ПУТИН, ДОПУСНА ПОНЕ ПЕТ ИСТОРИЧЕСКИ ГРЕШКИ СЛЕД КАТО ОБЪРКА ДВЕ ВОЙНИ

 

Znak.com [1], 09.03.2021 г.

На пленарната сесия на Източния икономически форум (ИИФ) [2], отговаряйки на въпрос на модератора Сергей Брильов [3], Владимир Путин отново засегна Великата Северна война от 1700-1721 г. и в няколко изречения допусна най-малко пет исторически грешки, пише Znak.com на 3 септември.

Путин заяви: „Що се отнася до Седемгодишната война или Двайсетгодишната война, тя всъщност започва през 1700 г., след като Петър I се присъедини към съюза от държави, организиран от Фридрих II, саксонско-полския крал. Който между другото малко се отдръпна от декларираните цели. Полтавската битка се състоя, ако не ме лъже паметта, в късната есен на 1709. И това беше вододел, след което нещата се промениха в полза на Русия. Следователно, войната не беше седем, а осем и половина години. Битката при Нарва се състоя през пролетта, а битката при Полтава през есента.“

Първо, в историческата наука е прието Седемгодишната война да се нарича голям военен конфликт от 1756-1763 г. Руският престол по това време не се заема от Петър I, който умира през 1725 г., а от най -малката му дъщеря Елизабет, а от 1761 г. – от Петър III, който всъщност сключва съюз с Фридрих II.

Второ, Петър I не е влизал в съюзи с Фридрих II Велики и по принцип не е могъл да го направи, тъй като Фридрих II е роден през 1712 г. и се възкачва на престола през 1740 г., когато Петър вече не е между живите.

Трето, въпреки че Фридрих II присъединява част от полските земи към Прусия, той не е бил крал на Полша. Два пъти (от 1697 до 1704 и след това, от 1709) полски крал е бил курфюрста на Саксония Фридрих Август I, който след като е обявен за полски крал управлява под името Август II. Той се е договарял с Петър I, при това два пъти.

Четвърто, битката при Полтава, въпреки че е, както отбелязва Путин, повратна точка във войната, е през лятото, а не през късната есен на 1709 г.

Пето, президентът очевидно е объркал датите. В края на есента, а именно през октомври - ноември 1700 г., е обсада на Нарва от руските войски, които след това отстъпват.

Ще отбележим, че и преди Путин е обърквал Седемгодишната със Северната война [4]. Това се случи и по време на открит урок по история на 1 септември в детския център „Океан“. Той бе поправен от Никанор Толстих, ученик в гимназията във Воркута № 35. В отговор президентът благодари на ученика „за поправчицата“ и продължи лекцията. След това Юлия Рябцева, директорка на училището, където учи Толстой, любителят на истината, го упрекна в наглост, затова, че си е позволил да поправя Путин.

Междувременно на пленарното заседание на ИИФ ръководителят на Руската федерация се докосна и до една друга страница от руската история, като за пореден път коментира смъртта на патриарх Филип II [5] от ръцете на опричника Малюта Скуратов [6] през 1569 г.

„Втората версия е проста, той просто не го е убивал, просто е минавал оттам и го е подминал“ (подминал е Тверския манастир – Н.К.), казва Путин. Същата теза той развива и на 30 август по време на среща с губернатора на Тверска област Игор Руденя (стенограмата е публикувана от пресслужбата на Кремъл). Тогава Путин казва, че духовникът, който открито се противопоставя на опричнината и цар Иван Грозни, изобщо не би могъл да бъде убит от Малюта Скуратов и че това е само една от версиите.

Бележки:

[1]- руско онлайн издание, основано от журналистката Аксана Панова (на снимката вдясно от Путин) на 3 декември 2012 г. Намира се в Екатеринбург, отразява регионални и федерални събития;

[2]-Сергей Борисович, род. 1972 г., руски журналист и телевизионен водещ, общественик, заместник генерален директор на телевизионния канал за специални информационни проекти „Русия“, кандидат на историческите науки;

[3]-международен форум, който се провежда ежегодно във Владивосток с цел стимулиране на чуждестранните инвестиции в руския Далечен Изток и развитие на икономическото сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския регион;

 [4]- Седемгодишната война (1756-1763) се води между коалициите на Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция срещу Прусия, Великобритания и Португалия, а  Северната война (1700-1720) се води срещу Швеция и коалиция от Дания, Русия и Полско-литовското кралство (Жечсполита), подкрепена по-късно и от Прусия.

[5]-московски патриарх, противник на Иван IV Грозни, обвинен от царя в магьосничество и разпуснат живот, арестуван по време на Литургия в Успенска катедрала и затворен в Богоявленския  манастир, след което е преместен в манастира Отрох в Твер, където е удушен от Малюта Скуратов, канонизиран за светец;

[6]-от „опричнина“ (в букв. превод от руски „с изключение на“) – приблизително 1/3 от територията на Русия, която Иван IV Грозни поставя под свое пряко управление. Малюта (дребосък) Скуратов с истинско име Григорий Лукянович Скуратов-Белски е един от ръководителите на опричнината и любим опричник и помощник на Грозни.