РАЗВИТИЕ НА ВОЕННОВРЕМЕННАТА БОЛНИЧНА СИСТЕМА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА БЪЛГАРИЯ

Полковник СТЕФАН УЗУНОВ - ВМА;

доц. д-р НИКОЛАЙ КОЛЕВ - ВА „Г. С. Раковски";

майор ВЕНЕЛИН КЪНЕВ - ВА „Г. С. Раковски"

Военновременната болнична система на въоръжените сили има ключово значение за съхраняване на живота и възстановяване на здравето на ранените и болните по време на война. Тя е важен фактор за поддържане на моралния дух на войските и едновременно с това е източник за попълване на загубите, пона­сяни от съединенията и частите. По данни на Лобастов в хода на Втората световна война около 17 млн. ранени и болни от бившата Съветска армия са се върнали към военните си задължения. Подобни данни има и в немски архивни източници. Така например в началото на 1944 г. за попълване на резервната армия ръководството на Вермахта разчита на повече от 300 000 оздравели или оздравяващи военнослужещи. Успешното функциониране на болничната система е от решаващо значение и за следвоенния период за смекчаване на де­мографската криза, съпътстваща всяка война, и за снижаване на социално-икономическите разходи за издръжка на военноинвалидите.

Настоящият доклад анализира развитието на военновременната болнич­на система в един кратък исторически период – последните 15 години на XX век. Той обаче е белязан от значими за съдбата на Европа и света събития от политически и военен характер. Във външнополитически план по-важните от тях са: преговорите между САЩ и СССР за контрол върху въоръженията, в които са включени отбранителните космически системи, стратегическите ядрени и такива със среден обсег на действие - март 1985 г.; Стокхолмската конференция по мерките за укрепване на доверието и сигурността и разоръ­жаването на Европа – септември 1986 г.; подписването на договора между САЩ и СССР за ракетите със среден радиус на действие, според който тези с наземно базиране трябва да бъдат унищожени - декември 1987 г.; началото на изтегляне на съветските войски от Афганистан - май 1988 г.; обявяването на едностранни ограничения на съветските обикновени въоръжени сили – де­кември 1988 г.; новият мандат за преговори за съкращаване на въоръжените сили и за укрепване на доверието и сигурността в Европа – януари 1989 г.; декларацията на България съвместно с други източноевропейски страни за по-нататъшни съкращения на обикновените въоръжени сили и отбранителни бюджети – януари 1989 г.; падането на Берлинската стена – 9-10 ноември 1989 г.; подписването на ДОВСЕ на среща на високо равнище в Париж между държавите, участнички във Варшавския договор, и НАТО; официалното раз­пускане на военните структури на Варшавския договор – 31 март 1991 г. Изброените външнополитически събития са от значение за оценка на влиянието им върху схващанията за войната в периода 1985-1989 г. и от там върху строителството на въоръжените сили, респективно на болничните им системи за военно време.

От вътрешнополитическите събития се открояват: падането от власт на Т. Живков и началото на демократичния процес у нас – 10 декември 1989 г.; създаването, развитието и утвърждаването на многопартийна демокрация в страната – от 1990 г. и продължава; приемането на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВС) – 1995 г.; Приемане на Концепцията за националната сигурност (КНС) – 1997 г. и Военната доктрина на Република България; кризата във финансовата и икономическата система на страната и въвеждането на валутен борд – 1996-1997 г.; трайната външнополитическа ориентация на страната към членство в НАТО и ЕС - пролетта на 1997 г. Посочените събития се отразяват не само върху военностратегическите възгледи за функциите на БА в променената среда, но и позволяват в съвкуп­ност с международните промени да се периодизира развитието на военновре­менната болнична система на БА. Проучването на архивни данни и научни публикации дават основание да се очертаят три основни етапа.

Първият етап обхваща годините 1985-1991 г. и приключва с разпуска­нето на военните структури на Варшавския договор. В политически план той се характеризира с разведряване в сферата на сигурността и укрепване на мерките за сигурност и доверие във военната област, при запазване на блоко­вото противопоставяне в чисто военен аспект (стратегически възгледи за войната, за строителството на въоръжените сили, за началния период на вой­ната и т.н.).

Вторият етап е етап на фактически политически и военен неутралитет на страната (март 1991-март 1997 г.). През него възгледите за националната сигурност и отбраната са много често противоположни и в значителна степен – политически оцветени. Липсват дълготрайни, политичес­ки стабилни и целесъобразни от гледна точка на цели и ресурси политически решения за функциите на БА в новата регионална и международна среда.

