Вместо послепис: Догодина се навършват 200 години от рождението му. Мисля, че историците от Военна академия са длъжници към своя патрон.
„Не по-малко ма занимаваше и самскритската стара книжнина, а най-паче голямото сродство, да не кажем почти единство, с наш български език.
Самскритското старо вероизповедание и неговото единство, кое ся вижда сохранено в народните ни стари предания, приказки, празници, песни, домашни обреди и обичаи, баяния , очищения с води и поклонения по някои си пещери, нирища и проч."
Георги Раковски
„самскрита“ – скрит в самия себе си
БЪЛГАРСКА СТАРИНА
ПОВРЕМЕННО СПИСАНИЕ, ИЗДАВАЕМО В НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЯ. КНИГА ПЪРВА. ИЗДАНИЕ ПЪРВО. МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, В КНИГОПЕЧАТНИЦАТА СТЕФАНА РАСИДЕСКА, 1865.
...
VI. НАРОДНИ БЪЛГАРСКИ ПОВЕСТВУВАТЕЛНИ ПАМЕТНИЦИ, ПОТВЪРДЕЮЩИ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ДРЕВЛЕ НОСИЛИ И ИМЕТО КИМБРИ ИЛИ КИМЕРИИ И ЧЕ БРЕМ И БОЛГ БИЛИ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ
Преди да изложиме тия паметници, мислиме за нужно да кажеме нещо си върху нашата народна книжнина:
Българската наша народна книжнина е почнала да страдае еще от появлението християнства в македонските българи поради наводнението елинизма, кого е разпространявало гръцкото племе за политическата си цел със сичките си възможни средства. Всякога, когато погърчената веке Византийска империя е преодолявала над българите (а най-паче от десятаго века, когато гръцкий език измести латинскаго), най-голямото й старание е било да претопи българский народ в себе си с уничтожението на книжнината му. Това се види от самите гръцки някои си писатели, които се изражават, че тойзи въпрос бил за смъртта или за живота на елинизма!
Самото прибежище на българската народна книжнина е било в пределите на Стара планина в непокръстените тогава българи, де се е съхранявала пренесената им от Азия старотракийска отпърво книжнина в древните времена, а няколко си века преди Христа, пренесената второ от гебрите (кимбрите) зандска книжнина. Но в кръщението Преславскаго двора (866) и тя пострада като нечестива! Доказателство необоримо при другите е и въпроса, когото отправя Борисовото посолство на папа НиколайI: „Що да сториме с нечестивите книги, които сме получили от саракините и ги имаме?" Папа же им отговорил: „Непременно да ги изгорите!" (Виж от тому въпрос 103 в „Responsa ad consulta Bulgarorum ed Hardouin, acta Conciliorum“, 353—386.), както и имената на самите възпоменаеми в нея иста повременност книги: Гръмник, Коледник, Мисленик, Пътник, Пят-Дзведи и проч., които нямат ни най-малкое сходство ни с елинската, ни с латинската книжнина (Ние о тому щем говори обширно във вторая книга настоящеgо съчинения).
В царствуванието же Алексия Комнена (1118), когато се бяха усилили богомилците, кои искаха да въведат пак староиндийского си вероизповедание в България, по заповестта того византийскаго императора (защото византийците владеяха тогава България) изгориха жива главатаря богомилски Василия лекаря и изгориха множество старобългарски книги, като изпроводиха няколко тисящи домородства във вечно заточение отвън България, от коих множество достигнаха във Франца, а именно в Лион и около Лион и заселиха се тамо.
А в завладението Българии от турците, в продължението на седемдесет и пет годишни кръвипролитни и опустошителни общи и частни боюве, всек може да си въображи какво е пострадала бедната старобългарска книжнина! Минува завладението и се установяват турците в България, но явява се друг по-голям и по-хитър неприятел на българската книжнина и въобще на всяко, що е българско народно! А той е гръко-фенерското лукаво свещенство, ведно с гръко-фенерските князове, кои са последовали това изтребление на старобългарските книги и гонението на българската народност до 1829 г. явно, а до възбуждението на българите (за черковний им въпрос, кое започва от 1834 и се усилва от 1840) следовали са гоненията малко по-тайно и посредством лукавства.
При такива обстоятелства всек може да разсъди причините на оскъдността от повествувателни български народни книги, които са най-много гонени. Но при сичко това находили се и человеци, в сърцата на които народната искра не била изгаснала съвсем и утвърдили по нещо си в опасност живота си, а други преписали и предавали потомству по нещо си в съхранение.
Такива ръкописи се нахождат доста по България под името Царственици, т.е. повестност за българските царе (1). Истина, че тии са претърпяли много от невежеството на преписавшите ги и не може се приемне сичко, що е писано в тях без едно зряло разсъждение, но се пак са по-верни в много предмети от онова, що са записали върху нашето прошествие странните писатели.
По-многото же от тия ръкописи са недовършени и безименни.
Наший предмет тук не ни допуща да се впустиме в обширно разсъждение върху тях ръкописи и това, що казахме о ним мимоходом, казахме го само за едно кратко понятие върху нашата народна книжнина, понеже от подобна една безименна ръкопис навеждаме доказателства върху името кимбри или кимерии, кое някогаш носили българите.
У нас се находи ръкопис, коя носи следний наслов:
История вкратце о Болгаро-Словенскомъ народе (2), и коя почва повествуванието си тъй:
Тая ръкопис, както и више казахме, е безименна и съдържана едно твърде късо съкращение на българската народна повестност: тя започва от пришествието им в България, както е видно, и достигва до падението българскаго царства под турската власт, т. е. до решителната битка на Софийско поле, де е погинал цар Шишман.
В нея се преброяват 41 царе български и разказва се по нещо си от нихните дела. После има прибавление и: „СТiи от Болгарскаго народа“, де се описват в кратко имената, месторождението и мястото, де са се посветили 36 българи светци. Подир него следова и второ прибавление с наслов: „Кесари отъ Болгаровъ“, т. е. българи, кои са били императори на византийски престол и изчисляват се такива пет. До тамо же се свършва и това сичко се съдържава в 14 листа на големичка 8на.
Книгата, на която е писана тая ръкопис, е проста и скорошна книга, а правописанието и езика, на когото е писана, както е видно от вишеизложенаго отломка, показват, че не е одавно преписана. Съдържанието обаче доказва, че тя е съставена не от простаго человека и че то е черпано от разни други стари ръкописи, помесено с много и от византийските писатели. Мене е дадена [в Белград, 1856] от покойнаго Хаджи Найдена книгопродавца, кой ми каза, че е найшал в Атонская гора в някой си манастир.
Ние не щем вхожда тук в обширни разборни разсъждения върху цялото съдържание на тая ръкопис, защото не ни е то предмета, но щем съобрази от наведенаго отломка само онова, което вхожда в наший предмет, който ни занимава сега.
Забележка
1. Безименний съчинител казва, че българский народ от древности изишал от Черно море от волжанските страни, коих назовава Велика Скандинавия и че тамо се звали гимери и кимери, и че тии дошли на овия страни, т. е. в нинешна България еще преди повременността Александра Македонскаго (разумява се великаго Александра), коя повременност е позната добре в европейската повестност (336—323 преди Христа). Кимбрите же, както е познато, са един и исти народ с кимериите, които живели около северните крайбрежия Чернаго моря, Каспийскаго моря, между Истера (Дунава) и Дона реки и в полуострова, който отпосле е назван от тях Къръм, Крим (Кимерически Възпор).
Кимериите, по свидетелството Еродота, минали от тях места Дунава седемстотин години преди Христа и населили се в Тракия, а една част от тях минали в Мала Азия и населили се около Синап.
