вторник, 23 юли 2019 г.

Червена Америка. За какъв социализъм се борят американските леви.

Дмитрий Косирев, списание „Огонёк”, бр.29, 22.07, 2019, стр. 23  [1]

Към ситуацията трябва да се отнасяме сериозно. Тъй като следващата предизборна кампания в Америка очевидно ще бъде по линията „социалисти срещу консерваторите". И поради факта, че подобни процеси протичат и в други страни от западната група. И накрая –  всичко това неизбежно ще събуди „простия” въпрос пред всички в Русия: а ние къде сме? Дали сме леви или десни, или в главите ни вирее (неразбираемата за западняците) смес от тези и други идеи?
Преди десет години самата мисъл, че в САЩ има социалисти, предизвикваше в американците само презрителна усмивка. Днес онези, които се наричат социалисти, заплашват напълно да заметат под себе си Демократическата партия (да, това почти се случи - екипът на Хилъри Клинтън изтри „левия“ Бърни Сандърс от номинацията на президентските избори през 2016 г.).
И най-важното, социалистите имат шанс да дойдат на власт. Вероятно сте чували сте, че една стабилна  част от американците (40% според много анкети), искат да живеят при социализъм или му симпатизират и т.н.?
Въпросът е какво те наричат социализъм. Ще ви кажа, че тук той много малко прилича на този СССР, Китай, Куба или Венецуела (които, от своя страна, в социалистическите времена също малко си приличаха помежду си). Все пак общото – вътрешното, дълбокото –съществува.
И така, какво се случи на конгреса – между другото, сериозно общоамериканско събитие? Да започнем с това, което много от нас вече знаем. Например сексуалната революция, която се изразява в елиминирането на половите различия. И на конгреса, в зоната, където се провежда конференцията, условните „М“ и „F“ в петзвездните тоалетни бяха акуратно заличени. Другото, което също знаем е изкореняването  на всички форми на „расизъм” още в зародиша им. Расизмът и това, че Америка е с европейски произход, като цяло е едно и също. И следователно борбата срещу расизма се приравнява съответно с моралното осъждане на патриотизма, на историята на страната (включващо събарянето на паметници), тъй като е дело на „бели расисти”. Необходимо границите да бъдат отворени за всички мигранти: който иска, той влиза или идва пеша.
Това, ще повторя, е повече или по-малко познато. А отношението към екологията и икономиката са интересни и сравнително нови неща. Има например идея за „нова зелена сделка“, промоцирана с подчертана агресия в световен мащаб, която се свежда до отказ от производството на автомобили и много други неща. На конгреса ясно прозвуча мисълта, че въпросът изобщо не е в околната среда и в „умиращата планета”. А че това е, който все още не предизвиква масови протести, начин да се създаде някаква напълно нова и безпрецедентна икономика - на практика от нулата и то принудително. Което означава, че „зелените” всъщност са „червени".
У нас, в Русия, може би 90% от населението смята, че в идеалния случай държавата трябва на 100% да издържа най-доброто образование и медицина в света. Именно тук преминава разделителната линия между американските консерватори и демократи, които вече са почти социалисти. Консерваторите, според предварителни оценки, ще се съсредоточат върху онези 40% свои избиратели, които вярват, че нито една икономика на света не може да издържи на такова образование и особено на здравеопазването. Само защото такова нещо – както показва богатият международен опит – не работи никъде, но в замяна на това харчи много пари, които раздутата до краен предел репресивна държава трябва да вземе от онези, които печелят, отнемайки практически им всичко. И тогава какъв е смисълът и защо те да продължат да  печелят пари...
Такива са конвулсиите в западните общества. Те неизбежно ще засегнат всички останали, включително Русия. И по всички изброени по-горе въпроси, всеки човек ще трябва да реши дали е там или там, даже и мислено. Щастливи сме, че поне засега не сме пред такъв избор.
На Чикагския конгрес имаше много портрети на Маркс, но не и на Ленин или Мао. Това е американският социализъм. Но същността на левичарството остава непроменена. Тя е в масивна и насилствена промяна в човешкото общество, за която е необходимо чрез дивашки и агресивни кампании да бъдат промити мозъците на хората. Нещо, което отдавна сме забелязвали по отношение на САЩ или други страни.
Не е известно дали от стените на конгреса е прозирал образа на Троцки. Трябва да е прозирал, защото левичарството в Америка идва от него (което е известно отдавна, цели библиотеки вече са написани по този въпрос, както и чрез кого идеите на Троцки достигат през Европа до САЩ). Идеята в случая  е, че може да се създаде идеално общество само като първо се създадете идеалния човек, и това може да се направи промиване на мозъците на поколение след поколение.
А какво мислят онези американци, за които самата идея за унищожаване на човек, е отвратителна и ужасна? Ето един от отговорите на публикация за конгреса: „Прочетох статията. Показах я на жена ми. Тя ми подаде кредитната карта и отидох в оръжейния магазин” (между другото една от класическите идеи на социалистите в САЩ е да се забрани свободната продажба на оръжие).
Консервативният фланг в САЩ все още се шегува; той създава широка мрежа от СМИ (стотици и хиляди сайтове) – предимно сатирични. Ето ви един от примерите на такъв хумор (между другото, написан от студент – десният фланг на Америка е забележимо младее). Това е предложение за мирен развод между двете Америки. Накратко, става дума за следното: на левицата се предлага да си вземе имот под формата на територия, която тя вече контролира (това е предимно Калифорния, но не цялата, а само градовете), а десните ще вземат останалата Америка, заедно с флага, химна, паметниците, историята и културата – тъй като и без това левицата ги мрази. Освен това, десните ще запазят за себе си въоръжените сили, личните оръжия, полицията и всички останали неща, недолюбвани от левите. Левицата може да запази за себе си големите данъци, а с тях и живот от социални помощи, безплатна храна за бедните, незаконните мигранти, бездомните и тези, които не искат да работят и искат да си стоят вкъщи. Десните ще вземат това, от което левите не се нуждаят, нищо повече – въглища и петрол, производство като цяло, както и тежки автомобили в американски стил. И външната политика каквато е, така, че всеки да се страхува от Америка. Левицата може да запази за себе си безплатната медицина, ако открие лекари, които са готови да работят. И електрическите автомобили, и вятърните турбини, и слънчевите панели ...
Както виждате, вариантите не са много –  или стрелба или мирен развод. И няма такъв вариант като пресъздаването на някога обединеното и силно общество.
За окончателното разделение на американската политика е необходимо социалистите или напълно да превземат Демократическата партия, или да създадат своя собствена, равна по сила, което е напълно реално. Същото ще се случи и на десния фланг – между републиканците има умерени и не толкова. Процесът на идеологическото разделение на Америка набира скорост. И ще продължи: дълго и трудно.
Бележка:
[1] – статията е посветена на конгрес в Чикаго „Социализъм-2019”
P.S. Нямам представа дали е имало подобен конгрес на американските социалисти, които моят Facebook приятел Огнян Дъскарев сполучливо характеризира като „лимузинни". Съгласия, несъгласия и прочие коментари оставям на читателите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар