петък, 12 юли 2019 г.

Йордан МИЛЬОВ, Николай КОЛЕВ, Антон ИВАНОВ, Проблеми на логистичното осигуряване по опита от локалните военни конфликти в края на хх век, 2003 г.

Публикуването на този текст, писан преди 16 години за нуждите на учебния процес във Военна академия „Г.С.Раковски” е без всякакво значение за авторите, единият от които отдавна се пресели в по-добрия свят за живеене, а другите двама, кой по-рано, кой по-късно, вече не се занимават с  преподавателска дейност. Не зная дали книжният носител е съхранен в библиотеката на  академията, защото помня как един измислен генерал я прочистваше преди години от стари и ненужни неща (заедно с литературата, която се съхраняваше в двете деловодства – явно и секретно). Причините, да кача текста  в блога си, са днешни събития, които привидно нямат връзка помежду си. За едното от тях, може би ще се досетите, като прочетете мисълта, с която текстът завършва. За другото открих подсказка в един стар вестник („Дневник”, 28 март 2007 г.), цитирам: „Има три области, в които България не е постигнала очакваните от НАТО резултати през изминалата година. Като основни проблеми алиансът отчита неясното финансиране на проектите за модернизация на армията …. Това е посочено в анализ на ръководството на НАТО за състоянието на българската отбрана…. Документът е бил представен на българските власти във вторник от зам.-помощник на генералния секретар на НАТО по отбранителната политика и планиране Холгър Пфайфър…(край на цитата).”
Да се свържат казаното от Ефим Смирнов и написаното от Панайот Ангарев с днешните събития е въпрос на разсъждения.  Оставям ги на читателя!
Встъпителни бележки
Анализът на опита от изминалите войни в края на ХІХ век и първата половина на ХХ столетие показва, че политическата цел се е достигала чрез изпълнение на следните по-важни стратегически задачи:
а) разгром на военната сила на противника;
б) лишаване на противника от средства за продължаване на войната, чрез унищожаване на предприятията на ВПК и окупация или колонизиране на територията му.
Унищожаването на противника на бойното поле повече от сто години се приема за основен канон във военната доктрина, а всеки който си позволи да се усъмни в това, съответства ли подобна цел при всички обстоятелства на целите на държавата във войната, е считан за човек, нарушаващ „светото писание” (Лидъл Харт „Стратегия на непреките действия”). Трябва да се подчертае, че тази по-същество съкрушаваща стратегия е подложена на критика още в началото на столетието. Според Вернуа („Етюди за войната. Стратегията в трудовете на класиците”), в мнозинството от случаите за постигане на политическите цели на войната е достатъчно противникът да бъде лишен от средства за продължаване на борбата или да бъде доведен до убеждение, че продължаването на войната ще предизвика само нови жертви и няма да му донесе благоприятен резултат.
За решаване на изложените по-горе стратегически задачи през първата половина на ХХ век воюващите страни противопоставят на бойното поле масови армии, планират и провеждат голямо мащабни континентални операции. Войските, населението и икономическия потенциал на държавите понасят колосални загуби. Такива са резултатите от двете световни войни през изминалото столетие.
Логистичните системи на т.нар. „войни на индустриалното общество” се изграждат, за да отговорят на изискванията на главните стратегически задачи. Планира се те да са дълбоко ешелонирани, способни да действат и при изключително разтеглени линии на комуникации. Като пример може да се посочи, че ежедневните потребности на немските войски на Североафриканския ТВД през Втората световна война са били около 4500 тона дневно, за доставка от източниците на снабдяване са 10-12 дни, с използване на железопътен, морски и автомобилен транспорт. Христоматиен пример е и неколкократното отлагане на операцията при Курск (1943) както от Хитлер, така и от Сталин поради значително разтегнатите линии за доставки на материални средства, основно бойни припаси и горива.
