През 1996 г. Военно издателство, под рубриката „’96
БЪЛГАРСКО ВОЕННО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“ издаде скромна книжка, озаглавена „НОРМАТИВНИ
АКТОВЕ по военномедицинска експертиза“. В нея бяха включени:
1.Заповед на министъра на отбраната на Р.
България № ОХ-217/18.06.1996 г., относно обявяване
на Разписание на болестите и физическите недостатъци;
2.Разписание на болестите и физическите
недостатъци;
3.Наредба № 3/18.06.1996 г. на министъра на отбраната и министъра на
здравеопазването за първоначалния медицински преглед и медицинския преглед
преди сесиите на наборните комисии на наборниците в Република България;
4.Наредба № 2/18.06.1996 г. на Министерството
на отбраната за военномедицинската експертиза в системата на Министерството на
отбраната в мирно време;
5.Наредба № 1/18.06.1996 г. за уреждане на
отпуските по болест, карантиниране, бременност, раждане (осиновяване) и аборт
по медицински показания на военнослужещите в системата на Министерството на
отбраната и
6.Приложенията към отделните нормативни актове.
С посочените подзаконови актове, ръководството
на Медицинско управление на Генералния щаб на Българската армия, съвместно със
специалисти от ВМА и Централната военно-лекарска комисия (ЦВЛК) отговори на
изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,
приет от 37-о Народно събрание на 13 декември 1995 г. и влязъл в сила в
началото на 1996 г. Няма как да не спомена имената на колегите, с чийто труд
това стана възможно: полковник Нарцис Москов – началник на отдел в Медицинско
управление, полковник Владислав Григоров - председател на ЦВЛК, майор Руслан
Валерианов – Изчислителен център към Медицинско управление, полковник доцент
Димитър Димитров – ВМА, полковник доцент Павел Георгиев – ВМА, полковник доцент
Румен Златев – ВМА, полковник доцент Радостин Москов – ВМА, полковник доцент
Борислав Герасимов – ВМА, полковник доцент Георги Георгиев – ВМА, полковник
доцент Христо Нончев – ВМА, полковник доцент Марин Шиваров – ВМА, полковник
доцент Васил Миланов – ВМА, подполковник Милко Милков – ВМА, подполковник
доцент Стоян Тонев – ВМА, подполковник Любомир Алексиев – Обединен авиомедицински
научно-изследователски институт (ОАМНИИ), подполковник Михаил Коркинов – ЦВЛК,
полковник Антон Антонов – ЦВЛК, майор Чавдар Кулински – ЦВЛК, доцент Илия
Кържин – ВМА, д-р Петко Вълков – ЦВЛК, д-р Катя Стоянова – ЦВЛК и военните
служители Лъчезара Манева и Мими Ленева – Изчислителен център към Медицинско
управление. Окончателната редакция на нормативните актове беше извършена в края
на месец май 1996 г. в по-тесен кръг във военния санаториум в Банкя, след което
бяха внесени за подпис от Министъра на отбраната и Началника на Генералния щаб.
По онова време нормативните актове (заповеди,
указания и др.), издавани от МО бяха анонимни по отношение на авторство. За
първи път авторите на документите по военномедицинската експертиза бяха
извадени от анонимност, и имената, които посочих по-горе, бяха изписани на
гърба на заглавната корица на изданието.
До 1996 г. военномедицинската експертиза в
армията се извършваше само на основание Разписание за болестите и физическите недостатъци. Последната частична промяна, свързана с отмяна на категорията „ограничено годни за военна служба“ беше извършена под мое ръководство през пролетта на 1993 г. Решихме да го запазим със старото наименование и в новите условия (документът е наричан така още с основаването на Третата българска държава), като го освободим от всички текстове, които касаят:
а) общите въпроси на медицинската експертиза в
системата на Министерството на отбраната в мирно време;
б) уреждане на временната нетрудоспособност в
системата на Министерството на отбраната и
в) първоначалния медицински преглед и медицинския преглед преди сесиите на
наборните комисии на наборниците в Република Българи.
Тези три предметни области се уреждаха с
отделни наредби, съответно № 2, № 1 и № 3. Новото Разписание съдържаше само медицинските
показателите за годност/негодност за военна служба, съобразено с категориите
военнослужещи според приетия закон и с рубриките на Международния класификатор
на болестите по действащата по това време IХ ревизия.
В структурно и съдържателно отношение посочените наредби
напълно съответстваха на изискванията на действащите Закон за нормативните
актове и Указ № 883 за неговото прилагане.
В раздела „Общи положения“ детайлно беше
разработена материята, която се уреждаше
в наредбата. Например в раздел първи на Наредба № 1 е записано, цитирам:
„Чл.1. с тази наредба се уреждат редът и
условията за установяване (потвърждаване) правото на отпуск по болест,
карантиниране, бременност, раждане (осиновяване) и аборт по медицински
показания на военнослужещите, регистрацията и отчитането на временната
нетрудоспособност, както и осигуряването с болнични листове на поделенията и
учрежденията в системата на Министерството на отбраната.
Чл.2 (1) Военнослужещите на кадрова (наборна)
военна служба ползват отпуск болест в случаи на: заболяване; злополука;
професионално заболяване; отравяне или лъчево увреждане.
(2) Военнослужещите на кадрова военна служба
ползват отпуск по болест и в случаи на карантиниране за дните на карантина в
дома.
……..“ [1].
Всяка наредба включваше при необходимост Допълнителни
и Преходни и задължително – Заключителни разпоредби. Например: в § 1 на Допълнителните
разпоредби на Наредба № 1 се определя, кое по смисъла й не се счита за отпуск
по болест: за кадровите военнослужещи – дните за извършване на медицински прегледи
(т.1), а за наборните военнослужещи – дните за извършване на медицински
прегледи, стационарно лечение в болница (стационара на частта) и центровете за рехабилитация и профилактика (т.2). В
Заключителните разпоредби на същата наредба в § 3 се посочва основанието за издаването й –
„чл.чл. 250, 257, 260, 264, ал. 2 и 266 от ЗОВСР (преди да бъдат променени в следващите години – бел.моя), и на § 1 т.
10 и т.11 (в тях се дефинира телесната
повреда „при изпълнение на службата“ и „по повод изпълнението на службата –
бел. моя) от Допълнителните разпоредби на същия закон“ и датата, от която
влиза в сила – 01.08.1996 г.“
Разбира се не всичко мина по мед и масло.
Началничката на управление „Правно“ – г-жа Грета Първанова отказа да изпрати наредбите за публикуване в Държавен вестник (причините така и не ми станаха известни, но се надявам един приятел от Facebook да си спомни и за Първанова и за причините), каквото е изискването на чл. 37, ал.1 от Закона
за нормативните актове: „…нормативните актове на министрите и на
ръководителите на други ведомства се обнародват в Държавен вестник.“ Може би
нямаше и да разбера за нарушението, ако не се беше наложило да изменяме, по
времето на правителството на Иван Костов, част от текста на чл.4, ал. 1 от
Наредба № 3: „.. медицинският преглед преди сесиите на наборните
комисии (се извършва - бел. моя) – във Военномедицинска академия и военните болници.“ Кметове бяха се
оплакали на премиера, че това им струва скъпо. Само че правистите от здравното
министерство отказаха да съгласуват текста за промените. За тях наредбата не
съществуваше в правния мир, независимо, че беше подписана от Мими Виткова.
Което не означава, че прегледите във ВМА и военните болници не бяха отменени.
Но това е друга тема. Друга тема са и последствията от решението, което ми беше наложено силово.
Ако за нещо съжалявам днес, то е, че от тогавашната
Наредба № 1 отпадна текстът на чл.3, ал.2: "Когато кадровите военнослужещи страдат от болести по Приложение № 1, те имат право на непрекъснат отпуски по болест до 36 месеца..." Идеята беше моя и с най-добри намерения: първо – да не
се предизвикват допълнителна психична травма и финансови затруднения на кадрови
военнослужещи, страдащи от злокачествени заболявания в терминален (краен) стадий
на болестта и второ – да се помогне на онези военнослужещи, които могат да възстановят
здравето си и да се върнат към изпълнение на служебните си задължения. Списъкът
на болестите в приложението беше утвърден от
военния министър и министъра на здравеопазването. Както се казва: „Исках да
стане както трябва, а то се получи както обикновено!“. Вината бе основно моя – допуснах
твърде разширени показания за този продължителен отпуск. Принос за това разбира се
имаха и някои генерали, на които предстоеше пенсиониране поради навършване на
пределна възраст и веднага се възползваха от разпоредбата (не без помощта на услужливи колеги от ВМА). Генералите са покойници отдавна и ще спестя историите им.
В началото споменах, че книжката беше скромна –
с меки корици и напечатана на жълтеникава, отпадъчна хартия. За моя радост
някои от нещата в нея се оказа доста устойчиви и бяха променени доста години
след като свалих офицерските пагони.
Бележка:
[1] – не се чудете на дългото заглавие на
наредбата. Дължи се на магарешкия инат на генерал-лейтенант Аньо Ангелов, който
се запъна и не пожела да включи в проекта за ЗОВСРБ общоупотребимото понятие „отпуск
за временна нетрудоспособност“, който обхваща всички хипотези от заглавието на
наредбата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар