сряда, 24 юли 2019 г.

ТРАДИЦИОННИТЕ ЦЕННОСТИ И РЕАЛНОСТТА

(Източник: https://www.vedomosti.ru)
Социологът Максим Генадиевич Руднев за манипулациите с  „традиционните ценности”. Авторът е научен сътрудник в Лабораторията за сравнителни изследвания на масовото съзнание във Висшето училище по икономика.

Често ни се случва да чуваме думите „традиционни ценности“, „основни ценности“, „духовни обединители“. Чуваме ги от участниците в ТV предавания, в изявленията на консервативните публицисти и, разбира се, от представители на държавната власт. Обикновено казват, че ценностите на руснаците са уникални, те са формирани преди няколко века, застинали са под формата на „манталитет“ или „културна матрица“, и сравнение с други страни са невъзможни. От гледна точка на психологията или социологията, тези изказвания звучат съмнително, а някои изследователи смятат, че политическият разговор по отношение на ценностите е вреден, тъй като позволява да се избегне същността и поражда демагогия. И така, какво обикновено означават с традиционните ценности и има ли някаква връзка с фактите?
Какво представляват традиционните ценности?
В представите на хората, които не се занимават с тази тема, традиционното общество приема образа на нещо тъмно, изпълнено със страдание, предразсъдъци и насилие, или напротив, свързано е с нещо красиво, светло, духовно, правилно. Това, което обединява тези две представи е, че те описват една въображаема реалност и затова изцяло зависят от качествата и ценностите на самия говорител.
Понятието „традиционни ценности” може да се разглежда в три аспекта. Първо, това са непроменени ценности идващи от древни времена (ценности от незапомнени времена, откакто свят светува). Второ, това са ценности, които трябва да се спазват, норми, верни принципи. На трето място те са белег за уникалността на страната и нейната култура. Основната характеристика на тези ценности е, че те не притежават специфично съдържание и следователно са удобни за манипулиране. Можете да говорите за държавността при руснаците, но можете да подчертаете единението им около православието, за традиционното им покорство пред властта, но и за традиционната руска любов към свободата и бунта и т.н. Покорството е белег на конформизма, а бунтарството е противоположно качество, но и двете се съчетават органично с думата „традиционно“ – именно защото понятието е лишено от съдържание.
Тук въпросът ви: „А ние нямаме ли традиции” ще бъде съвсем основателен? През 1983 г. Хобсбаум [1] отговоря изчерпателно на този въпроса си с концепцията си за измислената традиция. Той привежда пример с „традиционната”  шотландска пола, която не е била дрехата на древните планинци, но е измислена заедно със своята древна история едва през XVIII век. Ако проследите историята на феномените, които в Русия наричаме ​​традиционни, ще се окаже, че тя често пъти е доста кратка (например, народната песен „Ой, цъфти калина“ е написана от съветски композитор). Според Хобсбаум, препратките към традициите се използват за насърчаване на определени практики, явления и ценности. Когато, например, депутатите се обръщат към традиционните ценности, обосновавайки ограничаването на свободата на словото, те нагледно илюстрират този принцип.
Отговорите са в миналото.
Ако се обърнем към тази част от дискусията, в която традиционните ценности се използват като съдържателно концепция, а не като манипулативна конструкция, то под тях веднага ще открием неоконсерватизма.  Това е набор от идеи за структурата на обществото, често пъти фантастични и утопични. Неоконсерваторите, опирайки се на критиката на модерността в различните й прояви,  предсказват ту края на Европа, ту края на западната цивилизация, ту на световния ред като цяло. Недоволството от модерността води до търсене на нещо ново, нещо „по-правилно“. В търсене на отговор, и вместо да измислят нещо ново, неоконсерваторите се обръщат към своите представи за миналото – и намират там „традиционно общество“ с „традиционни ценности“. Въображаемото общество се противопоставя на модерното, различията се подчертават и извеждат на преден план,  получавайки името на традиционните ценности. По съдържание те са, по правило, ценностите на йерархичното общество и власт, на антииндивидуализма, на отхвърляне на личните интереси в полза на авторитетите, групите или идеите. Връзката с определена идея в ущърб на собствените интереси се възприема като нещо възвишено и се нарича „духовност”, а обществото на такива хора е обвързано с „духовни връзки”, т.е. с някои неписани правила.
Тази картина може да изглежда като привлекателна утопия, но прилагането й към реалността причинява много проблеми. Днешните общества, основани на такива принципи, се оказват изключително неефективни в развитието на икономиката и осигуряването на удовлетвореност на гражданите. Това може да е Афганистан, който не се интересува от икономическото и субективно благосъстояние, или Саудитска Арабия, която внася почти всичко – от потребителски стоки до квалифицирани работници. Изследванията показват, че технологичното развитие е тясно свързано с организацията на социалния живот: по-демократичните общности произвеждат повече иновации, а традиционните в този смисъл са обречени. В този смисъл развитието на „духовни връзки”, директно противоречи на технологичното развитие.
Ценностите на руснаците
В допълнение към императива в риториката за традиционните ценности, понякога могат да се чуят твърдения, че руснаците вече ги притежават, вероятно защото тези ценности са непроменени. Наистина ли е така? В поредица от съвместни проучвания със социолога Магун [2] установихме, че руснаците са далеч от приписвания им имидж.
Първо, ценностите на традицията заемат далеч от първо място сред руснаците: те са по-ниско по важност от ценностите „безопасност” и „грижа”. В сравнение със Западна или Северна Европа, нашите съграждани значително по-малко споделят социално ориентирани ценности (традиция, консерватизъм, грижа за околните). А значението на ценностите на индивидуализма (власт, богатство, постижения) в Русия, напротив, е много по-високо.
Второ, базовите стойности не са постоянни, въпреки че са стабилни. Нещо повече, ценностите на руснаците през последните 10 години са се променили напълно, и то не в посока на традицията. Напротив, в Русия нараства значението на самоутвърждаването, властта и богатството, а пада стойността на грижата за другите. В същото време в западноевропейските страни динамиката е насочена към повишаване на ценностите на грижата за другите и разчитане на собствените сили.
Трето, наборът от ценности на руснаците не е уникален. Сред 10-те показателя за ценности не открихме такъв, по който да се различават от европейците. Сънародниците ни са близки не само към съседите от Източна Европа, но и към жителите на Средиземноморието. Освен това ценностите на руснаците са твърде разнородни, а съществуването на „среден руснак” е доста съмнително. Открихме, че в Русия и други европейски страни по-голямата част от населението може да се раздели на четири групи, като всяка от тях придава значение на едни и същи ценности. За различията между отделни страни е отговорна само една малка група от населението, която акцентира върху значението на откритостта и грижата за околните. В Русия тази група практически липсва, а в Швеция, например, обхваща половината от населението.
От средата на 20-ти век американската политика говори с езика на ценностите, в Русия темата за ценностите започна да се експлоатира от 2010-те. Днес по целия свят, от Бразилия до Унгария, консервативните и популистки политици използват техниката на „традиционните ценности“, за да повлияят на общественото съзнание и да популяризират своите идеи и интереси под прикритието на „особения път“. Най-важното нещо, което ораторите и слушателите често не забелязват, е че всеки разговор за традиционните ценности означава да се говори за това как трябва да бъде, а не за това как е и какво ще се случи, ако стане вярно. Ако говорим сериозно за консервативните ценности, няма нищо лошо в това, че сред руснаците има хора, които споделят традиционни ценности: обществото като цяло извлича полза от ценностното разнообразие. Но е напълно ненормално и вредно, когато само един вид ценности се представят като единствено верните и истински.
Бележки:
[1] – Ерик Джон Ърнест (1917-2012), британски историк, марксист, теоретик на историческата наука, известен с трудовете си върху „дългия XIX век“ (1789-1914 г.), теоретик и критик на национализма.
[2] Владимир Самуилович (р.1947 г.), руски социолог и социален психолог, специалист по базови и трудови ценности, психология и мотивации на потребностите, завеждащ сектор за изследване на личността в Института по социология на Руската  академия на науките и завеждащ лаборатория за сравнителни изследвания на масовото съзнание във Висшето училище по икономика.
 


Няма коментари:

Публикуване на коментар