Третият етап, водещ началото си от март 1997 г. и продължаващ и в наши дни, е свързан с необратима политическа ориентация на страната в об­ластта на външнополитическата сигурност чрез заявеното желание за членст­во в НАТО и ЕС. Той се характеризира и с промяната на военностратегичес­ките възгледи за характера на бъдещата война, новите заплахи, ролята и мястото на БА, като тяхната еволюция излиза извън предела на настоящето из­следване (края на 2000 г.).

При изследването на развитието на военновременната болнична систе­ма са анализирани по етапи: официално възприетите възгледи за нейното строителство, основаващи се на схващанията за бъдещата война и тяхното отражение върху задачите за медицинското осигуряване на въоръжените сили във военно време; измененията в количествените параметри на системата и произтичащите от това проблеми с мобилизационното развръщане, привли­чания ресурс от резерва и материално техническото осигуряване; развитие­то на взаимните връзки и колаборация с гражданското здравеопазване при криза и война.

Изследването се основава на данни от теоретични разработки, проучване на архивни материали и собствения ни опит по строителството и реформирането на медицинската служба на Българската армия в периода 1985-2000;

Развитие на военновременната болнична система в периода на блоково противопоставяне (1985-1991 г.)

В политически план 1985 е година на разширяване на разведряването доверието в европейски и трансатлантически план. Предприети са широк кръг от мерки за увеличаване на доверието и прозрачността във военната област. Тези положителни стъпки за укрепване на регионалната и международна сигурност обаче оказват незначително влияние върху възгледите за бъдещата война. Въоръженият конфликт между НАТО и Варшавския догове продължава да се разглежда като такъв с висока интензивност. Пред Българската народна армия (БНА) се поставят решителни цели за окончателен разгром на противника в условията на използване на конвенционални средства или ограничено или неограничено използване на ядрено оръжие. Смята се, че войната ще бъде ожесточена и изтребителна. Стратегическата отбрана на Балканския театър на военните действия се разглежда като временна и принудителна с цел сриване внезапното нападение на противника и създаване на условия за преминаване в решително настъпление. Приемането на внезапността като основен способ за започване на войната поставя високи изисквания към бойната и мобилизационната готовност на въоръжените сили. Операциите се планират в коалиционен състав и с голям пространствен и времеви размах. По време на учения се проиграват фронтови настъпателни операции с дълбочина на задачата 350-400 км, (извън територията на страната), широчина на полосата за настъпление – 150-200 км, продължителност – 12-13 денонощия и среден темп настъпление 30-35 км в денонощие.

При тези условия е логично да се планират и значителни по-количество медицински загуби, които се очаква да бъдат в границите на 70-110 хил. ранени и болни само в рамките на стратегическата отбранителна операция БНА в началото на войната.

Възгледите за характера на войната и за очакваните медицински загуби операцията са първият и основополагащ фактор в строителството на военновременната болнична система на БНА. Те доминират при определянето нейните количествени и качествени параметри. Акцентирането върху внезапността от своя страна оказва влияние върху способите за мобилизация и оперативно  развръщане на лечебните заведения.

Вторият фактор е свързан със схващанията за основните елементи системата за медицинско осигуряване. Те се зараждат с появата на масовите армии и са основани на два диаметрално противоположни процеса – лечение и евакуация. Лечението на пострадалите предполага покой и обратното – ева­куацията е противопоказана, тъй като допълнително травмира ранените и болните. Примиряване на посочените противоположности се налага по обек­тивни причини, произтичащи от: маневрения характер на действията на вой­ските; високите количества на ранени и болни; липса на подходящи условия за завършващо лечение в близост до зоната на бойни действия. По същество единният процес на медицинска помощ, лечение и възстановяване се разчленява на отделни елементи, ешелонирани по оста „бойна линия-тил", и се съче­тава с евакуация на пострадалите.

В Сухопътните войски се развръщат шест ешелона, обхващащи команд­ните звена: рота, батальон, полк, дивизия, армия и фронт. Военновременните болнични учреждения са включени в състава на шести ешелон и са предназна­чени да оказват квалифицирана и отчасти специализирана медицинска помощ и да задържат за лечение ранени и болни, които могат да се върнат в строя в рамките на фронтовата операция. Предвижда се да се използват основно в настъпателни и контранастъпателни операции. Проучените описания на уче­ния от този период показват, че те могат да се използват и в стратегическата отбранителна операция в началото на войната на направлението на главния удар на противника.

