КИТАЙ НА СИ

 

Алексей Калмиков, BBC NEWS, руска секция, 18.09.2021 г. (заглавието е мое – Н.К.)

В Китай бушуват промени. След като се справи със свободния Хонконг, Комунистическата партия, водена от председателя Си Дзинпин, се зае с милиардерите, звездите на шоубизнеса и децата. Целта е да се принудят богатите да споделят богатствата си, да се подкопаят западните ценности и да се върне Китай на правия път към развития социализъм и световното господство.

Реформите на Си вече се наричат ​​най-амбициозните трансформации в Китай през ХХI век. Те ще определят съдбата на най-голямата азиатска икономика и един и половина милиарда жители на страна, която почти не отстъпва на САЩ по брой милиардери и е безспорен лидер в технологиите за проследяване на гражданите и ограничаване на достъпа им до „вредна“ информация.

Комунистите се ангажираха да укрепят патриотизма и да консолидират богатите под лозунга за намаляване на бедността и „всеобщ просперитет“. Те се обявяват за наследници на Дън Сяопин, бащата на китайските пазарни реформи, и обещават скок в светлото бъдеще след леки корекции на обществото.

На някои това им напомня не за реформите на Дън Сяопин, които направиха Китай втората по големина икономика в света след САЩ, а за културната революция на Мао Цзедун, когато страната потъна в терор и опустошение. Критиците на Си се опасяват, че под лозунга за „всеобщ просперитет“ Китай ще се „гръмне в краката“ и ще принесе частния бизнес и иновациите на олтара на абсолютната власт за ККП и нейния председател.

Богатите бяха поканени да споделят богатствата си.

Когато преди почти десетилетие Си дойде на власт, Китай се сбогува с широко разпространената бедност, но се забави пътя към всеобщото благо. За да се измъкнат от „капана на средните доходи“, икономистите съветваха да се намали държавната намеса в икономиката и да се модернизират държавните институции.

Комунистическата партия, ръководена от Си, избра друг път – запазване на водещата роля на държавата, разчитайки на собствените си сили и иновации. Си обеща да завърши „социалистическата модернизация“ до 2035 г., а до 2050 г. да изгради „велика модерна социалистическа държава“, която да замени световен лидер САЩ.

И в същото време да бъде домакин и да спечели на Световното първенство по футбол.

Как именно?

Минават години, а тази цел все още е на хоризонта. Доходите на Китай растат все по-бавно, а ножицата в доходите на богатите и бедните не се затваря по никакъв начин. 20% от най-богатите китайци през последните пет години са заработили 10 пъти повече от 20% най-бедни.

Китайският футболен отбор е на 71-ва място в класацията на ФИФА, след Ирак и Албания.

В същото време Си не стоеше със скръстени ръце, наблюдавайки безучастно ситуацията. Властта предприемаше мерки –  въвеждаха се забрани, изпращаха се сигнали и дори някои бизнесмени бяха вкарани в затвора. Ситуацията обаче не се промени особено.

И през август, вместо традиционната ваканция, Си мобилизира Централния комитет на комунистическата партия за борба с неравенството. Той свика заседание на централния партиен комитет и постави задача – „да насърчава социалното равенство, справедливостта и всестранното човешко развитие, така че всички хора да могат уверено да напредват към целта за всеобщ просперитет“.

Как точно?

„Да се увеличи делът на хората със средни доходи, да се повишат доходите на бедните и да се регулира разумно високите доходи“ – това беше първоначалното съобщение на Държавната агенция Синхуа за резултатите от срещата.

Намекът за преразпределение на богатството предизвика лека паника и след 10 дни коментаторите от Синхуа изложиха волята на партията на по-достъпен език.

„Споделеният просперитет не означава да ограбвате богатите, като отнетото давате на бедните – както някои западни медии погрешно го изтълкуваха. Защитата на законната частна собственост е посочена в Конституцията на КНР“, се казваше в доклада, озаглавен" Обективен поглед върху стремежа на Китай към всеобщ просперитет“.