Като съобразиме онова, що доказахме до сега с толкова живи и необорими доказателства, че трако-илирический народ, кого Бремовите и Болговите галати, в похода си в България, наишли три века преди Христа в Стара планина именно, че тии били нашите праотци българи, виждаме ясно, че безименний съчинител на тая драгоценна ръкопис казва самата истина, говорящ, че българите, когато живяли около Черното море (по тях исти места, де живяли Еродотовите кимбри и кимери), звали се гимерии и кимерии, т.е. кимбри или кимери, и че тии дошли в Тракия еще преди Александра Македонскаго.
2. Безименний съчинител казва: „Последни же паки на 3685 беху два брата им крале Брем и Болг..." и проч.; изчисляющ же завладените западни страни от Брема, казва: „А той Брем повоева западнуго страну и осташа тамо, покрай Западнаго моря, алтийскаго у Померании, назваша ся Пеми и Словаци, потомже и Брандибури.“
Тук имаме да съобразиме твърде важни исторически истини.
Сичките историци съгласно сочат първото появление Келто-Кимбров от Каспийското море и от тамо ги разпространяват по другия страни Европи. Наший же безимен историк казва, че се от тях страни изишли българите; друидските попредания казват, че белгите дошли от северните страни и завладали западните, това исто казва и наший безимен историк за Брема, че повоювал западната страна, но той потвърдява, че се установил тамо, и показва и местата: покрай Западнаго моря, Балтийскаго у Померании, а то е съгласно със Стравоновото свидетелство, кой назовава Белгите, приморци, както другаде говорихме. Францушкий историк Г. Amedee Thierry изисква завладението в Голия на белгите (кое другаде изложихме), с които нагажда той, че зели участие и волките (les Volkes) и които се старае да докаже едно племе с тях — ето наший безимен историк как ясно показва това завладение в Голия на белгите, българите!
После следова наший историк, че от тях завладени места от Брема, назвали се пеми и словаци, потомже и брандибури, това же можеме съобрази със следное изложение от Г. Amedee Thierry: „Плодоносните земи Боемски (чешки) обитаваха се от народа галатски на боите, коим името, според гръцкото и латинското правописание, зема кроювете бои, богии и бочи и кое стои най-много в историята между негалските народи.“ (3) (Histoire des Gaulois, intr.,p.53)
После следова нашата ръкопис: "А Болг на восточния страни и землю повоева и усвои и со своим народом посели се и казваше се болгари."
Ние видяхме, че един от предводителите на Толистобоите и тектосагите се звал Болг, кого гърците пишат, и че тектосагите, белгите и толистибоите били едно племе (според Стравона), тектосагите же носили най-старо народно име Belgarum -българи, а тук видиме в нашая ръкопис, че от Волга се назовал наш народ болгари!
Стравон казва, както видяхме, че трокмите, които били едно племе с толистобоите и пр., не е познато де са живяли и отде са, както и за Брема, че бил от правсите, но и тии били непознати, ето наший безимен историк как ги хубавичко разяснява кои са били!
3. Забележителното е тук, че тойзи наш народен паметник говори положително; че Брем и Болг били словени и българското име се теглило от Болга, а не от Волга река, ако и да казва, че в древност българите живяли около Волга река и оттамо се преселявали в Тракия. Но еще по-забележително е, че той разяснява твърде добре колко пъти са дохождали с военни отделения българите от тях страни и кога чак гърците узнали, че тии отделения от Волга идат и по тому ги назвали болгари! А той с други речи иска да каже, че гърците не са знаели отде произходи името на българите, но дали им го от Волга река!
Безименний съчинител на тая ръкопис изброява обстоятелствено и с летоброением, както е видно в отломъка, четири похода и прехождания от волжанските страни, четверто му же походу казва, че Орбат (Кубрат) бил предводител и той наймного поразявал ромео-гръцкото войнство: „Той Обрат велми храбар беше и на вся страни, а най-паче с греки и тогда разумеша греци като ог Волги великая приидоша и назваху их волгари!“
Забележка: Византийските описатели са заблудили и европейските, кои са отпосле писали за българите, че тии уж от Волга зели това си народно име българи! Но арменская история ги споменува сто и двайсе години преди Христа под името българи, а не волгари. Във времето арменскаго царя Арсака дошло в Армения едно отделение българи под предводителството Вунда (сравни собствено име българско Въндю, Вендо и женско Венда) и му дали земи да се насели около Аракса Saint Martin твърде право е нагадил, че Волга река е названа от славяните с това славянско име, а тии славяни не могат да бъдат други, освен българите, които са действително живяли по тейзи места!