Ешелонирането на медицинската помощ, лечението и възстановяването на ранените и болните във ВМФ се отличават от това на СВ. На море те включ­ват ресурси, равни на тези от първите три командни нива на СВ. На суша ВМФ разполага с възможностите на дивизиите от СВ (ресурсите са в състава на военноморските бази). Групировката от полеви и стационарни болни заведения на ВМФ е към щаба на флота. Изказаните съображения за полевите болници на СВ се отнася и за тези на флота .

ПВО (с) на командно ниво съединения и части разполага с описаните по-горе възможности на корабните групировки, а към щаба и се развръща една стационарна авиационна болница.

Паралелно с посочените военновременни болници, се разкриват и стаци­онарни. Те са включени на командно равнище Тил на БНА, и по същество представляват последен етап от системата за лечение и възстановяване на ранените и болните. Поради общата граница на страната с държави, членки на НАТО, в стратегическата отбранителна операция в началото на войната раз­положените южно от Стара планина стационарни болници решават и задачи, които обикновено са присъщи на полеви болници. Освен това Тилът на БНА формира и полеви болници, предназначени за осигуряване на съюзни войски при съсредоточаването им на територията на страната.

Към началото на 1985 г. в БНА е планирано да се развърнат 103 300 болнични легла, като основна тежест е разпределена върху Тила на БНА (ТБНА) и Командването на Сухопътните войски (КСВ). В същия период страната разполага в мирно време с около 85 000 легла, кои­то по тогавашните народностопански планове е предвидено да нараснат до около 100 000 към 2000 г.

Полевите и стационарните болници са обединени в групировки с цел цен­трализираното им управление в операциите. Изключение прави авиационна­та болница. В изследвания период се планира въоръжените сили на страната да разполагат във военно време със: седем болнични бази от стационарен тип на ТБНА, от които две с по 5500 болнични легла и пет с по 8000 легла; девет медицински бригади от полеви тип, от които три на ТБНА и шест на КСВ, с еднотипен брой легла – всяка по 6000; една флотска медицинска бригада от комбиниран тип (стационарни и полеви лечебни заведения).

Съставът на посочените групировки включва общо 322 военновременни болнични заведения, а с авиационната болница на ПВО (с) и Висшия военномедицински институт на ТБНА – 324.

Една част от стационарните заведения на ББ са профилирани, а остана­лите са от общ профил. Съотношението между профилирани към непрофилирани болници е 1:1,7 за базите с 5500 легла и 1:2,5 за тези с 8000 легла. Липсва обяснение, които да обосновават разликите в тези съотношения между двата типа бази. Едно от възможните е,че те да се дължат на различия в прогнозите за структурата на очакваните загуби на различните оперативни направления на Балканския театър на войната. Това съотношение при меди­цинските бригади е 1:2,8 в полза на общо профилните болници, а във флот­ската медицинска бригада съотношението е в полза на специализираните болници (3:1), И в тези случаи не могат да се открият обосновани доводи за взетите решения.

Проблемът за специализацията на общо профилните заведения съгласно официалните схващания се решава на базата на развръщащите се в състава на КСВ и ТБНА батальони за специализирана медицинска помощ (бсмп). Те са предназначени да специализират при необходимост полевите болници на ме­дицинските бригади и флотската медицинска бригада. В състава им са вклю­чени групи (модули), снабдени със съответната екипировка, които са в състо­яние да профилират за определен период от време всяка общопрофилна бол­ница. Счита се. че групите работят само в периода на активно постъпване на ранени и болни, който се предвижда да не надвишава 5-7 денонощия. Основ­ни специализиращи групи (модули) са: радиологична; токсикологична; неврохирургична; за изгаряния. По този начин се решава проблемът с невъзможността  за щатна специализация. Независимо от това, че са налице и други подобни решения, общият ресурс от медицински специалисти с висше образование, необходим за създаването на 324 болнични заведения, е значителен - над 6990 души, което е приблизително 27 % от наличния в националното здравеопазване. Потребностите нарастват още повече, ако се отчетат и ресурсите мобилизиращи се за: нуждите на съединенията и частите на БНА (полкови медицински пунктове, роти за медицинско усилване на армиите и фронта, отряди за медицинско осигуря­ване на вмб и др.). Тук е необходимо да се посочи, че по същото това време Бундесвера (ФРГ) при значително по-големи национални ресурси от България планира за военно време да развърне около 130 000 болнични легла, с 27 000 повече от тези в БА. Изчислените процентни потребности от висши медицински кадри по различните медицински специалности показват значими отклонения от осреднените такива. Поради непълнота на сведенията, събирани от националната статистика, следващите по-долу данни в известна степен са условни. Мобилизиращите се във въоръжените сили лекари, стоматолози и фармацевти се дви­жат в границите от 3 до 100 % от наличните специалисти в държавата. Особено висок е процентът на мобилизираните анестезиолози, специалистите по трансфузионна хематология, изгаряния и гръдна хирургия – 100 % и на общи хирурзи и травматолози (около 40 %). Те се отнасят към категорията на т.нар. дефицитни медицински специалисти. Компенсирането на общия недостиг за БНА се извършва чрез така наречената преподготовка, включваща провежда­нето на първоначални и поддържащи курсове. Провеждането на мобилизация се планира в срокове, съответстващи на стратегическото виждане за внезапно начало на войната. Южно от Стара пла­нина мобилизационният срок не надхвърля 42 часа, а северно – 72. Мобили­зационното формиране на военновременните болнични групировки е възло­жено на съществуващите деветнайсет медицински заведения на МНО в мир­но време. Освен това те са отговорни и за формиране на значителен брой други медицински подразделения. В тази ситуация планово е заложено съот­ношение между мобилизиращи и мобилизирани средно за БНА да бъде 1:10, а за отделни заведения да достигне и до 1:16-17. Както мобилизацията, така и развръщането на стационарните военновременни болници се осъществяват извън големите населени пунктове и в повечето от случаите в пригодени сгра­ди – училища, читалища, общежития, хотели и др. Неравномерното мирновременно разпределение на висшия медицински персонал също оказва влияние върху планирането на мобилизацията и опера­тивното развръщане на болничната система за военно време. Добре известно е, че здравните кадри са съсредоточени в университетските центрове в Со­фия, Пловдив, Стара Загора, Варна и Плевен, като близо 28,7 % от всички лекари в страната са на територията на София. Това налага да се планират значителни пренасочвания на здравен персонал от един регион в друг, тъй като в някои райони потребностите на БА надхвърлят от 1,34 до 3,56 пъти наличните местни ресурси. В такива региони се мобилизират и до 61 % от интернистите, 70 % от невролозите, независимо от сравнително ниските по­казатели за осреднените потребности на БНА от тези специалисти. По опита на Втората световна война такава мобилизация се характеризира като деструктивна.

През първия етап взаимните връзки между болничната система на стра­ната и планираната за въоръжените сили при криза и война са твърде ограни­чени. Националното здравеопазване се явява единствено и главно източник на ресурси (медицински персонал), като се изключи частичното използване на здравни заведения (най-вече в приграничната полоса) в началото на война­та. На практика след провеждане на мобилизация цивилната система се „обезкървява", което създава планови предпоставки да не е в състояние да осигури населението на страната в условията на война.

Развръщането на военновременна болнична система в такъв размер предпо­лага и създаването на адекватни запаси от материални средства за функционира­нето й. Макар системата да се е изграждала поетапно, то разходите по натрупването, поддържането и опресняването на материалните средства са изключително високи и практически блокират технологичното обновление, което през този период на практика е спряло.

В края на първия период в резултат на инициатива на страната в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа относно едно­странно съкращение на въоръжените сили военновременната болнична сис­тема претърпява около 15 % съкращение.

Това не довежда до съществени изменения, макар че в края на първия период, за първи път на вниманието на вис­шето военно ръководство са поставени проблемите на т.нар. „деструктивна мобилизация", произтичаща от: ограничените ресурси на националното здра­веопазване; нереалните срокове за мобилизация и неблагоприятното съотно­шение между мобилизиращи и мобилизирани; районите за мобилизация и др. Взетите решения са палиативни.

Разпускането на военната организация на Варшавския договор не довежда автоматично както до промени във военностратегическите и оперативни схващания, така и във военномедицинските такива. Болничната военновременна система се запазва в описания по-горе вид до края на 1991 г.

