ЗАЩО СВАЛИХА ПЪРВИЯ?

За  свалянето по съветски …

Леонид Млечин, сп. „Огонёк“, бр.40, 14.10.2019, стр. 19

Млечин (вляво) и неговия главен герой

Вместо послепис:

Публикувам този текст не от носталгия по времето на Хрушчов. Когато го свалиха бях ученик в 10 клас. Мисля обаче, че той е ценен за настоящи и бъдещи управляващи и за техните фенове.

Преди 55 години, на 14 октомври 1964 г. властта в страната е сменена. За първи път от 1917 г. близки сътрудници свалят шефа си безкръвно - те го пенсионират. Някои участници в тези събития имаха възможността да преосмислят действията си –  защо се противопоставиха на Хрушчов и не съжалиха ли по-късно? Според тях никой не е съжалявал. Въпреки че ключови лица, замесени в конспирацията, скоро сами изпаднаха в немилост и загубиха дори онези постове, които имаха. Причините за оставката на Хрушчов бяха разказвани по различен начин, но главната от тях е, че той е станал „опасен“ за страната. Чувството за „опасност“ узрява постепенно, тъй като промените, предприети от Първия, засегнаха различни групи по интереси в тесния кръг на Хрушчов, в партийно-икономическата и „силовата“ номенклатура. В същото време постиженията на Хрушчов бяха премълчавани, макар че много от тях са очевидни са дори и днес, половин век по-късно. За това, което те са „представили“ на Първия и за какво мълчат, когато уреждат сметки.

През лятото на 1964 г. първият секретар на Централния комитет на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Хрушчов внезапно се обажда на маршал Жуков, който през октомври 1957 г. е отстранен от поста министър на отбраната. По политически причини – Първият не иска да вижда наблизо популярния, решителен и амбициозен маршал. Сега Хрушчов всъщност му се извинява:

-Знаеш ли, тогава ми беше трудно да разбера какво има в главата ти. Но те дойдоха при мен и казаха: Жуков е опасен човек, той те пренебрегва, във всеки момент може да направи каквото си поиска. Авторитетът му в армията е твърде голям.

Жуков упреква Никита Сергеевич:

-Как може да се решава съдбата на човек въз основа на подобни спекулации?

Хрушчов дори не се оправдава:

-Ще се върна от почивката - ще се срещнем и ще си поговорим приятелски.

Помощникът на първия секретар записва разпореждането на Хрушчов – след ваканцията в Пицунда да планира среща с маршала. Никита Сергеевич, чувствайки, че губи подкрепа в страната, решава да се опре на националния герой. смята да върне маршала в политиката, или по-скоро да го повика на помощ. Не успява ...

Защо си спомняме за Хрушчов? Какво направи той за страната?

Първата заслуга на Никита Сергеевич е създаването на ядрен ракетен потенциал, който ни защитава и до днес. Хрушчов е първият, който повярва в ракетите и даде възможност да работят на изключителните конструктори Сергей Корольов и Валентин Глушко, които при Сталин бяха почти изгнили в лагерите. Хрушчов изпрати Юри Гагарин в космоса. И страната ни не направи нищо по-славно от това през 20-ти век.

Второ. Той нахрани страната. На британският премиер Уинстън Чърчил се приписва следната мисъл за Сталин: „Той пое Русия с плуг и я остави с атомна бомба.“ Чърчил никога не е казвал това. Сталин „пое страната“ не с плуг, а в разцвета на НЕП, когато Русия не само се изхранваше, но и изнасяше зърно. Хрушчов наследи от Сталин една полугладна държава. При Сталин всяка година определен район на страната гладуваше. Статистиката показва – десетте години, през които Хрушчов управлява СССР, са най-добрите в съветската история. Втората половина на петдесетте години е времето на феноменалните постижения на съветската икономика. И след това започна затихването на икономическия растеж.

Трето. Той започна да строи жилища. При Сталин нямаше гражданско строителство, с изключение на строителството на отделни огромни жилищни кооперации за началници. Хрушчов изведе хората от землянките, от казармите, общежитията, от огромните „комуналки“ и ги настани в апартаменти. Построиха се детски градини, поликлиники и училища.

Четвърто. Той създаде атмосфера в страната, която допринесе за невероятен духовен подем. Хрушчовите години са години на разцвет на литературата, изкуството, киното, живописта и театъра.

И накрая, има един ключов, бих казал интегрален, показател. При Хрушчов средната продължителност на живота у нас се приближи до равнищата в САЩ. А при Брежнев започна намаляване на продължителността на живота при мъжете и разликата започна бързо да се стопява.

Има социализъм, ама няма картофи?

Хрушчов беше може би единственият човек в съветското ръководство, който запази частица от младежки идеализъм и вяра в по-доброто бъдеще. Оставането на висок пост не го направи равнодушен:

-Разговарях с работници. Казват ми: няма лук, боледуваме от скорбут. Е, как може да няма лук? Спанакът. Сега, казват те, по старите цени струваше 10 копейки, и сега е 10 копейки. Или има целина. Какво е това Една дреболия. Спомням си: в Донбас не снабдяваха българи. Купуваш от българска майка или съпруга картофи, а тя ти дава целина безплатно, защото това е дреболия. Така че сега ще научим хората, това е комунизъм, а вие яжте супа без целина, без магданоз, без копър ?! Има социализъм, но без копър, без картофи и други неща ...

В неговите уста носталгията, характерна за по-възрастните хора по отминали, младежки години, придобиваше политически характер. Вероятно самият той не забелязваше, че думите му водеха до следния извод – някога беше по-добре, в царско време работещият човек живееше по-леко, отколкото при социализма.

След всяко посещение в чужбина, Хрушчов се връщаше поразен от видяното. Не разбираше защо в Съветския съюз това, което е в изобилие в другите страни?

Хрушчов се опита да опрости бюрократичната система за управление на народното стопанство, като даде повече права на производителите. Той разпусна много министерства и прехвърли управлението на предприятията на местните регионални икономически съвети. Допълнителните бюрократични връзки изчезнаха и през втората половина на петдесетте години това доведе до значителен икономически ефект.

Никита Сергеевич искаше служители да напуснат столицата и да отидат да работят директно в предприятията, мините и в селата:

-Имаме огромен брой излишни хора в областните комитети, в земеделските отдели, в областните изпълнителни комитети. А дали всичко е наред в районните комитети на партията? Не!

Министерската бюрокрация отчаяно се съпротивлява! Партийният апарат също беше недоволен. Съветите за  народно стопанство придобиха независимост от областните комитети на КПСС. С други думи, партийните работници загубиха контрол върху производството. Ако реформите на Хрушчов бяха продължили, партийният апарат щеше да остане без работа.

Николай Лунков, посланик в Норвегия, припомня посещението на Хрушчов в Осло. По време на разходка, Хрушчов, зет му, главният редактор на „Известия“ Алексей Аджубей и главният редактор на „Правда“ Павел Сатюков се откъсват напред. Когато Лунков ги настига, Хрушчов оживено говори на Аджубей и Сатюков, които влизат в най-близкия му кръг:

-А какво ще стане, ако създадем две партии – работническа и селска?

Лунков разбира, че трябва да се отдалечи. На ухо съобщава за чутото на Громико. Външният министър предпазливо отбеляза:

-Да, интересно е. Но не казвайте на никого за това.

На заседание на Върховния съвет на 25 април 1962 г. Хрушчов заявява, че сталинската конституция от 1936 г. е остаряла. Той предлага да се предоставят големи права на съюзните републики, да се въведат на практика референдуми (общосъюзни, републикански и местни), да се ограничи мандатът на чиновниците на по-високи длъжности, по-често да се свикват заседанията на Върховния съвет, да комисиите му да станат постоянни, а членовете им да се освобождават от друга работа, т.е. да се превърнат в истински парламентаристи.

Обсъждат се идеи за въвеждане на институцията на съдебните заседатели, за премахване на паспортната система, за въвеждане на правилото, че арестите са възможни само със санкцията на съда и за определяне на процедури за съдебни обжалвания на незаконните действия на държавните органи и длъжностни лица. След оставката на Хрушчов всички тези идеи са погребани.

Репутацията на Хрушчов е подкопана от паричната реформа от 1961 г. и повишаването на цените. Стачката на работниците в завод за електровози в Новочеркаск през юни 1962 г. се превръща в истинско работническо въстание. То е провокирано от постановление на Централния комитет на КПСС и Министерския съвет за повишаване на цените на месото и млечните продукти. Работниците са разпръснати от войските на Северно-кавказкия военен окръг под командването на два пъти героя от Съветския съюз генерал Плиев. Войниците стрелят по мирните граждани. Двадесет и трима души са убити. Четиринадесет са съдени, половината от тях са разстреляни, другата половина са осъдени на дълги срокове затвор. Но Хрушчов загуби ореола си на „народен защитник” от бюрократите и чиновниците.

Никита Сергеевич изтръгна максимума от авторитарна система, управлявана ръчно. Но той показа и границите за растеж на тази система – няма перспектива при липса на демокрация и свободна икономика.

