СПОМЕНИТЕ НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

 МОИТѢ СПОМЕНИ

отъ септемврийскитѣ събития

23.ІХ-28.ІХ.1923 год.,

станали въ гр.Фердинандъ и околията.

Предговоръ.

Мнозина, на които съмъ разправялъ, що преживѣхме 1923 год. презъ време на комунистичес­ката революция въ гр. Фердинандъ, ме подканяха да напечатамъ споменитѣ си отъ тия събития. Отлагахъ за по късно, за да не разчоплювамъ стари рани, обаче, младежъта, която не е била съвре­менна на тѣхъ, както и мнозина, които не сѫ били непосредствени свидетели на тия събития, приказватъ за тѣхъ лекомислено, несериозно, считатъ всичко това като игра на футболъ.

Всичко това ме накара да прибързамъ съ издаванието на споменитѣ си. Тѣ сѫ преработени отъ докладитѣ, които съмъ правилъ своевременно до прямото ми духовно началство, отъ запискитѣ, които съмъ държалъ онова врѣме, отъ непосредственитѣ разкази на лицата, които сѫ вършили тия събития. Има нѣща, които тепърва ще се печататъ. Не ще съмнение, че всѣки гледа, описва та­ка, както очитѣ му гледатъ, т. е. презъ мирогледа си. Други – заинтересовани – ще погледнатъ на тия събития отъ друга страна, – това е тѣхно пра­во, но фактитѣ сѫ си факти – тѣ немогатъ да се отричатъ и отъ еднитѣ и отъ другитѣ.

Знамъ още, че мнозина, преживели тия съби­тия. ще ме отрупятъ съ нови и нови факти съ молба да бѫдатъ и тѣ отпечатани. Това ще стане при едно второ издание на тия спомени.

Сега за сега моята цель е да обърна внима­нието да не си играемъ съ огъня за напредъ.

Моитѣ спомени нека послужатъ на по видни учени, политици, економисти, духовници, държав­ници като потикъ за разрешаване редъ стопански, просвѣтни, економически, религиозни и др. въпроси.

Нека съ общи усилия работимъ, да не се повтарятъ такива спомени за въ бѫдаще въ България.

Септемврий 1931 год. гр. Фсрдинандъ.

Иopд. Прот. Иорд.Поповъ.

Разпространение на социализма.
По нашия край – Северозападна България – социа- лизъмътъ датира повече отъ 35 години. Първи не­гови разпространители бѣха основни учители. Селс­кото и градско население отначало бѣ чуждо на това учение. То мразеше учителя-социалистъ, който му проповѣдваше покрай политическо уче­ние и безбожие. Учителството не обръщаше вни­мание на това. Въ своитѣ дружествени събрания, въ своитѣ задължителни конференции виждайки, че само свещеника и нѣкои набожни стари хора му упорствуваха въ своята пропаганда, обяви ги за носители на тъмнината, причисли ги къмъ сел­ския чорбаджия; почна да ги нарича мракобѣсници. Въ тия конференции основното учителство нескрито поиска изхвърлянето на Законъ Божи отъ основнитѣ и др. училища. Паметни сѫ учителскитѣ конференции преди години, станали изъ Фердинандско и Берковско.

Не стоеше мирно и населението. То се съби­раше на митинги и протестираше противъ това искане на своитѣ основни учители. Такъвъ митингъ е билъ свиканъ въ гр. Фердинандъ и дру­гаде. Неговитѣ искания сѫ хроникирани навремето отъ ежедневната преса. За забелѣзване е, че официалната властъ не взимаше никакви мѣрки за ограничение на това зло, а търпѣше всичко да се _t развива по реда си. Нѣщо повече, когато Министерството на Народното Просвѣщение се зае отъ покойния Шишмановъ, учителитѣ сѫ почувствуваха по свободни и почнаха явно да проповѣдватъ своитѣ противорелигиозни идеи и политически социал­ни убеждения.

Мѫчно се подаваха селянитѣ на новото проповѣдано отъ учителитѣ социално учение, ала упорито работѣха и учителитѣ.

Въ вечернитѣ и недѣлнитѣ училища, учите­лите имаха за задача покрай добиване грамотность, запознаване и съ новото учение за преу­стройството на свѣта. Тамъ, кѫдето се наста­неше за учитель отявленъ социалистъ, първата му грижа бѣ да се обкрѫжи съ младежи, на кои­то бързо предава принципитѣ на новото учение.

И виждаме изначало социалистически крѫжоци въ селата Лопошина, Соточино, Крапчене, Припължене, Бѣли-Мелъ, Челюстница, въобще тамъ, кждето учителитѣ сѫ били отявлени социалисти. За забелязвание, че преди 20-30 години за учи­тели по нашия край – по липса на мѣстни учи­тели – идѣха отъ другитѣ крайща на България. И кои идѣха? Идѣха тия, които бѣха изпѫдени поради своитѣ убеждения, или пъкъ за сѫщото не бѣха приети по роденъ край. Врачанскиятъ окрѫгъ, предимно, Берковска и Фединандска око­лии бѣха обѣтованата земя за тѣхъ.

 Тактика на учителитѣ-социалисти.

Назначаваха ли младъ новоназначенъ учитель, първата работа на старитѣ изпитани другари учи­тели е да го забиколятъ. Въ срѣщи съ увещания, съ убѣждавания, съ похвали, всячески гледатъ да го окѫпятъ въ своето социалистическо учение. Придобиятъ ли го веднажъ, ще не ще, той щи имъ е последователь – другарь. Мнозина млади учи­тели бѣха омотани, благодарение на тактиката на no-старитѣ во главѣ извѣстния Генко Кръстевъ, отъ гр. Фердинандъ.

Открие ли се вакантно мѣсто въ нѣкое село, всички стари учители сѫ на кракъ, до кѫдето назначатъ човѣкъ отъ тѣхна срѣда, съ тѣхнитѣ политически убѣждения.

Попадне ли учителъ съ други убеждения, вед­нага се взематъ мѣрки да се парализира неговата дейностъ. Малцина бѣха учителитѣ, които не сподѣляха убежденията на болшенството. И колкото ги имаше, тѣ не смѣяха и не имъ даваха да се изказватъ, особено въ околиискитѣ учителски съ­брания. Намираха лесно поводи за изключванието имъ. Оставаха само учителскитѣ конференции, кѫдѣто по свободно можаха учителитѣ да изкажатъ своитѣ гледища. При все това държеше се смѣтка на дружественитѣ членове отъ Б. Уч. Съюзъ какво ще говорятъ. Бурни бѣха тия конференции. Паметна ще остане една, станала въ гр. Берко­вица – подъ председатевството на инспектора Ханджиевъ. На нея за първъ пѫть учителството се раздѣли на два лагера: еднитѣ подържащи днеш­ния строй съ еволюционо развитие, други отри­чайки го, искаха съ революция да го преобразятъ. Тая конференция – ако се не лъжа, стана презъ 1904 или 1905 год. Отъ тая година основното учи­телство явно почна да манифестира своитѣ разби­рания и желание да преобразятъ днешния строй.

Споръ между самитѣ социалисти учи­тели. 
Това тѣхно желание се позабави Възникна помежду самитѣ  тѣхъ споръ, които имъ отне доста време и сили. Отъ какъ Германския ученъ Едуардъ Берщайнъ, другаръ на Бебелъ, подложи на критика материалистическия възгледъ за обяснение историческитѣ събития и въобще живота, спороветѣ се пренесоха въ всички социалистически партии по свѣта.

Послѣдици отъ тия спорове е раздѣлянето на Социалистическата партия на две: правовѣрни марксисти и опортюнисти. На еднитѣ въ Германия застана Бебелъ, на другитѣ Едуардъ Берщайнъ. Това разделение последва по цѣль свѣтъ и поч­наха да се назоваватъ съ различни имена: болше­вики и меншевики въ Русия; тѣсни и широки въ България и другаде съ различни имена.

Тия спорове не закъснѣха да се пренесатъ и въ учителскитѣ дружества. Камъкъ за спъване бѣ въпроса: учителътъ пролетарий ли е, или бюрократъ ?

Много речи се казаха, много мастило се изписа. Всѣки си стремеше да убеди противната страна. На край на краищата всѣки си остана съ своя възгледъ и учителскиятъ съюзъ се разцѣпи, или, по право, учителитѣ съ „тѣсния“ .възгледъ напус­наха учителския съюзъ и си образуваха свой. Бол­шинството остана при учит. съюзъ, който, макаръ партиенъ, се обяви надпартиенъ.

Учителското дружество въ Фердинандъ, ръ­ководено отъ Генко Кръстевъ тогава тѣсенъ социалистъ изцѣло прѣмина къмъ онова течение, което не удобряваше тактиката и разбиранията на учителския сьюзъ. Малцина тукъ останаха привърженици на съюза. Нашиятъ Генко Кръстевъ стана идеолога на тѣснитѣ учители и отиде въ София да рѫководи вѣстникъ и списание.

До като въобще „широкитѣ“ социалисти имаха за обектъ не само работницитѣ, а и малоимотнитѣ, трудящитѣ се, тѣстнитѣ ги осѫждаха и имаха за обектъ само пролетаризиранитѣ работници. По­следните отричаха кооперативното дѣло, другитѣ го възприемаха. Възгледа на широкитѣ се прибли­жаваше до възгледа на радикалитѣ и се въз­приемаше отъ селската маса. Въ нѣколко избора широкитѣ имаха надмощие надъ тѣснитѣ по гласове.

Въ самия учителски съюзъ не се почувства излизането на тѣснитѣ. Тѣ излѣзоха, но много учи­тели, които зарадъ тѣхъ не бѣха въ съюза, влѣзоха. Почнаха да се борятъ за мегданъ и влияние. Тѣснитѣ учители се показаха на мегдана и почнаха не само да намаляватъ, а и да съзнаватъ, че не сѫ направили добре, гдето напустнаха съюза.

На това помогна и по трезвото разбиране на живота отъ широкитѣ социалисти. Тѣ пригърнаха кооперативното дѣло и основаха кооперация „Напредъ“. Хора записваха дѣлове – имаше ма­териална мощь, когато при тѣснитѣ, останали само съ гоненитѣ „тѣсни учители“ и пролетаризирани работници материалната мощь  бѣ по слаба.

Види се това повлия на водителя имъ Генко Кръстевъ и той зави на дѣсно и се обособи въ едно „прогресивно“ социалистическо течение – срѣда между „тѣснитѣ“ и „широкитѣ“. Последваха го доста по нашия край, ала въ България нѣма последователи и следъ година-две тържествено премина къмъ широкитѣ, които го приеха радостно. Съ преминаването на Г. Кръстевъ премина и цѣлото „прогресистко“ течение въ широкитѣ. Стана нѣщо, като обединение.

Азъ съмъ отъ тия, които като признаватъ, че личностьта е продуктъ на срѣдата, признавамъ, че личностьта може да се издигне надъ срѣдата да и влияе — да дава известенъ плюсъ на тая срѣда. Въ тоя плюсъ е нейната заслуга. Като така немога да отмина разглеждането на социалното движение по нашия край безъ да не говоря за водителя имъ Генко Кръстевъ отъ гр. Фердинандъ. Отъ социалистъ нашъ Генко Кр. става „тѣсенъ“, по сетне, за малко, „прогресистъ“ и отъ тамъ „широкъ“.

Генко Кръстевъ широкъ социалистъ.

Такъвъ го завари времето подиръ несполучливата общоевропейска война за България 1919 година. Ораторъ отъ първа величина, начетенъ, фигуристь – той съ своя говоръ увлича тълпитѣ и самъ се увлича по настроение. Презъ 1919 год. го вижда­ме кандидатъ за народенъ представитель въ Фердинандска околия отъ страна на социалъ демокра­тическата (широкитѣ) партия въ България.

Не безъ интересъ е да предамъ нѣкой па­сажи, скицирани още тогава, отъ една негова речь, казана въ салона на Душковото здание при многолюдна публика предъ изборна агитация. Ето ги:

„Граждани, селяни и другари работници! — „Социалната демокрация е противъ всѣка дикта­тура, кждето и да е. До войнитѣ въ нашата Освободителка Русия имаше диктатура на Императо­ри, сега е друга диктатура по страшна на дру­гаря Ленинъ.

По рано пращаха въ сибирскитѣ затвори всички осъдени, тамъ бѣха каторжници, сега не само затварятъ, а избиватъ немилостиво. Нѣма никъдѣ по свѣта по по голѣма емиграция отъ Руската.

По рано имаше казашки щикове, кои крепѣха императоритѣ-диктатори – сега много повече червеноармейци, които крѣпять диктатора евреинъ Ленинъ.

По рано на върха на пирамидата стоеше деспота Николай II, сега диктатора Ленинъ I.

Социалната демокрация ще се бори противъ всѣка диктатура, отъ къдѣто да иде!” Рѫкоплескания! (Това не му попречи по късно 1923 г. да отиде при Ленина да му служи вѣрно и почтено, както и до сега служи на заместника на Ленинъ др. Сталинъ).

И Генко Кръстевъ водителя на широкитѣ по нашия край се удостои съ гласове да бъде Народенъ Представитель въ парламента. Прослави се съ дългитѣ речи по просвѣтното дѣло.

Тѣснитѣ промѣнятъ тактиката. 
Виж­дайки, че пролетаризиранитѣ работници мъчно се увеличаватъ въ една дрѣбно земледѣлска страна като България, тѣснитѣ почнаха да измѣнятъ на досегашния си принципъ и тактика за вербуване послѣдователи. Отъ друга страна неможеха да не чувствуватъ успѣха на кооперация „Напредъ“. Уда­риха презъ просото и почнаха да приематъ за чле­нове всички, стига да плащатъ вноски. Основаха своя кооперация „Освобождение“. Почнаха усилена агитация за записвание на дѣлове. Рускиятъ животъ съ новата властъ имъ помагаше. Тѣ даже се прекръстиха отъ „тѣсни” на „болшевики"-„комунисти“.

Не по малко ги въдъхновяваше земледѣлческия режимъ. Земледѣлцитѣ открито казваха то­гава — властьта ще дадемъ на комунистигѣ. Това ги окуръжаваше и тѣ открито почнаха своята аги­тация отъ село въ село. Паметна и удивителла е тѣхната агитациона работа по нашия край презъ годинитѣ 1920, 1921, 1922 и 1923 год.

Организирани здраво, предани на дѣлото си, тѣ не оставаха съборъ, свадби, хоро – да не държатъ свойтѣ речи съ еднакво съдържание.

Нѣщо повече, села, къдѣто болшенството е комунистично, не смѣе човѣкъ дума да каже противъ тѣхъ, или момъкъ-боржуа да се хване на хорото. Клубове, вечеринки, речи, събрания – всичко това бѣ въ разгара си.

Младежъта доброволно издигна комунисти­чески клубъ въ с. Лопушна. Единъ баща казваше за сина си: въ моя домъ не ще да работи, а ето цела седмица работи на комунистическия клубъ?!

На всичко това земледѣлската властъ се рад­ваше и държеше въ страхъ всички, кои искаха отъ тѣхъ властьта по доброволенъ начинъ.

Тая комунистическа дейность ставаше не само въ селата, а и въ града. Доде ли Св. Кирилъ и Методий, свещеникътъ, учителитѣ и нѣкои офи­циални лица правятъ национална манифестация, а всички други, особено млздежъта, събрана предъ комунистическитѣ клубове, прави събрание и подигравателно гледа на ученическата манифестация.