 „Освен това споделеният просперитет означава богатство, споделено от всички, както в материално, така и в културно отношение. Споделеният просперитет не е само икономически въпрос, и не е просто преразпределение на богатството“ – написа Синхуа.

Всъщност последвалите събития показаха, че бизнесът няма да бъде ограничен само до милиардери и интернет гиганти. „Споделения просперитет“ ще изисква корекция в много области на живота на Китай.

Пагубното влияние на Запада

Първа жертва на укрепването на властта на главния китайски комунист Си стана главният капиталист Ма. Това се случи преди година.

Джак Ма, основател на гиганта за електронна търговия Alibaba, смяташе да продаде акциите на неговото подразделение за мобилни плащания Ant Group на фондовата борса за рекордната в историята на първичното предлагане сума от над US$ 30 милиарда. Но няколко дни преди той публично премина през финансовите власти и банките в Китай, а първичното предлагане на борсата не се състоя.

Ма изчезна от погледа за няколко месеца и за живота на китайския Интернет-бизнес настанаха черни дни. Те продължават и до днес и освен това уверено обхващат други сфери на китайската действителност – от образованието до масовата култура.

Китайските власти незабавно се заеха с възпитанието на децата. Те фактически забраниха изучаването на чуждите финансови институции и техники в извънкласното образование и въведоха в училищата изучаването на „Мислите на председателя Си Дзинпин“, морализаторски труд, който преди това беше включен в устава на ККП и китайската конституция.

За да предотвратят влиянието на „духовния опиум“ върху децата, властите забраниха на всички непълнолетни да играят компютърни игри повече от три часа седмично –  само от 20 до 21 часа в петък, събота и неделя.

Следващата цел беше шоубизнесът. Една от най-популярните китайски актриси, Джен Шуан, бе глобена от данъчните с почти US$ 50 милиона, а нейните филми и телевизионни предавания изчезнаха изведнъж от всички Интернет платформи.

Подобна съдба сполетя още една популярна актриса, както и телевизионен водещ, който някога оглавяваше филмовото студио Alibaba Entertainment на Джак Ма. Последният беше притиснат по идеологическата линия, за „исторически нихилизъм“ и изпратен „на сметището на историята“.

Рана Митер (Shantashil Rajyeswar Mitter, британски историк и политолог от индийски произход– Н.К.)., професор по китайска политическа история в Оксфордския университет, нарече атаката срещу бизнеса и знаменитостите „халка“ от една и съща верига. „Известните личности със солидно богатство винаги ще бъдат лесни мишени, тъй като критиките по техен адрес резонират широко в социалните медии“, – казва Митер. – Започвайки с милиардерите, ККП дава ясно да се разбере, че следващата мишена ще бъдат звездите на шоу-бизнеса“.

И целият шоубизнес като цяло.

Китайският орган за надзор на печата и телевизията (Китайкомнадзор) забрани публикуването на рейтинги на звездите и платеното гласуване в телевизионните шоу-предавания. Той поиска от телевизионните студия да намалят заплатите на мегазвездите, да премахнат „мъжете, приличащи на жени“ от ефира и да изгонят „вулгарните инфлуенсъри“ (хора за влияние – Н.К.).

Китайкомнадзор обясняваше забраните с това, че става дума за „зловредно съдържание“ и за „пагубното влияние на Запада“, и „препоръчваше в телевизионните шоу-предавания да се насърчава мъжествеността, културата на развития социализъм и патриотизма“.

„Прочистват всичко, което Си и ККП смятат за нежелана култура“, казва Линет Онг, професор в Института за азиатски изследвания към Университета в Торонто. „Това е още едно доказателство за пълзящото проникване на партията във всички сфери на живота на обикновените граждани.“

Как комунистическата партия загуби монопола си върху властта? И защо Си започна корекция на курса точно сега?

Има много версии, но няма обяснение – не е в традицията на китайското Политбюро да дава отчет за причините за всеки завой в партийната линия. Първите стъпки по обновения път към всеобщ просперитет обаче показват къде точно китайското ръководство вижда заплахите.

От една страна, населението се увлече да потребява и да се забавлява в западен стил, да боготвори знаменитостите и капитала и все по-малко се интересува от изграждането на справедливо общество според предначертанията на марксизма-ленинизма.

Но това е само половин беда.

В допълнение към монопола в идеологията, ККП постепенно загуби монопола в контрола върху придвижването, социалното обкръжение, интересите, финансовото положение и личните данни на китайците. Предизвикателството към този монопол беше неволно подхвърлено от високотехнологичните гиганти – китайските версии на Facebook и Yandex.Money, с които повече от милиард от поданиците на Си с желание споделят информация за себе си.

За първи път в историята на съвременен Китай мобилните банки и социалните мрежи позволиха на жителите му да изграждат хоризонтални връзки в обществото, заобикаляйки държавата, и дадоха шанс на частния бизнес да извоюва от държавните компании, контролирани от комунистическата партия ролята на основен локомотив на икономиката.

Преди това китайците бяха видими за властта като на длан – нито едно плащане, нито един телефонен разговор не можеше да се осъществи от гражданите, без да се използва държавната инфраструктура. Сега те се изплъзваха в сенките на мобилните приложения, услугите за игри и частните платежни системи.

Всичко това противоречеше на общата линия на партията, насочена към укрепване на ролята й в живота на обществото и съсредоточаването на властта в ръцете на Си.

Ситуацията се усложнява от факта, че докато Си успешно консолидираше властта в ръцете си, държавната част от китайската икономика започна да отслабва – до голяма степен поради причини, които бяха извън контрола на председателя. След десетилетия на експлозивен растеж това беше неизбежно, но то се ускори от търговската война със Съединените щати и пандемията от коронавирус, които намалиха глобалното търсене на китайски стоки. В страната отдавна беше узряла дълговата криза, балонът на пазара на недвижими имоти се беше надул твърде много, а евтината работна сила беше на изчерпвате.

Големият частен високотехнологичен бизнес обаче се справяше добре. През цялото време той продължи да расте, както и влиянието на шепата милиардери върху китайското общество и икономика.

Дори по-малко изразени автократи биха били готови да споделят властта си с подобни потенциални съперници.

Какво да кажем за Си, който през всичките тези години укрепваше собствената си власт и успя толкова много, че цитатите му станаха част от конституцията и училищната програма, а въпросът за наследник дори не се поставя година преди края на десетгодишния му мандат.

Очите на китайския Big Brother се увеличаваха с всеки изминал ден. Дигиталните социални карти, стотиците милиони охранителни камери, системите за лицево разпознаване, задължителни държавни мобилни приложения. А през следващата година се очаква и официална криптовалута – „дигитален юан. Но дори и стоокото чудовище не успяваше да види всичко.

Който притежава информация, той притежава света.

Общуването, пазаруването, поръчването на храна и такси, плащанията, игрите и забавленията – всичко се извършваше чрез мобилните приложения на частни Интернет гиганти като Alibaba и Tencent. А те не бързаха да споделят с властите цялата събрана информация за навиците и поведението на потребителите.

Това не се хареса на комунистическата партия. И тя насочи основната тежест на новата кампания върху Интернет-икономиката на големи данни и върху услугите, които бяха проникнали в центъра на съвременния китайски живот по-дълбоко от идеите на марксизма-ленинизма – мобилните телефони.

Властите започнаха първото в историята на Китай анти-тръстово разследване срещу Alibaba на Джак Ma и го глобиха през април US$ 2,8 милиарда долара. То беше последвано от второ дело, този път срещу най-голямата в страната служба за доставка на храна Meituan.

В края на август Върховният народен съд на Китай посегна на светинята на китайските капиталисти - традицията за рециклиране, известна като „996“. Съдът излезе с обширно становище, че принуждаването на хората да работят от 9 до 21 часа 6 дни в седмицата е всъщност нарушение на закона. Очаква се в бъдеще всички народни съдилища в Китай да вземат предвид това становище, когато разрешава трудови спорове.

Чиновниците последваха съдилищата. Те също застанаха в защита на работниците във високотехнологичните гиганти. През септември топ мениджърите на 11-те най-големи оператори за поръчки на таксита бяха повикани „на килимчето“ в Министерството на транспорта. Беше им обяснено, че  бизнес-моделът им е порочен и им беше предложено самостоятелно да отстранят до края на годината проблемите със „сенчестото“ набирането на персонал и използването на лични данни. Обещаха им да ги проверят по-късно.