Независимо от появата на ядреното оръжие през 40-те години, схващанията за главните стратегически задачи не претърпяват съществена еволюция. Вярно е, че стратегическите задачи напускат континенталният ТВД и обхващат и водните и космически пространства, но първия продължава да има относително най-висока тежест, доколкото окупацията на територията на противника е решаваща. По тези причини логистичната система в периода на Студената война (1945-1989) не претърпява съществени изменения с изключение на постепенното техническо насищане и увеличаване на маневреността ú. Тя по същество се развива екстензивно, за да задоволи както повишените потребности на войските в боя и операцията, така и да компенсира очакваните високи равнища на загуби от материални средства и личен състав. Показателни в това отношение са някои примери от близкото минало на БА. По отношение на бойните припаси се изграждат и поддържат запаси: в общовойсковите съединения – за 3-4 денонощия бойни действия; в общовойсковата армия – за 2 денонощия; във фронта – за 10 денонощия.

Размерите на стратегическите запаси удовлетворяват водене на бойни действия в продължение на още 30 денонощия. За лечение и възстановяване на ранените и болните се планира развръщане на 103 310 болнични легла от стационарен и полеви тип, групирани в повече от 290 болнични учреждения. Подобно строителство на осигуряващи системи се характеризира в теорията като “самозадоволяващо се”, което  консумира изключително много ресурси.
В последните десетилетия на ХХ век възгледите за логистичното осигуряване постепенно започват да еволюират. Причините за това са две. Първата е свързана с трайната тенденция за снижаване на военните разходи на държавите. Втората произтича от постепенно налагащите се нови виждания за способите, формите и методите за използване на военна сила за постигане на политическите цели на военния конфликт. Те са породени от извънредно нарасналата мощ на оръжията и наличието на значителни ядрени потенциали, което поставя под съмнение възможността на победителя да се възползва от плодовете на победата, поради катастрофалните екологически и други поражения в резултат на ядрената война. Това поражда идеята за управление на международните военно-политически кризи и военни конфликти. Крайната цел на подобно управление е противника да приеме налаганите му условия, но без съществени материални и човешки загуби за този, който ги налага. Тази цел определя и границите на използване на сила, като ги ограничава в: пространството на ТВД; противоборството на физически сили - предимно във въздуха и космоса; използването на средства – не допускане употреба на ядрено, химическо и бактериологическо оръжие.
Като цяло е налице тенденция при управлението на военните конфликти, на противника/съперника да се налагат тези способи и форми на противоборство и използване на тези сили и средства, в които активната страна (управляващия конфликта) има явно преимущество.Под влиянието на тези фактори стратегическите цели и задачи както и формите и способите за водене на войната постепенно се променят (таблица 1).
Таблица 1 
Тенденции в стратегическите цели и задачи и във формите и способите за водене на война

Посочените по-горе тенденции пораждат следните възможни трансформации:
а)от масови армии с преобладаване на сухопътен компонент към малки армии разполагащи с далекобойни средства за поразяване, интегрирани с информационно-управляващи системи способни да поразяват обекти с висока точност върху цялата територия на противника;
б)от наборна към професионална военна служба;
в)от търсене на предимство върху сушата към търсене на такова във въздушно-космическата сфера;
г)от приоритет на окупацията към такъв за завоюване на превъзходство във въздуха и сриване опитите на противника за решаване на същата стратегическа задача.
Изложеното дава основание да се направят следните най-общи изводи за тенденциите в развитието на логистичните системи (таблица 2).

Таблица 2  
Тенденции за развитие на логистичната система

Посочените тенденции в значителна степен имат предимно теоретичен характер. Някои от тях са се проявили частично или напълно във войните от последното десетилетие на ХХ век. Ето защо ще направим преглед върху по-важните от тях – войните в Заливът (1991 г.), Афганистан (1979 – 1989 г.) и кампаниите в Чечения.
Войната в Залива (1991)
Иракското нахлуване в Кувейт очерта криза в системата за международна сигурност. Причината не е във факта, че е завладяна една малка страна. По-важно е обстоятелството, че около 50 % от добива на нефт, основна суровина за световната икономика е поставен под контрола на един диктаторски режим. Нещо повече, завладяването на Кувейт позволява на иракската военна машина да се придвижи без особена съпротива към северните райони на Саудитска Арабия надолу към бреговете на Арабския полуостров и да сложи ръка върху най-големите арабски петролни находища и инфраструктурата на петролната промишленост.
Отговорът на засегнатите страни и международната общност е еднозначен. Съвета за сигурност на ООН приема Резолюция № 660, която осъжда агресията и настоява Ирак да се изтегли. За пръв път в историята на организацията, декларацията е подкрепена от Съветския съюз, независимо, че режима на Садам държи като заложници 3000 негови граждани, много от които военно-технически съветници. Единомислие с ООН изразяват Арабската лига и ОПЕК. В Саудитска Арабия и САЩ (като засегнати страни) се провежда военна мобилизация в мащаби непознати след Втората световна война. Като потенциално бойно поле е определен районът на Персийския залив и Арабските пустини. Дипломатическата активност на всички равнища е съпроводена от военна мобилизация и развръщане на въоръжени сили. “Зицкригът” (седящата война, както сполучливо я нарича Дж. Блекуел, “Гръмотевици в пустинята”) продължава четири и половина месеца.
Началото на военното планиране за кампания на САЩ в Залива започва през 1981 г. с цел възпиране на евентуална съветска експанзия (План 1002). От военна гледна точка възниква следната дилема – войските, които могат да спрат военната машина на СССР трябва да са достатъчно тежки. В този случай обаче те  стават трудно и бавно подвижни. Задачата се усложнява и от значителното отдалечение на САЩ от района – около 12 000 км. (около един месец по море).
За решаване на така създадената дилема се планира при евентуално съветска експанзия в Залива, отговорът на САЩ да включва въздушни операции, които да нанесат сериозни загуби на руските войски и да осигурят необходимото време за създаване на достатъчно военна сила за сухопътна операция.
Интересни са предприетите логистични стъпки за реализиране на План 1002. Те се изразяват в:
а)стартиране на програма за закупуване на самолети С-5;
б)модернизация на самолетите С-141, чрез увеличаване на товароподемността им и монтиране на система за зареждането им във въздуха;
в)поръчване на нови военно-транспортни кораби, способни да плават транзитно от САЩ до Персийския залив за около една седмица;
г)разработване на програма за използване на граждански самолети в случай на криза, заедно с екипажите им за нуждите на военни превози;
в)закупуване на търговски кораби за нуждите на морската пехота, които натоварени с оръжие, бойни припаси и бойна техника и разположени на стратегически позиции, позволяват бързо прехвърляне на ТВД.
В сферата на управлението, а в това число и на логистиката за изпълнение на План 1002 е създадено Централно командване (CENTCOM).
При провеждането на войната доминира концептуалния възглед за въздушно-земните операции. По същество, настъплението по суша започва след 38 дневно дистанционно въздействие върху обекти на ПВО на страната; средства и пунктове за управление на държавното и военно ръководство; стратегически запаси от материални средства (ГСМ, бойни припаси и др.); транспортната инфраструктура, въоръжените сили. Последните са доведени почти до пълна небоеспособност, което в значителна степен облекчава действията на сухопътния компонент при операцията. При това армията на Садам разполага със сравнително модерно въоръжение макар, че значителна част от него е унищожена (напр. от 3257 иракски артилерийски системи са унищожени 2917 и т.н.).
Логистичното осигуряване на коалиционните сили в Залива, независимо от огромното напрежение, успешно реализира необходимата подкрепа на бойните формирования. По съществените проблеми при подготовката и в хода на войната са:
а)огромната натовареност на превозите и особено на въздушния такъв. За един месец са направени 1848 полета на транспортната авиация, от които 230 с  граждански самолети. Превозени са 63 000 тона техника и личен състав. За сравнение за същия времеви период при операцията в Панама са извършени 775 полета и са превозени в двете посоки товари в размер на 27000 тона товари, в арабско-израелската война (1973) – 576 полета и 21200 тона товари. Въздушните превози имат приоритет пред морските заради значително по-краткото време за превоз, независимо от факта че за достигане на размера на товара на осем кораба среден клас са необходими 2000 полета на С-141. Общият обем на превозите извършени по въздух и море до началото на войната достигат 2,5 млн. тона за разрешаване на проблема с предислоциране на въоръжението и бойната техника са използвани и нетрадиционни подходи. Така например морската пехота на САЩ закупува 23 товарни кораба, които превръща в “плаващи складове” и “кораби за морско натоварване”, в които са натоварени танкове, бойни припаси, храни и други материални средства.