И желѣзничари, и адвокати, и учители, и за­пасни офицери, и чиновници, да кажемъ и све­щеници — манифестираха своята партийна кому­нистическа принадлежность.

Комуниститѣ не забряваха и малкитѣ деца. Адвокатътъ — организаторъ зап. офицеръ, Замфиръ Поповъ, всѣка недѣля ще събере малкитѣ деца съ червени блузки, ще ги построи по 4 реда, ще манифестира съ пѣние интернационала по главната улица. Това се повтаря всѣка вечерь въ недѣля.

И власть, и училище, и черква гледаха и пасуваха.

Стане ли нѣкѫде въ нѣкое село съборъ, ко муниститѣ опредѣлятъ ораторь и своя полиция. Туку вижъ насредъ хорото издигнала се маса и човѣкъ на нея – комунистъ ораторъ. Музиката спира. Оратора почва – обругава всичко. Другаритѣ рѫкоплескатъ. И чакъ когато свърши, ще почне да свири музиката на хорото.

Отиде ли продавачъ на нѣкоя стока въ комунистическо село и се окаже, че не отъ нашитѣ, веднага се прави бойкотъ и напраздно чака за продань на стоката си.

Мине ли пѫтникъ презъ комунистическо село и изпѣе патриотическа пѣсень, веднага му съставятъ актъ за нарушение дневната или ношната тишина.

Бой между комунисти и земледѣлци.

Веднажъ само стана това — 1921 год. въ с. Камена-Рикса. На събора 16. VIII. старъ стилъ, дой­доха двама оратори: отъ страна на замледѣлцитѣ — Л. Коларовъ — и другъ на комуниститѣ. Пу­бликата ходи ту при еднитѣ, ту при другитѣ, до като се прерина почти всичката при зем. ораторъ.

Другиятъ остана да се чучурѣе самъ на ма­сата. Обидени – почнаха бой съ камъни, до като комуниститѣ побѣгнаха и другитѣ ги разгониха.

Първа не сполука на комуниститѣ.

Втората година 1922 год. се подготвятъ комунис титѣ пакъ за сбора на туй село. Повикватъ най първия си ораторъ Гаврилъ Геновъ — Соточино. Посрѣдъ день на хорото на сбора поставятъ маса и Гаврилъ Геновъ почва като грамфонъ своята речь.

Но тукъ стана друго. Случайно на хорото билъ гость съ семейството си аптекаря Д. Кѫтевъ отъ гр. Фердинандъ и зап. Полковникъ Захариевъ отъ София.

Плащатъ на музиката двойно и заповѣдватъ да свири. Всички се втурнватъ въ хорото, а Гаврилъ Геновъ съ щаба си остава да се чучурѣе самъ на масата.

Обидени долитатъ съ извадени ножове искатъ да се разправятъ съ г. Д. Кѫтевъ и др., които сѫ позволили да се свири.

Следъ тая несполука измѣниха тактиката си.

Комунисти и анархисти.

Последнитѣ мразѣха първитѣ, че само речи държатъ, а сѫ не­годни за дѣла. Комуниститѣ вардѣха здраво завладенитѣ позиции и не позволяваха нито на широкитѣ, нито на анархиститѣ да имъ мътятъ водата.

Въ село Бѣли-Мелъ, Фердинандско, кому­нистите бѣха силни. Анархиститѣ хвърлили меракъ да направятъ едно събрание въ Бѣли- Мелъ, още повече, че имали нѣкои последователи въ това село. Речено и свършено.

Една недѣля 4-5-ма анархисти направятъ събрание на средъ площада въ с. Бѣли-Мелъ. Почва единиятъ да говори. Комуниститѣ го пресичатъ. Той имъ казва, че следъ като свърши поз­волява да му зададатъ въпроси и той ще отговори на всички.

Комуниститѣ почватъ да хвърлятъ камъни. Анархиститѣ ги предопреждаватъ да не предизвикватъ, че тѣ не се шегуватъ.

Камънитѣ зачестватъ, анархистите макаръ 4-5 души си тръгватъ, другарите ги подгонватъ съ колци да ги изпъдятъ изъ селото.

Единъ анархистъ се обръща и казва на ко­мунистите: ето какъ се гони, и, тракъ револвера – единъ комунистъ, като държалъ колеца, се по­валя мъртавъ на земята.

Остантлигѣ се разбегватъ и анархистите свободно си излизатъ отъ селото (Да не мислятъ читателитѣ, че това сѫ приказки отъ хиляда и една нощь. Това е действителность. Днесь тия тогавашни анархисти заемагъ сѫдийски длъжности въ България. Ни помень нѣма отъ тогавашния младежки анархизъмъ).

Тайни нареждания.

Вѣрни на своята доктрина, че властьта ще взематъ съ революция, комуниститѣ се готвѣха отъ дълго време. Бѣха си назначили въ всѣко село главатари, десетари и въобще бѣха така организирани, че едва ли имаше друга партия, така организирана. Обещаваха всичко на хората, малъкъ работенъ день, голѣми придо­бивки –  съ една речь „рай“ на земята.

Широкитѣ нѣмаха тая доблесть – бѣха по близ­ки до живота, действителностьта. Нашиятъ народъ уморенъ отъ несполучливитѣ войни искаше „ново“ и не даде доверието си на широкитѣ, а въ повече на раб. партия 1919 г. И нашъ Г. Кръстевъ замисли да се повърне при многото – тѣснитѣ. И презъ 1920 или 1921 г. минава съ целия си щабъ – въ тѣснитѣ, като ужъ се обединяватъ и да не му вързватъ ку- соръ като на „блудния синь*, за гдето ги бѣ напустналъ.

Въ надвечерието на револючията комуниститѣ бѣха обединени и действуаваха единно.

9 юний. Паданието на земледѣлческия съюзъ отъ управата на България дойде като гръмъ изъ ясно небе за провинцията. Никой не очакваше. Комуниститѣ бѣха сащисани. Никой не се мърдна отъ мѣстото си. Безъ жертви мина поеманието на властьта отъ „сговора“ по нашия край. Ако това така беше изпърво, по-късно комуниститѣ съжа­ляваха, че не сѫ се притекли на помощь на земледѣлцитѣ да спасятъ положението. Съзнали, проспали момента — 9 юний, мъмрени за това отъ вънъ, тѣ искаха да си поправятъ поведението предъ III интернационалъ и се готвѣха самостойно да обяватъ революция. Ето защо работѣха усилено.

Набавяне орѫжие.

Между тайнитѣ на­реждания бѣ и това: всѣко село да се набави орѫжие, бомби, патрони и всичко потрѣбно за готвящата се революция.

Фердинандски кони стражаръ Михаилъ Филиповъ р. отъ с. Ново-Село, идейки отъ с. Бѣли-Мелъ, се отбива въ с. Челюстница, село онова време – 1923 год. напълно комунистично, Цвѣтко Атанасовъ, младежъ комунистъ, знаейки, че скоро ще стане революцията, като видѣлъ хубавата ка­рабина, на стражара хвърлилъ меракъ на нея. Тя е нуждна за революцията, си помислилъ.

Узналъ, кѫде ще отиде, кѫде ще мине стражарътъ и решилъ да го обезоржжи.

Взема си веренъ другарь отъ село, допълня дружината още съ двама другари отъ село Кам.-Рикса и напретичъ въ една горичка, кѫдето ще мине сражарътъ.

Въ мѣстностьта „дериволъ" се нареждатъ и чакатъ стражара. Най после той се появява. Даватъ си последни нареждания. Главатарътъ имъ Цв. Атанасовъ ще излѣзе веднага напредъ и ще действува съ револвера си, а другитѣ ще  бѫдатъ готови.

Така и станало. Изведнажъ се явява човѣкъ предъ стражара и съ револверъ въ рѫка казва: „стой, пушката!"

Въ единъ гласъ и останалитѣ извикватъ: „дай пушката“.

Следва продължение.