е, че от тогавашната Наредба № 1 отпадна текстът на чл.3, ал.2: "Когато кадровите военнослужещи страдат от болести по Приложение № 1, те имат право на непрекъснат отпуски по болест до 36 месеца..." Идеята беше моя и с най-добри намерения: първо – да не се предизвикват допълнителна психична травма и финансови затруднения на кадрови военнослужещи, страдащи от злокачествени заболявания в терминален (краен) стадий на болестта и второ – да се помогне на онези военнослужещи, които могат да възстановят здравето си и да се върнат към изпълнение на служебните си задължения. Списъкът на болестите в приложението беше утвърден от военния министър и министъра на здравеопазването. Както се казва: „Исках да стане както трябва, а то се получи както обикновено!“. Вината бе основно моя – допуснах твърде разширени показания за този продължителен отпуск. Принос за това разбира се имаха и някои генерали, на които предстоеше пенсиониране поради навършване на пределна възраст и веднага се възползваха от разпоредбата (не без помощта на услужливи колеги от ВМА). Генералите са покойници отдавна и ще спестя историите им.

В началото споменах, че книжката беше скромна – с меки корици и напечатана на жълтеникава, отпадъчна хартия. За моя радост някои от нещата в нея се оказа доста устойчиви и бяха променени доста години след като свалих офицерските пагони.

Бележка:

[1] – не се чудете на дългото заглавие на наредбата. Дължи се на магарешкия инат на генерал-лейтенант Аньо Ангелов, който се запъна и не пожела да включи в проекта за ЗОВСРБ общоупотребимото понятие „отпуск за временна нетрудоспособност“, който обхваща всички хипотези от заглавието на наредбата.