б)тясна зависимост между промишлеността и потребностите на войските. Тя се проявява от една страна в необходимостта за кратко време да се доставят за войските значителни количества обичайни материални средства. Така например възложено е да бъдат произведени и доставени в Залива 1,5 млн. опаковки балсам за устни, 3 млн. комплекта пустинно маскировъчно облекло, 1 млн. автоматични атропинови инжектори като противоотрова на нервно-паралитични газове, 250 000 бр. слънчеви очила, 1 млн. чифта пустинни обувки, 130 000 бронежилетки. Втория аспект е свързан с т.нар. “интелигентни боеприпаси”. Поради високата им цена запасите от тях във въоръжените сили като правило не са големи и са недостатъчни. След военните разчети показват, че ако военните действия са продължили над планираните срокове е съществувала реална опасност войските да изпитат остър недостиг от този и някои други видове боеприпаси.
в)принудително са ограничени типовете самолети, привлечени да участват във войната поради опасения по отношение на запасите от резервни части и наличността от обучени специалисти за тяхната поддръжка. Закъснение в модернизацията на бомбардировача В-1В (монтиране на система за смущения и на такава за ранно предупреждение) не позволява той да вземе участие в въздушната операция.
г)появява се необходимост от ново оборудване във войските – например системи за позициониране.
д)логистичната система по същество трябва да покрива три бойни операции, в смисъл осигуряване на бойната задача поставена предната вечер, формулиране на бойната заповед, която предстои да се отдаде през тази нощ и подбор на целите, които трябва да се включат в бойната заповед за последващата нощ (т.нар. 72-а часова операция – настояща, утрешна и последваща).
е)началният период на въздушната операция логистичните системи осигуряващи авиацията са били изключително натоварени. През първата нощ във въздуха се намират 160 самолета, нуждаещи се от зареждане, и над 300 самолета ударна авиация. Броят на самолетоизлитанията достига 2000.
ж)интересно решение е създаването на логистична групировка в тила на противника, чрез стоварване на десант в състав въздушно-щурмово съединение. То овладява, а в последствие осъществява защита, отбрана и охрана на територия с диаметър 30 км. За нуждите на това съединение са доставени запаси от всички класове материални средства.
з)многонационалния характер на силите и необходимостта да се балансират интересите и потребностите на видовете въоръжени сили подлагат на сериозно изпитание планирането, командването, контрола, комуникационно-информационната система и т.н.
и)извършена е значителна дейност по гарантиране на медицинското осигуряване на коалиционните войски. На ТВД са развърнати 13 000 болнични легла, групирани в 44 болници (17 от резерва, 11 от Националната гвардия и 16 от активните сили). Болниците са дислоцирани на територията на Саудитска Арабия, като 9 са развърнати в сгради, а останалите са в походно положение и имат готовност да се развърнат в хода на сухопътната операция. Медицинските инсталации се дислоцират преди или с бойните сили. В зоната на Залива са доставени 11 000 хил. тона материални средства клас VIII . Изпълнени са 200 000 потребителски заявки от посочения клас. Развръщането на медицинската групировка на ТВД се извършва за около 9 седмици. За сравнение  по време на Корейската война за извършване на същата дейност са били необходими около три месеца за извършване на същия обем дейности, а през Втората световна война – около година. В сухопътните войски се реализират новите виждания (доктрина) за медицинското осигуряване намиращи израз в поддръжка от мобилни хирургически и психиатрични екипи. Трябва да се подчертае , че обемът на психиатричната помощ е надхвърлил този в цялата военна история на САЩ. Реализирани са над 3000 прегледа на пациенти с психиатрични промени, като 95 % от тях са върнати към обичайните си задължения в рамките на 72 часа. Медицинският персонал в Залива е с обща численост от 23 000 души, като 55% от тях са от резерва. Освен посочените лечебни учреждения са активирани  1800 болнични легла в САЩ и 1700 болнични легла  в Европа, за сметка на 7-мо медицинско командване на САЩ с щаб в Хайделберг, ФРГ. На територията на САЩ са поставени в състояние на готовност 25 000 болнични легла предназначени да участват в Националната система за ликвидиране на последствия от бедствия и аварии.
