ОТНОВО ЗА ЖАК АТАЛИ

 

 

Заблуда всичко е, нали?

Бъдното мами отдалече.

Не сме, каквито сме били,

каквито сме, ни плаши вече.

Лорд Байрон

Предговор*

Какво бъдеще очаква света? Какво ще представлява той през 2050 г., през 2100 г.? Това се решава днес, днес ние подготвяме съдбата на Земята след век. Действията на днешните поколения ще осигурят на нашите деца и внуци един годен за живот свят или ще ги обрекат на мъчителен ад, в който ще ги движи омразата към нас. За да им оставим една що-годе гостоприемна планета, трябва да си направим труда да помислим за бъдещето, да разберем откъде идва то и как може да му се повлияе. Това е постижимо – историята се подчинява на закони, които дават възможност за прогнозиране и насочване на бъдещите събития.

Нещата са прости – пазарните сили установяват пълен контрол над планетата. Краен израз на триумфиращия индивидуализъм, победният ход на парите обяснява основните причини за последните исторически събития, за да ускори, отхвърли или подчини движението на историята.

Ако това развитие бъде доведено докрай, парите ще ликвидират всичко, което им се изпречи на пътя, включително държавите – дори и САЩ. Издигнат в единствен световен закон, пазарът ще формира една, бих я нарекъл, хиперимперия, неуловима и всемирна, създаваща пазарни богатства и нови отчуждения, свръхбогатство и свръхмизерия. Природата постепенно ще бъде унищожена, всички дейности ще бъдат частни, включително войската, полицията и правосъдието. Човек ще бъде зависим от безбройните си протези, преди самият той да се превърне в артефакт, продаван масово на потребители артефакти. И накрая, станал непотребен за собствените си творения, самият човек ще изчезне.

Ако човечеството отстъпи пред подобно бъдеще и прекрати насилствено глобализацията, преди да се е отърсило от предишните си безумства, рискува да се впусне в бясна надпревара от жестокости и унищожителни битки с оръжия, за които днес дори не подозираме, в която едни срещу други ще се изправят държави, религиозни групи, терористични организации и частни пирати. Ще нарека тази война хиперконфликт. Той също може да доведе до ликвидиране на човечеството.

И накрая, ако глобализацията може да се овладее, без да се отхвърля, ако пазарните механизми могат да се ограничат, без да се унищожават, ако демокрацията е способна да обхване цялата планета, но да остане конкретна, ако може да се сложи край на господството на една империя над света, това ще раз-крие ново безкрайно пространство на свобода, отговорност, достойнство, надхвърляне на възможностите, уважение към другия. Това пространство бих нарекъл хипердемокрация. Тя ще доведе до установяване на демократично световно управление, до създаване на нови местни и регионални институции. Тя ще даде възможност на всеки чрез нов начин на използване на невероятните възможности на технологиите на бъдещето да се радва на изобилие и на безплатни придобивки, да използва справедливо плодовете на пазарната мисъл, да запази свобода-та на собствените си крайности, както и тази на неприятелите си, да остави на идните поколения една по-добре съхранена природа, да сътвори, като се опира на цялата световна мъдрост, по-добри условия за съвместен живот и съзидание.

И така, нека разкажем историята на следващите 50 години: още преди 2035 г. ще приключи господството на американската империя, което, както и това на всички предшестващи империи, е временно, а не вечно. Този край ще бъде последван от три последователни вълни - хиперимперия, хиперконфликт, хипердемокрация. Двете първи вълни са априори смъртоносни. Третата е априори невъзможна.

Твърде вероятно е тези три хипотези за бъдещето да действат смесено – те вече се преплитат. Аз вярвам, че към 2060 г. хипердемокрацията ще победи като висша форма на организация на човечеството, като краен израз на двигателя на историята – свободата.

*-със съкращения.

……

Как ще се развива България?*

Историческият преглед в началото на тази книга показва, че България никога не е успявала да се превърне в доминираща сила в Европа, в „сърце“ на пазарния строй поне по три причини.

Първата от тях е, че България винаги е давала приоритет на земеделието, на хранителната промишленост, на поземлените доходи и на породените от тях интереси за сметка на индустриалното развитие, печалбата, мобилността, иновациите и технологиите, свързани с движението. В по-ново време България живее, движена от носталгия към идеализираното си минало, респектирана от непрестанно възраждащите се бюрократични касти.

Втората причина е, че България не съумява да развие преимуществено свое пристанище въпреки добрите условия на нейния хинтерланд, който би могъл да превърне такова пристанище в пазарно черноморско средище. Оставайки предимно аграрна страна, България никога не е била подготвена за завръщането на номадството.

На трето място, България така и не съумява да формира, да създаде или да привлече достатъчно многобройна творческа класа, не разполага с необходимите морски, инженерни, изследователски, предприемачески, търговски, индустриални кадри. Не успява да формира достатъчно учени, финансисти, предприемачи, а само теоретици и спонсорирани от държавата хора на изкуството, както и администратори, натоварени със задачата да правят обобщения и да управляват, но не и да поемат рискове.

Независимо от това икономическите перспективи пред България са добри, най-вече след присъединяването й към

Европейския съюз през 2007 г., благодарение на значителните чуждестранни инвестиции и бурно развиващия се пазар на недвижима собственост от Черноморското крайбрежие до София.

На гребена на тази вълна България може да постигне икономически растеж от 5% през следващите 20 години и да навакса в значителна степен изоставането на жизнения стандарт спрямо останалите европейски страни. Днес БВП на човек от населението е по-малък от една трета от средния БВП на човек от населението на ЕС, когато в него членуваха 15 държави. През 2025 г. България може да се доближи по този показател до една втора от тази стойност.

За да постигне тази цел, страната трябва да продължи да полага усилията от предприсъединителния период и да ги задълбочава, особено в борбата с корупцията, с мудната административна машина и неравенствата. Преди всичко България трябва да намери бърз отговор на демографския спад – ако не се предприемат необходимите мерки, българското население може да намалее с една четвърт до 2035 г., а активната му част да спадне с една трета. Отговорът на това най-голямо предизвикателство за България се крие в подобряването на икономическата, социалната и политическата среда, която да задържи в страната живите й сили и да привлече чуждестранни работници, например от Беларус и Украйна.

В заключение можем да кажем, че България никога не е играла ролята на „сърце“, защото не е съумяла да приеме и приложи законите на бъдещото историческо развитие.

Бъдещето на България ще зависи вече от начина, по който тя ще усвои и прилага тези закони и правилата на успеха: благоприятна междуличностна среда, създаване на стремеж към общо бъдеще, предпоставки за по-свободно творчество, изграждане на голямо пристанище и на финансов пазар, равнопоставено формиране у гражданите на нови знания, овладяване на технологиите на бъдещето, изготвяне на геополитика и изграждане на необходимите съюзи.

Вероятно тя вече прави това, и то доста по-успешно от някои други страни, благодарение на умелото привличане на индустриалци, финансисти, артисти и предприемачи, както и на качеството на живот в една прекрасна страна, която може да се превърне в първостепенен икономически и политически център на Черно море.

*-стр.222-223 на българското издание. Подчертаното в текста е от мен – Н.К.