Европейски някои си учени даром мъдруват, че тии българи (дошавши уж чак в 502 год. подир Христа в днешна България) били татаро-унгарскаго племени, но като дошли в България, найшли тамо седем народа славяни, смесили се с тях и се пославянчили до шуш за твърде малко време! Но тии учени не ни показват отде и кога са били дошли тии седем народа славянски в България и някаква си най-мъничка татаро-унгорска остатка в езика ни?! Нам е познат коренно татаро-турский език и със сичките старания, които сме положили няколко години да открийме такова нещо, за святата истина повестности, нищичко не сме найшли.
Истина, че в наший говорен език има да са се увели много турски речи, както и гръцки, но не по сичките места и тем съответствующи речи чисти наши български имаме тоже живи в говорен си език. А кой не знай отде и кога са се въвели тия речи?
Ние щем доказа другаде, че в сичките индоевропейски писмени езици се нахождат по няколко си чисти турко-татарски цели и коренни речи, но тем източника трябва да ищиме не в турско-татарите, но в обший арианский език!
Ето що говори върху тойзи предмет един от тях европейски учени в съчинението си „Ethnographie de la Turquie d`Europe“ par G.Lejean, издад. 1861: „Как са се пославянчили българите? Вероятно като са се смесили със славянските племена, които са се намирали в завладяните страни, като седемте племена и други, ако вече не са претърпяли това влияние по време на миграцията си. Сигурно е, че от деветия век те са говорили славянски, тъй като към 867 г., времето когато приемат християнството, папата им разрешава божествена служба на този език и че към същото време първенците на народа се наричали „боляри“, дума, произходът на която е славянски (бой, война, откъдето „войвода"). Може да се споменат още и други думи и почти всички лични имена от онази епоха, която следва след установяването в Мизия.
В съвременния български език се намират малки следи от угроелементи и в расовия тип се забелязват различия със съседните славянски народи, без да може да се извлекат някакви решителни изводи.“(4)
Чудни са европейските някои си учени, които тъй даром се впущат в работи, които не познават!
В българский нов език се находили дири от унгорски език! А защо не покаже господство му поне една реч, да я види света и да разсъди по разложението й!...
Заключение
Подир толкова живи и необорими доказателства, които изложихме в тая първа книга съчинения си „Българска старина“, можеме веке положително да начертайме вкратце истинните начала на българското най-старо битие и въобще на словенското.
Подир последний потоп, който е бил частен, а не всеобщ, според изпитаното и придиреното одобрение на най-учените днешни мъже, спасившите се от тойзи потоп человеци в Азия, а именно в хиндистанските най-високи гори, почнали постепенно да се преселят оттамо по местата, отдето потопските води веке се бяха оттеглили и изсъхнали.
Между сичките человечески племена, спасившите се от последнаго потопа, индийските са били най-многочислени, защото тии са обитавали най-широкото и най-плодовитото пространство на горещий земен пояс и най-големите планински извишености. Тии еще във времето потопа били са се съставили в особни общества и челяди, кои са тъй разделно изишли оттамо в преселенията си по другите места. Затова потомците им, които са съставили отпосле цели собствени народи, принадлежат се на това първобитно голямо индийско племе.
Мала Азия, много страни на Средна Азия, на Египет, както и Европа са населени от народи того индийскаго племени.