Развитие на военновременната болнична система в условията на фактически неутралитет (1992-март 1997 г.)

В последните месеци на 1991 г. и в началото на 1992 г. демократичните процеси в страната навлизат в нова фаза. В областта на националната сигурност акцентът се поставя върху първенстващото значение на политически фактор, но не се отрича и значението и на военния. Република България декларира, че няма териториални претенции към своите съседи. От страна на военното ръководство са предприети военно-дипломатически стъпки, които довеждат до установяване на по-голяма прозрачност и доверие във военната област с Турция и Гърция.  

Възгледите за войната започват постепенно да еволюират. Приема се, че тя ще бъде най-вероятно локална и с ограничени политически цели. Отбраната се счита за основна форма на отговарящи действия, а контранастъплението – като средство за възстановяване на държавните граници. Планира се опе­рациите да се провеждат само със силите и средствата на БА; на територията на страната; с използване на конвенционални средства и на един театър на военните действия. Внезапността в началото на войната не се изключва. Едновременно с това все повече се налага виждането, че военнополитическата криза ще ескалира постепенно. Размахът на операциите във времето и про­странството е по-ограничен спрямо първия период.

Измененията във военностратегическите схващания са съпроводени и с практически мерки. Пристъпва се към постепенно ограничаване на военно­временната численост на въоръжените сили. На стратегическо равнище – МО и ГЩ, се въвежда разделение между цивилното (политическото) и военното ръководство на армията. В сухопътни войски се възприема бригадно-корпусната организация. ПВО и ВВС се преобразуват във ВВС, включващи два кор­пуса (ТА и ПВО), всеки от които е съставен от авиационни бази, а този за противовъздушна отбрана – и от съединения и части на ЗРВ и РТВ. ВМФ се реорганизира във ВМС, като се запазва базовата организация за дивизионите надводни и подводни кораби.

Посочените промени водят до преразглеждане на въпроса за прогнозните равнища на медицински загуби, понасяни от войските в новите условия. При­ема се, че те ще бъдат преди всичко резултат от използване на конвенционално оръжие. По данни от проведени учения и тренировки за отбранителната опера­ция се планират общо за БА между 14 000 и 25 000 ранени и болни, които са около пет пъти по-ниски спрямо предходния период. В теоретичен план не се изключват и радиационни и химически поражения, но само като резултат от аварии на ядрени и химически производствени мощности на територията на страната. Биологичното оръжие се отхвърля като възможен поразяващ фактор.

В първата половина на 1992 г. (януари-май) е разработена и приета Концеп­ция за реформа на медицинската служба на БА. Процесът протича в изклю­чително противоречива среда. Възгледите за характера на бъдещата война и за строителството на ВС са в процес на съзряване. Липсва ясна политическа визия за политическата и военната ориентация на страната. Авторите на концепцията не са достатъчно ориентирани относно международния опит в медицинското оси­гуряване на ВС при криза и война. Към изложеното се прибавя и традиционната за военните, включително и за военните медици, консервативност. По тази при­чина концепцията не извършва коренна ревизия на съществуващите схващания за медицинското осигуряване, в т.ч. и за строителството на военновременната болнична система. Независимо от това редица от нейните постановки са адекват­ни на променящата се среда и позволяват да се планира и практически реализира реорганизация на военновременните медицински структури.

Концепцията потвърждава валидността на принципа за разчленяване и ешелониране на медицинската помощ, лечението и възстановяването на ране­ните и болните и при новите условия. На преразглеждане обаче са поставени йерархичните равнища на ешелониране. За СВ се възприема триетапното ешелониране. На батальонно ниво се развръщат сили и средства, присъщи за предишните командни нива: рота, батальон и полк. Бригадното равнище реализира функциите на предишните дивизии. Силите и средствата на корпу­са на практика подпомагат предходните два етапа и по същество не се раз­глеждат като самостоятелен такъв. Болничните заведения са на командно рав­нище полева армия (заменила бившия фронт) и са трети ешелон. В съедине­нията и частите на ВВС и ВМС не настъпват съществени изменения, с изклю­чение на съкращаване на авиационната болница и на полевите болници от флотската медицинска бригада. Приема се, че функциите на авиационната болница могат да се поемат от ВВМИ по отношение високоспециализираната помощ и експертиза и от военновременни болници в близост до авиационни­те бази (съединенията и частите от ЗРВ и РТВ). На тях се възлага животоспа­сяващата хирургия и трайното стабилизиране на жизнените функции, а в оп­ределени случаи и окончателното лечение на ранени и болни. Полевите бол­ници на ВМС стават излишни от гледна точка на факта, че корабните диви­зиони изпълняват основните си задачи в границите на териториалното море. В комплекта на ГЩ е планирано да се формират полеви и стационарни военни болници като последен, четвърти ешелон в общата система за медицинска помощ, лечение и възстановяване на ранените и болните в БА. Териториално­то им разпределение не се различава от това през първия етап. Ето защо в началото на войната те могат да изпълняват и задачи, присъщи за третия ешелон, ако попадат в границите на ТВД.

