Джордж Фридман, 11 март 2020 г.
Авторът,
роден 1949 г., е американски политолог,
основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна
компания Стратфор.
Борбата с коронавируса е от съществено
значение. Но битката струва разходи, които неизменно се съизмерват с печалбата.
„Без значение каква е цената“ – подходът, който много държави изглежда приемат –
е принцип, който може да бъде катастрофален, особено когато цената е толкова
висока, че не може да бъде поета от обществото. С коронавируса, както всички
нови и смъртоносни заболявания, паниката оформя реакциите.
Първо рискът. Коронавирусът изглежда толкова опасен,
колкото другите коронавируси, като тези на обикновената настинка например.
Някои хора не знаят, че са се заразили, а много, които няма да се разболеят, разнасят
болестта. Всеки е заподозрян. Единственото правилно поведение е пълната
социална изолация. Това разбира се е невъзможно. Работниците трябва да ходят на
работа, децата трябва да ходят на училище, храната трябва да се купува и
консумира и т.н. Хората по своята същност са социални животни и постоянната
заплаха от инфекция подкопава основния човешки императив: да бъдеш с други
хора.
Коронавирусите са устойчиви: те се появяват,
изчезват, появяват се отново, мутират. Няма да има момент, в който вирусът да
бъде изкоренен, няма да има момент, в който ужасът от ръкостискане или от
целувка по бузата да изчезне. Евентуално може да има ваксина, която да сведе до
минимум опасността, ако не и да изкорени вируса, но това е въпрос на бъдеще.
Междувременно страхът ще продължи да ни преследва.
Разбира се, че вирусът е смъртоносен,. В Южна
Корея, която поддържа най-пълна статистика за болестта, смъртността на
заразените е около 0,7% в сравнение с 0,1% при грипа. Както и при грипа,
смъртността е по-висока сред възрастните хора, особено при тези с други
страдания. Като човек над 70 годишна възраст ми е позволено да кажа, че това е
поносим риск в сравнение с някои други рискове.
През 2018 г. в САЩ около 39 000 души загинаха
при автомобилни катастрофи Това е малко над 3000 души на месец или 100 души на
ден. