събота, 13 юли 2019 г.

КАЗВАМ ВИ ГО С ВИСОКА СТЕПЕН НА УВЕРЕНОСТ – РУСИЯ Я ЧАКА ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА ПРЕЗ 2020..

Част от отговорите на Владимир Соловей, дадени в интервю за ZNAK.COM по повод 14 юли 2019 г., когато се навършват 230 години от Великата Френска революция (подробности могат да се прочетат на адрес https://www.znak.com). Авторът (роден 1960 г.) е руски историк (доктор на историческите науки), политически анализатор, публицист и общественик. Бивш началник на катедра „Връзки с обществеността” в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), уволнен по политически причини.

……
В страните, които наричаме развити, е постигнато стабилно състояние на обществото, политиката и икономиката. Там е постигнат консенсус, че това състояние е желателно, че може да се модернизира, но не трябва да се променя драматично. В Русия няма подобен консенсус. За това пък нараства желанието да се наруши статуквото, за да се излезем от това състояние. Като правило това чувство е свързано с дълбоко недоволство от сегашното правителство и чувството, че правителството не е в състояние да реши нито един от днешните проблеми. Така че лимитът за революцията не е изчерпан. И не само в Русия, но и в голяма част от съвременния свят.….
Има проучване на Даниел Трайсман [1]. То показва, че в 2/3 от случаите, революциите са резултат от грешките на самото правителство. И само в останали случаи можем да говорим за така наречените обективни предпоставки, които естествено водят до революция. Но като цяло не революционерите са тези, които проправят пътя към революцията, а самата власт в резултат – нека използвам лява реторика – със своята антинародна политика. Ако правителството влезе в конфронтация с основните интереси и потребности на обществото, то само си готви революционни сътресения или поне сериозна политическа криза.
…..
Какво ще стане след революцията, никой не знае, това е непредсказуемо. В някои случаи революцията наистина допринася за напредък. Но, честно казано, не веднага. След всяка революция, дори мирна, държавата влиза в период на дезорганизация. Въпросът е колко бързо ще успее да излезе от това състояние и да поеме по пътя на прогресивните възможности, които са заложени в революцията. Често се налага да за дълго време да остане в междинно състояние. Нещо подобно се случи в Украйна. „Майдан”-ът беше типична революция. Нещо повече, това беше вторият етап от буржоазно-демократичната революция. Първият се наричаше „Оранжева революция”. В крайна сметка, революцията не беше завършена, до голяма степен, защото украинският елит не можа да реализира своя потенциал.
….
Противоречията между правителството и обществото стават непреодолими и неразрешими. Властите не са готови за самомодернизация и реформиране на стила им на взаимоотношения с обществото. Напоследък общувам с хора, които са във властта, и те оценяват ситуацията като бременна със социални катаклизми. Оценките им се различават единствено за времето, когато това ще да се случи. Не мога да си помня за подобни апокалиптични настроения през последните няколко години. При това става дума за най-високите нива на елита - както политически, така и бизнес.
…..
Всички! Това е удивителна способност на руските власти да настройват всички срещу себе си. Вижте какво се случва с малкия и средния бизнес. Големият бизнес е „ошашавен”, държи устата си затворена и кротко кима. Както показва опитът на Майкъл Калви [2], Дейвид Якобашвили [3], Сергей Петров [4] и редица други големи предприемачи, да дойдат при вас, да ви вземат всичко и да ви лишат от свобода, нищо не струва на властта.
Що се отнася до гражданите, правителството ги „награждава” само с нарастващ данъчен натиск и с ограничаване на всичките им икономически, социални и политически възможности. Дори обикновените представители на силите за сигурност изпитват все по-голям натиск от страна на правителството – не забравяйте колко новини има в последно време за самоубийства сред тях. Например през юни тази година старши лейтенант от полицията се самоуби на работното място в Москва. Всички социални групи са противопоставени една на друга. Ако преди година беше възможно да се говори за путинско мнозинството, сега то се разпада пред очите ни, а настроенията стават все по-отчетливо антипутински.
…..
В съвременния свят революцията не се нуждае от революционна партия. Повече от сто години след болшевишката революция, времената са се променили. Сега има достатъчно координация на усилията. Появи се опитът на децентрализирани политически протести –например "жълтите жилетки" във Франция. Между другото, протестът в Екатеринбург срещу строежа на храма също беше децентрализиран. Напълно възможно е да се извърши такава операция в цялата страна. Но за това трябва да положим усилия и да създадем коалиция.
Субект на една хипотетична нова революция ще бъде именно гражданската коалиция, т.е. обединението на различни сили на надпартийна основа. В Русия има набор от общонационални искания, които се споделят от 99% от населението. Рано или късно ще се появи група хора, които ще обобщят тези искания, ще ги формулират, изложат и ще предложат политическа стратегия за тяхното изпълнение.
……
Това е оставката на правителството. Кабинетът на министрите, който не може да се справи с продължителната криза и намаляването на доходите на гражданите, няма право да съществува. След това - оставката на парламента и провеждането на избори по новия избирателен закон (или поне по закона във версията от 2003 г.). Сегашният парламент одобри всички антинародни закони. Това, което той прави сега, генерира безсмислени и разрушителни решения. Следователно, той не е просто безполезен, той е вреден. И според резултатите от изборите - формирането на правителството на националното доверие. И още едно искане – спиране на  агресивната външна политика. Трябва да спрем да помагаме на сирийските братя и венецуелски другари, а на Нижни Тагил ....и т.н. Нашите основни национални интереси са вътре в Русия. 
….
Ако ви вземат парите в Москва, вие няма да можете да направите нищо, за да развиете своят район.
Ето защо казвам, че една от основните цели на бъдещото обновяване на Русия е нейната федерализация, постепенното прехвърляне на все по-голям брой правомощия и финанси на регионално и местно ниво. Само по този начин можете да се отървете от московскоцентризма.
Конфликтът с Украйна нанесе съкрушителен удар на руския национализъм. Националистическата реторика беше присвоена от властите и успешно компрометирана от нея. Сега, когато чуете за спасяването на рускоговорещите, на руския свят, на велика Русия, вие разбирате, че те отново искат да ви заблудят и да ви ограбят. Наблюдавах подобни явления в края на съветската епоха, когато идеята за патриотизъм също беше компрометирана.
В същото време политически активните националисти бяха репресирани: някой си излежаха присъдите, други още са по затворите, трети минаха в нелегалност. И в същото време ФСБ все още смята, че национализмът е основната заплаха за режима. Чекистите се поучиха от опита на украинския Майдан, когато либералите и националистите се обединиха и националистите се превърнаха във върхът на копието, което прогони правителството. Затова днес силите за сигурност потискат всякакви прояви на руски национализъм, където и да се появи. Във всеки случай днес национализмът като политическо движение не съществува и няма шанс за политическо му съживяване през следващите 5-10 години. Остатъците от национализма ще трябва да се обединят с някого - или с левицата, или с либералите.
…..
Днес революционната дейност е лесна за провеждане през Интернет, който е извън контрола и е опасен за властите. Ако това не беше така, то Кремъл нямаше да популяризира идеята за създаване на автономен Рунет.
….
Що се отнася до уязвимостта на режима, основната му слабост са глупостта и алчността. В тази връзка, системата се движи по пътя на самоунищожението. При първия силен натиск режимът започва да отстъпва. Така беше в Екатеринбург – против строителството на храм в обществен парк, така беше в Москва в случая с журналиста Иван Голунов, на когото полицията подхвърли наркотици. Да, разбира се, че след това режимът ще се опитва да отмъсти. Дребнаво и пошло. Но все пак той се страхува. Преди това той не се страхуваше толкова. Когато динамиката на протестите се засили, режимът ще отстъпи и ако започнат масови директни сблъсъци на власт с населението, той просто ще започне да се разпада.
….
Интернет е просто сфера за комуникация. В крайна сметка Интернет се използва за мобилизация. При всички революции изходът от конфронтацията се разрешава по улиците и площадите. Един от въпросите на революцията е как да се премине от Интернет към улицата. Ако това се случи, революцията става много вероятна.
....
Динамиката е много важна. Колкото повече хора сте в състояние да вдъхновите, да убедите и да изкарате на улицата, толкова по-малко те ще страхуват и толкова по-рискови стават за властта репресиите. Защото те могат да увеличат динамиката. Това винаги е ключов момент: могат ли хората да преодолеят страха си и да излязат на улицата. Историята в Архангелската област е показателна тук - борбата срещу площадката за съхраняване на московския боклук в Шиес, когато хората преодоляха страха си и преминаха към масови и дългосрочни протести. Ако тази практика може да бъде разширена за цялата страна, тогава резултатът от политическата криза започва да изглежда предварително предрешен.