От своя страна, Интернет-надзорът поиска от социалните мрежи да променят алгоритмите, така че указанията към ползвателите да бъдат издавани единствено „въз основа на ориентацията към традиционните ценности“ и активно излъчване на положителна енергия“.

Законодателите също бяха нащрек. След Великата китайска стена те одобриха изграждането на друга голяма стена – около всички събрани в Китай данни на Интернет потребители,.

Законът за поверителност влиза в сила през ноември и забранява износа на потребителски данни без официално разрешение, а законът за защита на данните вече е в сила и задължава компаниите да пазят „чувствителната информация“ за почти всичко. На практика това означава, че международните компании са принудени да изграждат центрове за данни в Китай и не могат да търгуват данни на китайски потребители по целия свят.

Цялото множество от нови правила увеличи главоболието на китайските Интернет гиганти. Веднъж вече те бяха посъветвани да споделят печалбите си, а сега допълнително и бизнесът им беше вкаран в минното поле на регулирането.

Новите правила са гъвкави и отворени за тълкуване, т.е могат да бъдат използвани при всякаква ситуация, което означава, че никой не е застрахован от проблеми като тези, които се стовариха върху таксиметровите услуги на Didi Chuxing и Ant Group.

Демонстративно разбиване

Чиновниците принудиха Джак Ма да раздели Ant, да отдели бизнеса за кредитиране в отделна компания и да приеме странични акционери. В хода на този процес на Ма му натресоха Zhejiang Tourism Investment Group, която нищо не разбираше от  бизнес-кредитиране, но отговаряше на основното изискване – зад нея да стоят държавата и чиновниците, а не частният капитал.

Ако по-рано частната компания е оценявала финансовото състояние на частния гражданин и веднага е взимала решение за отпускане на микрокредит или издаване на кредитна карта, сега в този процес се появи посредник под формата на държавен наблюдател и чиновниците получиха достъп до личните данни на потребители на най-голямата електронна платежна система Alipay.

Тази история все още е в развитие и не е ясно как ще завърши, както и наказателната акция срещу Didi Chuxing.

Didi реши да продаде акции на стойност US$ 4 милиарда на Нюйоркската фондова борса, без да чака края на проверката на Китайкомнадзор за потенциални нарушения в областта на оборота на лични данни.

В отговор Китайкомнадзор лиши всички китайци от възможността да изтеглят приложението Didi, и изпрати още няколко проверки в компанията, включително проверки за данъци и антишпионски софтуер. Цените на току-що продадените акции се сринаха, а американските инвеститори решиха, че са измамени и подадоха иск в съда. Сега Didi очаква сметки за проявената „дързост“ и от двете страни на Тихия океан.

Това са изключения, твърдят коментаторите на идеята за „общ просперитет“ от Синхуа. Те са в пълно съответствие със световната практика и тези, които не ги нарушават, няма от какво да се страхуват.

Държавната агенция смята, че „процесът за постигане на всеобщ просперитет, засилването на анти-тръстовите мерки, борбата с незаконното забогатяване и насърчаването на благотворителните пожертвования са международно признати средства за регулиране и внасяне на корекции. Тези стъпки не означават, че капиталът или частните компании като цяло са станали мишени в процеса на преследване на „общия просперитет“. Мерките са просто предупреждение към нелоялните бизнес практики“.

Правилата за добросъвестност обаче не са ясно разписани никъде и могат да се променят всеки ден според волята на лидерите. Това поражда конфузни ситуации. Милиардерите не знаят колко да дават.

След паметната реч на Си пред Централния комитет на комунистическата партия в средата на август, високотехнологичните гиганти се втурнаха в благотворителност за „всеобщ просперитет“. Първо, Tencent, собственик на най-популярния китайски месинджър WeChat, задели 50 милиарда юана за социални програми. После се замисли и удвои сумата до 100 милиарда юана (повече от US$15 милиарда долара).