Преразглеждането на ешелонирането е съчетано с принципа на „възмож­ната достатъчност”. Според него формулираните прогнозни равнища на медицински загуби не могат и не бива да бъдат единствен критерий за опреде­ляне на количествените параметри на военновременната болнична система. Тя трябва да бъде съобразена и с ресурсните възможности на гражданското здравеопазване, така че да не нарушава неговата жизнеспособност при криза и война. В резултат на посочените концептуални постановки през 1992 г. стационарните и полеви легла се редуцират до 56 900. По командни нива те се раз­пределят както следва: ГЩ на БА - 46 300 легла (шест стационарни болнични бази с по 6000 болнични легла всяка; три полеви болнични бази с по 3100 легла всяка и ВВМИ с 1000 легла; на КСВ - 9300 легла в три полеви болнични бази и на ВМС - четири военноморски болници с 1300 легла. Об­щият брой на военновременните болнични заведения в БА е 144, което пред­ставлява 56 % намаление спрямо предходния период. С около 45 % е намале­но и общото количество на болнични легла, в резултат на което се променя в благоприятна посока и съотношението между болничните легла в национал­ната здравна мрежа и тези, развръщани за БА при криза и война. Общата потребност от медицински персонал от резерва се съкращава с 55 % и намалява от 6990 на 3150 души. За нуждите на БА вече се мобилизират около 12 % от наличните лекари в страната. Спада количеството на мобилизираните хирурзи (от 40 на 19 %), анестезиолози (от 100 на 49 %) и т.н. Не намира разре­шение проблемът с хирурзите по изгаряния и гръдните хирурзи. Причината е, че потребностите от такива специалисти във военно време са изключително високи спрямо тези в мирно. Това противоречие между другото не е намерило задоволи­телно разрешение в армиите на развитите европейски държави.

За разлика от предходния период военновременните болници са щатно специализирани. Това прави излишен маньовъра с временна специализация чрез нарочно изградени структури, прилаган през първия етап. Остава обаче открит проблемът за специализацията при евентуално използване на ядрени и химически агенти за поразяване. Причината за това е общата еуфория от де­мокрацията и наивните вярвания, че с разпадането на комунистическата сис­тема светът е станал необратимо мирен.

Подобрени са условията за мобилизация чрез: оптимизиране на срокове­те за мобилизационно и оперативно развръщане; запазване на съществува­щите мирновременни лечебни учреждения на БА и подобряване на съотноше­нието между мобилизиращи и мобилизирани от 1:10 през първия етап до 1:4,5-5 през втория.

Възприетият принцип за възможната достатъчност в съчетание с една от водещите идеи на концепцията за сътрудничество с гражданската система, наричана „цивилно-военна интеграция", слага началото на развитие на друг тип отношения между националната и военната здравна система при криза и война. Националното здравеопазване престава да се разглежда само като из­точник на ресурси за ВС. Отчетени са неговите възможности за подготовка на потребните във военно време специалисти. В областта на болничното дело акцентът се поставя върху съвместното използване на ресурсите на двете си­стеми както на ТВД, така и извън него. Тези виждания са изключително про­гресивни за времето си (актуални са и в наши дни), но за съжаление остават на концептуално ниво близо 4 години. Едва през 1995г. в приетия Закон за от­браната и Въоръжените сили на Република България са включени разпоред­би, регламентиращи задълженията на Министерството на здравеопазването в областта на отбраната на страната и рамките на взаимодействието с ГЩ на БА. Поради субективни причини разпоредбите на закона не са приведени в изпълнение, а през 1999 г. са отменени с мотива, че ще бъдат включени в бъдещия Закон за управление на кризи.

Съкращаването на количествените параметри на системата намалява количеството на необходимите запаси от материални средства за развръщането и функционирането и във военно време. При това положение значителни количества от медицинско и други видови имущества стават излишни. Реализирането им обаче е невъзможно поради липса на нормативна уредба. По тази причина разходите за издръжка на медицинските формирования, съхранява­щи излишъците, се запазват непроменени спрямо първия период.

Годините между 1992 г. и началото на 1997 г. са белязани от постепенно ескалираща финансово-икономическа криза. Рестриктивният военен бюджет не само, че не позволява технологично обновление на системата, но е и пречка за възстановяване на разходваните ведомствени запаси от медицински мате­риали поради изтичане на срока им за годност.

След 1992 г. системата практически изпада в застой. Не се предприемат нови стъпки за по нататъшното й реорганизиране, макар да е натрупан значи­телен опит за организационното изграждане на подобни структури в НАТО.

Военновременната болнична система на Българската армия след 1997 г.

Периодът 1997-2000 г. е изключително интересен, както във външнопо­литически, така и във вътрешнополитически и военен план. Част от събития­та обаче, произтичащи от приемането на основополагащи документи в об­ластта на националната сигурност и отбрана, протичат в годините след 1999 г., т.е. те се случват след извършената реорганизация на медицинската служба на армията. По тази причина изследването е съсредоточено върху процесите през 1997 г.

По своите икономически, финансови и политически противоречия тя е изключително динамична. Започналите в последните месеци на 1996 г. сътре­сения във финансовата сфера достигат своя апогей през месеците януари-февруари на следващата и довеждат до правителствена криза.

Нейното разрешаване освен положителен ефект върху икономиката и финансите (въвеждане на валутен борд) има и важен външнополитически ефект. Служебното правителство ясно и недвусмислено заявява за желанието \на Република България за пълноправно членство в НАТО и ЕС и предприема практически стъпки за реализирането му. Поетият външнополитически курс е продължен след предсрочните парламентарни избори за 38-о Обикновено народно събрание от избраното правителство на мнозинството.

През есента на същата година медицинската служба на БА предприема радикално съкращение на военновременната болнична система. Предложено е и е утвърдено решение за разформиране на всички болнични бази. Решени­ето е мотивирано от: оценката за липса на конкретни военни заплахи за стра­ната; активизирането на процесите по присъединяването на страната към НАТО; ниските прогнозни равнища на медицински загуби в условията на ко­алиционна отбрана; високите разходи за материална подготовка на мобилиза­цията, оперативното развръщане и функциониране на болничната система в параметрите и от предходния период; спрялата след 1992 г. подготовка на учрежденията и персонала от резерва поради липса на финансови ресурси за провеждане на УМС и курсове; заложената интеграция между цивилното и военното здравеопазване.

Планира се за нуждите на БА при криза и война да се използват налич­ните от мирно време военни болнични заведения и да се развърнат ограни­чено количество полеви болници. При разработката на организационно-щатната структура на последните е използван опитът от подготовката на военно­полева болница за участие в операцията на НАТО в Босна и Херцеговина Във военните операции полевите болници се планират за развръщане в направления, където гражданската система не е добре развита, както и за участие в медицинското осигуряване в операции, различни от война, на територията на страната и извън нея. Общото количество на полеви и стационарни легла в БА е редуцирано до 6000-7500 легла. При това положени съотношението между цивилната и военната система става изключителна благоприятно и позволява първата да бъде пълноценно ангажирана в отбраната на страната. Общата потребност от висши медицински кадри от резерва е рязко съкратена. По отношение на всички медицински кадри за нуждите в БА се мобилизират 0,6-1,0 % от наличните в страната. По специалности процентът на мобилизиращите се резервисти е съответно: анестезиолози – 1,4-2,4 %; ортопеди и травматолози – 0,9-1,5 %; неврохирурзи – 3,7-6,0 %; уролози – 1,8-3,0 % и т.н.

Полевите болници са изцяло мобилизационни, тъй като не са възприети идеите една част от тях да се формират още от мирно време в рамките на определената численост на медицинската служба за мирно време за осигуря­ване на новите мисии на ВС.