Превратите и революциите винаги са насилствено сваляне на режима. Но организаторите на държавния преврат изобщо не се нуждаят от масова мобилизация. Напротив, те предпочитат да си вършат работата си, без да привличат твърде много вниманието на хората. Революциите винаги са резултат от масови народни протести. И втората важна разлика между преврат и революция: революцията винаги се осъществява в името на справедливостта. Друг е въпросът, че участниците в революцията могат да разбират справедливостта по различен начин, но те се ръководят от желанието за справедливост и смятат, че властта е несправедлива.
Друго нещо е кой и как ще се възползва от резултатите от революцията.
….
Веднага след като видят, че сегашният режим се е разпаднал и не може да бъде възстановен и властта е преминала в нови ръце, те вече няма да могат да я оспорят, без значение колко мощни и активни са били преди в рамките на областта, града или региона. Е, ако изобщо не разберат, че времето им е изтекло, тогава ще ви напомня за една прекрасна римска поговорка: „Това, което не се лекува с лекарство, ще бъде лекувано с желязо и огън“.
Ех, чак пък гилотина? Защо толкова жестоко? Само прилагане на закона! Просто, той ще действа не както в съвременна Русия – бавно и избирателно, а бързо и без компромиси. Прилагането на върховенството на закона не е толкова трудно. Няколко големи процеси са достатъчни, за да могат хората от 90-те години на миналия век да слязат от политическата сцена. Те уважават силата. Ако те са изправени пред избор: според закона или извънсъдебно наказание, кое мислите, че ще предпочетат?
Законът за лустрацията трябва да бъде разработен от новото правителство. Но аз вярвам, че пълната лустрация на съдебната система е изключително необходима. Настоящият руски съд е крепост на беззаконието и обида за Господа. По-добре е да допуснат в съдилищата рабфаковци, ще има повече смисъл. Всичко останало е предмет на дискусия. Знам, че голяма част от бюрокрацията беше принудена да се присъедини към „Единна Русия". Защо трябва да страдат? Ограниченията на правата трябва да се отнасят само до върховете на партията, която е отговорна за приемането на глупави, вредни и възпрепятстващи развитието на страната закони. Освен това има такова чудесно нещо като доброволна амнистия. Ако не сте извършили престъпления срещу човечеството, не сте участвали в грабежи и вината е само в имуществени престъпления, тогава пишете самопризнание, в което се каете и ще платите само наказателна глоба. След това получавате всички граждански права, с изключение на правото да заемате публична длъжност и да участвате в политиката. А тези, които са извършили престъпления срещу човечеството, които са виновни за убийство и грабеж, те не трябва просто да бъдат подлагани на лустрация, те трябва да носят отговорност в съответствие с наказателния закон. Освен това трябва да преследваме и онези, които унищожаваха човешкото съзнание. Това са телевизионните пропагандисти. Те вършеха съзнателно зло и трябва да бъдат държани отговорни за него. Те също трябва да бъдат наказани.
…..
Както казваше Горбачов: „Горко му на този, който не усеща накъде духа вятърът на промените!”
Бележки:
[1] – американски политолог (р.1964 г), доктор по политология от Оксфордския университет, от 2004 г. професор по политически науки в университета Калифорния в Лос Анжелис (UCLA), автор на книгата „The Return: Russia’s Journey from Gorbachev to Medvede”,The Free Press, 2011, член Международния консултативен комитет на НИУ „Висше училище по икономика”
[3] – американския инвеститор, основател на инвестиционния фонд „Беринг восток” (Baring Vostok), предадоха световните агенции, цитирани от БТА. Той е в затвора от 15 февруари по обвинения в присвояване на 2.5 млрд. рубли (37 млн. долара) от банка "Восточний", в която „Беринг восток” има контролен дял.
[3] – бизнесмен от грузински произход (р.1957 г.), един от основателите на компанията „Бим-Вил-Дан”, по-късно купен от „Пепси кола”. Член на международния съвет на Университета Ню Йорк  (NYU), на попечителския съвет на НИУ „Висша школа по икономика”, на Фонда за поименни стипендии на „Мстислав Ростропович”, на Руското военно-историческо общество, на благотворителната фондация „Мария” и др. благотворителни организации. В класацията на „Форбс” за размер на богатството през 2017 г.заема 107 място с US$ 0,9 млрд.
[4] – руски бизнесмен и политик (р. 1960).
P.S. Нямам коментар по вижданията на г-н Соловей, защото ми е известно, че всеки ще ги оценява от собствената си политическа камбанария. Пожелавам ви приятно четене!
 


Няма коментари:

Публикуване на коментар