Много голямо внимание е отделено на профилактиката.    Стоматологичните прегледи заемат основно място в провеждането на медицинското осигуряване както във фазата на подготовка, така и по време на провеждане на операцията. Органите за профилактика са изнесени в района значително преди пристигането на основните сили в ТВД.
Създадената военно-медицинска система значително обезкървява откъм персонал военните болници в САЩ. С цел да се осигури тяхното нормално функциониране и за обслужване на семействата на изпратените в Залива военнослужещи са извикани резервисти. Командването счита, че тази мярка е от огромно значение за повдигане на бойния дух.
В заключение трябва да се подчертае, че независимо от обективните трудности и коалиционния характер на войната за освобождение на Кувейт, логистичната система напълно изпълнява своята мисия за поддържане и осигуряване на бойните и обслужващи формирования.
Войната в Афганистан и двете кампании в Чечения
Войната в Афганистан (1979-1989) ангажира значителни материални и човешки ресурси на бившата съветска армия и може да бъде определена като неуспешна от политическа гледна точка. Така наречения “ограничен” контингент съветски войски в Афганистан (ОКСВА) в началото на военните операции наброява 85 000 военнослужещи и граждански лица, и достига през 1985 година 150 000 души. Съотношението между бойните и осигуряващите части е 3 : 1. Доколкото към осигуряващите части се отнасят и съветските военни инструктори, то тяхното количество определено може да бъде оценено като недостатъчно.
Войната може да се раздели на четири основни етапа: първи – 12.1979 – 02.1980; втори – 03.1980 – 04.1985; трети – 05.1985 – 12.1987; четвърти – 01.1987 – 02.1988.
Първият етап има характер на подготвителен – прехвърлят се войски и материални средства, изгражда се необходимата военна, в това число и логистична инфраструктура във възловите пунктове за базиране на войските (комуникации, летища, складове и др.).
Вторият етап е период на активни бойни действия, включително и широко мащабни операции.
През третият етап ОКСВА се ангажира предимно с поддръжка на афганистанските правителствени войски под формата на авиация (бомбардировъчна, щурмова, транспортна, санитарна), артилерия, инженерни части, СПЕЦНАЗ и др.
Последният етап се характеризира с продължаваща подкрепа на правителствените войски и с подготовка на ОКСВА за извеждането му от страната.
Общо в хода на войната от съветска страна са ангажирани мсд – 8, вдд – 2, тд – 2, авиод – 2, вертп – 6, вдбр – 2, зрбр – 1, тръбопроводна бригада –1, брмо – 1.
Войната в Афганистан се води срещу необичаен противник – паравоенни формирования на муджихидините. Те избягват пряк сблъсък на открита местност и позиционни форми на борба. Тактиката им включва устройване на засади, внезапни удари, използване на снайперски групи, устройване на миновзривни заграждения. Доброто познаване на терена и умело възползвайки се от нощните и сложни климатични условия, те нанасят кинжални удари, бързо се съсредоточават и също толкова бързо се разсъсредоточават. В тактиката им е включено и т.нар. „размиване” сред цивилното население.
Подобно е и положението в двете чеченски кампании, макар че липсват достатъчно публикации по този конфликт.