Ма прие предизвикателството и обеща да раздаде същата сума от бъдещите печалби на Alibaba.

По-малките компании също започнаха да бъркат в портфейлите си, за да не останат по-назад от гигантите.

Онлайн магазина Pinduoduo обеща на селяните 10 милиарда юана.

Като цяло, според  Bloomberg,  благотворителните жестове на  китайските милиардери са нараснали с 20% спрямо цялата минала година.

Само че никой от тях не получи някакво насърчение или порицание от Пекин. Единствената мярка за достатъчността на усърдието им са даренията на конкурентите в бизнеса и отдавна установената неофициална идея, че не трябва да жалиш, ако дадеш една трета от печалбата си за общата кауза.

„HI-TECH“ диктатура

Милиардерите и техните „доброволни“ дарения за обществено благо няма да бъдат ограничавани. Китай отдавна мисли да повиши данъка върху доходите и да въведе данъци върху недвижимите имоти и наследството. А те ще ударят преди всичко средната класа.

За обикновените граждани „перестройката“ на Си обещава ръст на доходите в замяна на достъп до техния личен живот. Това не се харесва на всички. Много от тези, които сега са щастливи да споделят данните си с приложенията на Ма, не се доверяват на чиновниците и служители по сигурността.

Ето една история за правителствено приложение. Властите го популяризират като защита на обикновените китайци от чужди измамници и ги задължават да го инсталирате в телефоните си. Без това приложението не можете да запишете децата си в училище, да наемете апартамент или да получите работа в държавна институция.

Приложението е инсталирано в 200 милиона телефона, а собствениците им са дали 29 разрешения за директен достъп до файловете за позвънявания, SMS и всичко останало. Както обаче показа разследване на лондонския Financial Times (FТ), данните от телефоните с инсталираното държавно приложение постъпват в полицията, а някои потребители вече са поканени на разговор, за да обсъдят, например „защо четат чуждестранни финансови новини“.

Си създава съвременна HI-TECH диктатура – така западната преса – тази, която Синхуа обвинява в пристрастност – оценява политиката му в областта на информационните технологии. „Големият експеримент на авторитарното управление през XXI век“, така FT характеризира новата линия в Китай, който посвети поредица от статии за укрепване на властта на Си.

Пътят към третия краен срок

„Затягането на винтчетата“ е съпроводено със забавяне и дори отказ на Китай да се интегрира в световната капиталистическа система, с която страната развиваше взаимноизгодни отношения в продължение на две десетилетия от времето на присъединяването на страната към Световната търговска организация (СТО)“, – смята Паскал Лами, който е начело на организацията през почти половината от този период.

 „В дългосрочен план това е проблем, особено за сектора на Интернет-услугите, който трябва да осигури лъвския пай от икономическия растеж в бъдеще, – каза той пред Bloomberg. – „Това е нов облак на хоризонта на светлото бъдеще за китайската икономика, който преди няколко години не съществуваше“.

Привържениците на Си смятат, че целта му е благородна, мотивите му са искрени, а действията му пропорционални на заплахата. Те посочват, че дори демократичният пазар на Запад се стреми да ограничи силата на Интернет компаниите и да регулира новата икономика на мобилните приложения, в която личните данни на потребителите са основен ресурс. Китай се движи в същата посока, но без дискусии.

Критиците на Си се опасяват, че въпреки цялото благородство на целта за всеобщо благосъстояние, избраните методи за потискане на онлайн заплахата са прекомерни и са предназначени да защитят правителството, а не гражданите. Икономистите посочват социалните успехи на пазарните икономики и дават примери за това как принудителното преразпределение на богатството по преценка на чиновниците е довело държавите от общ просперитет до масово обедняване.

Си не се уморява да повтаря, че Китай има свой собствен път.

Ако новата кампания му помогне да мобилизира обществото, за да подкрепи комунистическата партия в трудни времена на пандемията и забавяща се икономика, то на ХХ конгрес на комунистическата партия след една година ще му бъде по-лесно да погази едва установената традиция – смяна на лидери на всеки 10 години и да остане на власт още един, трети мандат.