Сичките знаменити учени европейци са дали на него първобитен народ общото народно име Aryas=Арии (По нашему ярии е облагозвучното име того народа, по-последно от Арии.), наишавши го в самскритая най-стара книжнина, и съгласно са одобрили и приемнали, че от тях е заселена първо Европа, поради кое са назвали и народите й индо-европейски народи, както и езиците им индо-европейски езици. Ние доказахме, че името Aryas и бългърь е едно и исто име, както и единството езика, пренесеното земеописание, старото вероизповедание и пр., щото с pълно право казваме, че нашето българско и въобще словенско племе или по-право да кажеме голям род, най-напред е достигнал и встъпил в европейските предели. А направленията, които е следовал в преселенията си, са следния:
1. Едно направление, отделивше се от тях стари жилища, подир един многолетен изход минало е чрез Мала Азия през Възпора и Дарданелия и населило е цяла Тракия в обширна смисъл, и простирало е населенията си чак до Атлантическото море. От това отделение много са остали и по разни места Азии, а именно по Мала Азия във Фригия и другаде. Гърция, коя не е носила никак еще това име, населена е се от това първо отделение българо-словенскаго рода.
Това племе или голям род е познато в елинската стара повестност под общото и обширното народно име и , кое име не е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката езика им.(Че гръцките описатели много странни речи писани с б са писали с п върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост а днес ! Тъй и множество други.)
Елинското или гръцкото малко племенце е изишло и от хинданските си първобитни жилища се заедно с големий род българо-словенски, но то е вървяло отделно и настрани от българо-словените, се по лесистите места, без да се е смесвало тогава с тях. Името же елин и грък, кои значат горци, дадено им е от българо-словените.(Ние. както другаде казахме, щем говори обширно върху тойзи предмет.)
2. Едно друго направление е тръгнало именно от ималайските подножия, де живее и днес еще земеделец народ, носящ името сейки (сеящии, орачи); то е следовало преселенията си през северните страни, а именно през Каспийското море, и встъпило е в Европа, взевше разни направления и достигше с голяма една част в Молдо-Влахийските предели, минавше Дунава и населивше се по цяла Стара Тракия, смесивше се с по-първото установено веке по тях места отделение.
Това второ отделение е познато в старата повестност под името саки, жети, маса-жети, кои имена не са друго, освен истого име сейки, арии, българи, както другаде го разяснихме.
3.Третье познато преселение е , кое не е друго, освен познатото име на гебрите (зандите), правите потомци тоже на ариите. То голямо отделение, както другаде казахме, дошло седемстотин години преди Христа от страните на Каспийското море и населило се по разни предели Европи, а именно в Стара Тракия, една част же от него минали в Мала Азия.
Тия са познатите преселения българо-словенскаго рода от Хиндистана в Европа, кои не могат има никоги никакво си опровергание; защото се основават на общите одобрени изследвания и начала от сичките учени индианисти, езикоизпитатели и любословци на новата наука сравнителнаго любословия. А тии начала са: а. пренесеното земеописание на старите народи от първите им жилища в новите им; б. пренесеното вероизповедание тоже от първите им жилища в новите; в. единството днешнаго им езика със стараго им арианскаго.
Ние в настоящее си съчинение изложихме в доста голяма обширност сички тия върху наший предмет, т.е. върху българското най-старо битие, а най-необоримо е, че доказахме и единството на самото име Aryas = Арии, с името болгари.
(Следова във 2-та книга)(5)
БЕЛЕЖКИ:
1. Става дума за преписите и преправките на Паисиевата „История славянобългарска“.
2. Това е Зографската българска история по препис, направен през 1785 г. Раковски използува този препис още в „Няколко речи о Асеню първому...“
3. Първо дадено в оригинал на френски език. Тук поместваме само превода на Раковски.
4. Пасажът на Лежан е даден само в оригинал на френски, без превод. Тук го даваме в съвременен превод.
5. Втората книжка не излиза и трудът остава недовършен във вида, замислен от Раковски.
Настоящата електронна публикация е съставена въз основа на изданието „Георги Стойков Раковски. Съчинения трети том. Историография“, подбор и редакция проф. д-р Веселин Трайков. София, 1984.
Няма коментари:
Публикуване на коментар