Фактически при всички операции проведени от ОКСВА границите тил и фронт са силно размити. На съединенията и частите не се назначават строго фиксирани полоси и разграничителни линии, а само зони за отговорност. Техните размери надхвърлят тези приети за обичайни при класическо настъпление. Фланговете са открити, комуникациите разтеглени, а логистичните формирования се оказват едно от най-уязвимите места в построението на войските.
ОКСВА се сблъсква с една необичайна ситуация, която не е разработена нито в бойните, нито в логистичните регламентиращи документи.
На общовойсковите съединения се възлагат принципно нови задачи:
а)изолиране на райони и недопускане на приток от оръжие, боеприпаси, материални средства и наемници;
б)изграждане на КПП, предни постове, стражеви застави и др.;
в)патрулиране;
г)предотвратяване на диверсионни актове насочени срещу личния състав и материалните средства.
С тези трудности се сблъскват в последствие и федералните войски участващи в двете чеченски кампании, Приднестровието, Ингушетия, Абхазия, Осетия, Нагорни Карабах.
Класическите способи за настъпление и отбрана са силно трансформирани. При настъпление особено важно значение придобива далечното огнево поразяване, последвано от огневи удар в близката зона и кратковременна решителна по същество атака. Отбраната се изгражда на огнищен принцип. Широко приложение придобиват десантите действия организирани и проведени от вертолети. При операция „Пустиня” през 1987 г. числеността на десанта е 7 000 души, а при операция „Платина” през същата година числеността е 12 000 души. Всичко това поставя изключително високи изисквания към логистичната автономност на участващите в операциите войски.
През втория период на войната изключително много нарастват разходите на материални средства и основно на бойни припаси. Така например във Втората пандширска операция за три седмици разхода на бойни припаси е бил както следва: картечни патрони за самолетни бордови картечници – 415 226; ПТУР за щурмовата авиация – 559; авиационни бомби – 10549; неуправляеми авиационни ракети – 61297. Дневният тонаж на използваните бомби нараства от 200 на 400 тона.
Значителни са и понесените безвъзвратни загуби на техника и въоръжение: самолети – 118; вертолети – 338; танкове и САУ – 148; БМП, БРДМ, БТР, МТЛБ – 1 314; оръдия, гаубици и минохвъргачки – 433; автомобили, влекачи и бензиновози – 11 369.
Значителни  са и загубите на личен състав. Броят на убитите по официални данни е 13 833 души, което представлява 21 % от общата численост на войските и е с пет пункта повече от загубите на САЩ във Виетнам (1964-1973).
Сравнително ниско е равнището на ранените. За денонощие в рамките на бригадите/полковете са постъпвали 5-6 души, а в дивизиите 5-10.
Недостатъчното отчитане на рисковите фактори свързани с физико-географските особености на Афганистан, както и лошо организираното квартирно-експлоатационно, вещево, продоволствено и инженерно осигуряване довеждат до невиждана по размерите си от времето на Гражданската война (1918-1922) заболеваемост. Броят на заболелите достига 480 935, при това с изключително висока смъртност (в началните периоди на войната от обичайни за мирно време заболявания на всеки 100 болни са умирали 5).
Съотношението на ранени към болни средно за войната е 1:7,9 (за сравнение през Втората световна война то е 1,9:1).
Проблемите в медицинското осигуряване се дължат на мобилизационното развръщане на предвидените за участие във войната медицински формирования – неправилен подбор на резервисти, не пълно материално-техническо осигуряване, а в хода на войната и на липса на гъвкаво и адекватно планиране и използване на наличните човешки и материални ресурси.
Високата инфекциозна заболеваемост показва, че преди изпращането на ОКСВА са били пренебрегнати важни профилактични мероприятия – ваксинации и схеми за неспецифична профилактика (напр. срещу малария).
Спецификата на загубите налага в хода на войната да се преразгледат равнищата и асортимента на запасите от медицински материали установени в нормативните документи за военно време.