Материално-техническото осигуряване на полевите болници остава на равнището на първия период поради ограничените финансови ресурси за превъоръжаване.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

^1.                  Асклепий. Международен ежегодник по история и обща теория на медицината, том IX,  1995

^2.                  Апостолов, Евг., П. Петков, Здравеопазване - темпове и пропорции. Медицина и физкултура, София, 1986

^3.                  Военна доктрина на Република България, ДВ, бр. 34, 1999

^4.                  Возненко, В. В., Основные етапы Советской военной стратегии, Военная мысл, кн. 4, 1979

^5.                  Воробъев, И. Н., Соотношение и взаимосвяз наступления и оборонм, Военная мысл,  кн. 4, 1980

^6.                  Генов, Я., В търсене на нови виждания за отбранителните действия, Военен журнал, кн. 2,1993

^7.                  Грибков, А. И., Взаимодействие войск союзннх армии в операциях, Военная мысл, кн. 5, 1982

^8.                  Доклад-анализ за състоянието, тенденциите за развитие и проблемите пред военното здравеопазване за мирно и военно време, под. 22420, инв. № 50, 1991

^9.                  Завъялов, И. Г., Оборонительная направленность советской военной доктрини, Военная мысл, 11, 1981

^10.              Закон за отбраната и Въоръжените сили, Издателство на Министерството на отбраната, София,  1996

^11.              Здравеопазване (статистически справочник), ЦСИ, 1986

^12.              Здравеопазване (статистически справочник), ЦСИ, 1993

^13.              Колев, Н., Лечебно-евакуационно осигуряване на общовойсковата армия в отбранителната операция за отразяване на внезапното настъпление на противника на Приморското опиративно направление, дисертация, 1989

^14.              Концепция за национална сигурност, ДВ, 1997.

^15.              Концепция за реорганизация и развитие на Медицинската служба на БА за мирно и юенно време в периода 1992 г. и до 2000 г., ВМА, София, 1992

^16.              Кушев, Ж., Н. Колев, Ем. Манев, По някои въпроси на организацията на медицинско­то осигуряване на сухопътните сили на ФРГ, Сборник № 9, Военно издателство, София, 1992

^17.              Кушев, Ж., Ем. Манев, Н. Колев, По структурата на медицинските загуби, постъпва­щи в ББ в първата отбранителна операция на БА при бойни действия с използване на ОМП, Сборник № 9, Военно издателство, София 1992

^18.              Ломов, Н. А., С. С. Алферов, Некоторые вопросы послевоенного развития советской военной доктринн, Военная мысл, кн. 12, 1980

^19.              Лютов, И. С., Маневр в наступательньгх операции, Военная мысл, кн. 5, 1982

^20.              Люцканов, А., Реформата в сухопътните войски, Военен журнал, кн. 5-6, 1992

^21.              Митев, А. Военните доктрини на страните, участнички във Варшавския договор -доктрини за защита на социализма и мира, Военна мисъл, кн. 5, 1986

^22.              Минков, Т. Характерни черти на общовойсковите операции в периода на реформата, Военен журнал, кн. 1, 1993

^23.              Мозолев, В. Ф., Общих основах теории советского оперативного искусства, Военная мысл, кн. 2, 1979

^24.              НАТО, справочник. София, 1996

^25.              Нормативно-справочна информация за вземане на решение и планиране на медицин­ското осигуряване на войските, Военно издателство, София, 1988

^26.              Организация и тактика на медицинската служба. Част първа. Военно издателство, София, 1985

^27.              Павлов, Вл., По въпроса за евентуалната война срещу Република България, ВЖ, кн. 5-6, 1992

^28.              Попов, Н. П, Н. И. Мальчинов, Тенденции развития теории фронтовой наступательной операции, Военная мысл, кн. 1, 1982

^29.              Соловъев, С. П., Стратегическая внезапность, Военная мысл, кн. 1, 1979

^30.              Строго секретно, само за командването. Документи и материали, Държавно военно издателство, София, 1970

^31.              Тотомиров, Цв., Българската армия в условията на преход. Издателство на Министерството на отбраната, София, 1997

^32.              Турченко, В. В., О стратегической оборони, Военная мысл, кн. 7, 1982

^33.              Чаушев, В., М. Михайлов, Н. Колев, В. Цеков, Ж. Кушев, Особености на медицинско­то осигуряване на войските (силите) на БА, продиктувани от новата отбранителна доктрина, Сборник № 9, Военно издателство, София, 1992

^34.              Янчев, Я., Ж. Кушев, Н. Колев, По някои проблеми на освобождаването на развърна­тите медбр на фронта в настъпателната операция, Сборник № 6, Военно издателство, София, 1988