Огромният партийно-държавен апарат не беше в състояние да осигури на страната даже хляб. Той само пречи на нормалната организация на живота.

Междувременно Хрушчов не посмя да направи сериозни политически реформи. Не можеше да си представя истинска демократизация и пазарна икономика. Ако беше дал икономическата свобода на страната, той би могъл да постигне това, което постигна в Китай, Дън Сяопин, почитател на съветската НЕП. В селото все още имаше селяни, които можеха и желаеха да работят. А в градовете – искрено вярващи в социализма млади хора.

Хрушчов обаче не пристъпи социалистическата догма. И шансът беше изгубен, а след това двете брежневски десетилетия напълно унищожиха желанието да се движим напред.

Клизма за началствата

Чиновниците от висшият ешелон имаше лични причини да не обича Хрушчов. Достигнали до върховете на властта, те копнееха за спокойствие и комфорт, а Хрушчов провеждаше постоянна кадрова революция. Шамаросваше членовете на Централния комитет и им се караше като на малчугани. Обръщайки се към своите другари в президиума на ЦК, не се стесняваше в изразите:

-Глупак, безделник, мързел, мръсна муха, мокра кокошка, лайно ...

Веднъж Хрушчов разказва в Президиума на Централния комитет за свое пътуване из страната:

-В Украйна преди пристигането ми водопроводната система се скапа, имаше прекъсвания на подаването на вода. Хората в Киев говореха: „Знаете ли защо нямаше вода? На лидерите на републиката им правеха клизма! ”

Публиката се разсмива, въпреки че там седят и лидерите на Украйна.

-Тоест, – продължава Първия, – идва Хрушчов и те вече си правят клизма! И те самите не отричат, че при тях е зле.

Хрушчов продължи да се присмива на украинските партийни ръководители:

-Например тамбовският секретар Золотухин искаше да си свали гащите, за да го набият. Какво удоволствие! За всичко си призна вината и говореше: да, другарю Хрушчов, трябва да ми свалите гащите и да ме набиете. Повтори го три пъти. Не издържах и му казах: „Какво искаш да си свалиш гащите и да ни покажеш задника си? Мислиш ли, че това ще ни зарадва?” Какъв секретар е това?

Той настрои всички срещу себе си

Хрушчов успя да настрои партийния апарат срещу себе си (унищожи обичайната система на управление), армията (съкращавайки офицерския корпус), КГБ (искаше да свали пагоните на КГБ и да превърне комитета в гражданска структура). Той успя да наложи на XXII конгрес на КПСС през октомври 1961 г. да приеме новата партийна харта, която изискваше постоянно обновяване на водещите партийни органи.

-Буржоазните конституции – заявява Хрушчов, – извинете, са по-демократични от нашата: не може да има повече от два президентски мандата. Ако буржоата и капиталистите не се страхуват, че техните основи ще бъдат подкопани, когато след два мандата избраният президент се смени, тогава защо ние да се страхуваме? Значи не сме сигурни в нашата система или сме по-малко уверени от тези буржоа и капиталисти, собственици на земи? Ние бяхме избрани и сме най-блестящите? А хората след нас не заслужават? ..

На кого от онези, които са били в залата и са слушали първия секретар, са се харесали тези думи? Наистина ли трябва да напуснат постовете си, само защото не могат да заема висока длъжност за повече от два мандата?

-Ако всички знаят, че ще бъдат избрани само за един мандат, максимум два мандата – продължава да фантазира Хрушчов, – тогава  няма да имаме бюрократичен апарат, няма да имам каста. А това означава, че демокрация ще има в партията, в народа, в страната.

Вероятно Никита Сергеевич е разчитал на подкрепата на младите кадри, на които подмладяването на апарата щеше отвори пътя нагоре. Но логиката на младите апаратчици беше различна: те, подобно на старшите другари, ценяха повече стабилността. Затова чиновниците мразеха Хрушчов и подкрепяха Брежнев, който щеше да им позволи да заемат местата си в продължение на години.

Подведе го самоувереността! Кои бяха движещите пружини на заговора?

Две групи бяха срещу Хрушчов.

В едната влизаха влиятелните членове на Президиума на Централния комитет – секретарите на Централния комитет Леонид Брежнев и Николай Подгорни, които ръководеха партийния апарат. Те бяха смъртно уморени от постоянното напрежение, в което Хрушчов ги държеше.

Втората група се състоеше от млади членове на комсомола, обединени около председателя на комитета за партийно-държавен контрол Александър Шелепин и председателя на КГБ Владимир Семичастний. Без Семичастний превратът срещу първия секретар на Централния комитет по принцип беше невъзможен (със съкращения).