Към края на 1988 година за нуждите на ОКСВА са развърнати: 2 425 болнични легла разпределени в осем военни болници; 4 отделни медицински батальона (по съвременната класификация изпълняват задачи на Роля 2); 6 медицински роти (Роля 1); две поликлиники; пет медицински склада; три санитарно противоепидемични отряда; подвижни стоматологични и рентгенови кабинети; център за възстановяване след нараняване (заболяване) с 1 500 легла;
Липсват данни за количеството активирани болнични легла в приграничните с Афганистан военни окръзи на бившия СССР. Вероятно такива е имало изхождайки от използваните за евакуация военно-транспортни самолети Ан-26 „Спасител” и Ил-76 „Скалпел”.
С достоверност може да се каже, че в началото на войната са използвани инфекциозни болници в Туркменския военен окръг (днешен Туркменистан). Това решение обаче се оказва неправилно и е една от основните причини за високата смъртност.
По време на войната в Афганистан масово са използвани и вертолети Ми-8 „Бисектриса” за медицинска евакуация. Има макар и откъслечни данни, че използването на вертолетна санитарна авиация не винаги е било удачно поради това, че са били лесна мишена за муджихидините. Съобщава се, че много често за евакуация на ранени и болни са били използвани и щурмови вертолети, след като са изпълнили поставените им бойни задачи.
Няма данни за способите за третиране на военнослужещите с боен стрес. За наличието на такива се съобщава само за втората чеченска кампания, при която в Грозни е разкрит специализиран център за психологическа подкрепа.
Кампаниите в Чечения потвърждават направените в Афганистан изводи, но същите за съжаление не са приложени творчески както в тактиката, така и в логистичното осигуряване. В хода на войната се появява и един “нов” способ за действие – бойците “камикадзе”. За съжаление поради липсата на достатъчна и достоверна информация за двете кампании те не могат да бъдат адекватно анализирани на този етап. С достоверност може да се каже само, че федералното военно командване достига до извода, че борбата с паравоенните формирования не е по силите на общовойсковите и бронетанкови съединения, особено ако са комплектувани с наборни военнослужещи. Ето защо понастоящем военните действия от този тип се провеждат от сили за специални операции.
Основният извод за войните в Афганистан и Чечения както и за логистичното им осигуряване е, че те са планирани и проведени по метода на “проба – грешка”. В повечето случаи това се е заплащало с цената на много и неоправдани човешки жертви.
Вместо заключение
Войните в края на ХХ столетие ще продължат да бъдат обект на подробно изследване и в бъдеще. Все още много подробности не са разкрити в пълен обем и достоверно. В този дух е целесъобразно да се припомним една мисъл на Ефим Смирнов, началник на Централното военно-медицинско управление на Червената армия през Втората световна война:
„Историята трябва да се изучава, за да се облекчи управлението на настоящето и на обозримото бъдеще. Няма оправдание за опитите да се изкриви историята, като се премълчават нейните трудни и сложни страни.”
Използвана литература
1.Блекуел, Дж., Гръмотевици в пустинята, Издателство „Св. Георги Победоносец”, 1992 г.
 2.Ботев Б., Военната логистика на България през ХХІ век, част І, ВИ, С., 2001
3.Смирнов Е., Война и военная медицина 1939 - 1945 гг., Издательство Медицина, 1976
4.Грау, Л., У. Джоргенсен, Медицинское обеспечение в локальных войнах. Эпидемиологические уроки Советско-Афганской войны, Центр анализа зарубежных вооруженных сил, Форт Ливенворс, Канзас, САЩ, 1995
5.Громов, Б., Ограниченият контингент, Издателство “Сибия”,С., 2003
6.Нечаев, Эд., Опыт медицинского обеспечения советских войск в Афганистане и вопросы дальнейшего развития военной медициный, ВМЖ,  4-5, 1992
7.Клименко, Ан., О некоторых тенденциях в эволюции характера военных конфликтов, Военный парад, 2, 2000
8.Россия и СССР в войнах XX века, Статистическое исследование, Издательство “ОЛМА ПРЕСС”, М, 2001
9.Узунов, Ст., Н. Колев, В. Кънев, Развитие на военновременната болнична система на въоръжените сили на България, Сборник, ВИ, С., 2003





Няма коментари:

Публикуване на коментар