АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

 Из писмо от член на Бюджетната комисия при Народното събрание до Андро Лулчев [1] за впечатленията му от народностния облик, икономическото и стопанско положение на Македония и Тракия след обиколката му в тези райони, 9 септември 1941 г.

(Източник: ЦДА, ф. 95К, оп. 2, а. е. 21, л. 1-5.)

9/IX 1941

Частно

Многоуважаеми Господин Лулчев,

Прося извинение, че така късно споделям с Вас впечатленията си от обиколката която направих като член от бюджетарната комисия из Македония и Тракия.

Първия град който минахме бе Крива Паланка, за него останах с впечатление, че там сръбското влияние се силно чувства и то не само в говора с по младите, а това и между по възрастните хора. Беше пазарен ден и имах възможност да вляза в контакт с населението.

Куманово, там се потвърдиха моите впечатления, които имах от световната война, а именно – силно сръбско влияние. Там се говори на почти сръбски език.

Скопие впечатления доста пъстри и не са далек от тия, които имах през световната война. Там тогава бях доста време. Сръбското влияние е доста голямо и като че ли Скопие е било прицелната точка на Сърбия; наричайки го дори столицата на Южна-Югославия. Там те са направили няколко хубави обществени сгради, между които първи са: народна Банка, Гарата, Бановината, Военен клуб и т.н. За да мога да се добера до истинското положение отделих се от колегите си и тръгнах сам из града, за да възстановя спомените си от далечното минало. За мое очудване подслушвайки в малката градинка при камения мост, при Театра и по посока към бившето здание на Запасната Школа през 1916/17 г. разговорите на подслонилите се на сянка граждани чувайки да говорят на сръбски език ругаеха България и говоряха за близката свобода, която ще дойде от победата на Англия и Америка. Аз за да скрия от тях моята мисия носях немски вестник и седнал или движейки се четях за да не дам съмнение че им разбирам от езика. Имах случай да говоря и със стари скопяни, езика на които е доста огънат и аз доста трудно го различавах от сръбския. Младежта обаче до 30-35 години говори чисто сръбски. Позволих си да направя една невинна забележка на една група по млади хора, които бяха на кафе седнали. Те доста сопнато ми отговориха, че не са виновни те, защото нямало кой да ги научи български.

Моето голямо разочарование обаче на сутрента се допълни при срещата която имахме – бюджетарната комисия с първенците на гр. Скопие, които бяхме поканени да изслушаме относно нуждите им там. Срещата се състоя в салона на театра им. Останах много учуден от дръскостта на повечето говоривши скопяни, които като че ли едногласно защищаваха едва ли не каузата – Македония за македонците. Искаха всички служби да се заемат от македонци, да се запазят всички служащи македонци, които са били на сръбска служба макар и да не знаят езика. Един от тях, ако се не лъжа Гюзелев ни говори за понятието македония и македонец, като ни каза, че македония и македонец, това са били техните знамена в борбата и искат да си останат такива. Не би трябвало всичко българско да се наложи ам блок, а постепенно, защото хората там са свикнали на сръбския режим и пр. и пр. Той не говори, че македонците са българи или най малкото да каже поне, че са македонски българи, а държеше на това, че те са македонци. Някой от говорившите дори застана на становището, че там трябвало да се оставят заедниците /партиите/, защото те свикнали с тях. Настояха да се пристъпи към избиране на нар. представители за там и пр. и пр. Все в този тон беше напева им. Един млад скопянин си позволи доста остро да критикува порядките на българската власт и интересувайки се кой е отговори ми се, че бил сестрен син на Дрангов, и че бил действующ сръбски офицер. Каза ми се там дори, че в Скопие били създадени едва ли не вече два-три враждуващи лагери и ако нямаме бдителното око на нашата полиция и администрация не били изключени и инциденти от по сериозен масщаб. Останах с впечатление, че нашата администрация там в лицето на нейните висши представители се движат по повърхността и не изучават нещата основно за да могат да дадат добра диагноза за положението, та съответно това и да се вземат съответни мерки

Напустнах Скопие доста разочарован и дано съм се лъгал.    

[…]

Готов съм винаги да Ви дам и по подробни данни по отделни въпрос, които Ви интересуват и оставам,

с почитание към Вас, (подпис)

Бележка:

[1] - Андро Лулчев едва 18-годишен участва като доброволец на фронта на Балканската война, като войник от 9-та Велешка дружина от Македоно-одринското опълчение, военноинвалид от Първата световна война, кавалер на Ордена за храброст,, като народен представител в ХХV НС защитава военните инвалиди и по негов почин са извоювани военно-инвалидните пенсии, председател на Македоно-одринските опълченски дружества в България, по време на Втората световна война активно работи за спасяването на българските евреи, което не пречи на Народния съд да го осъди и да му конфискува имота.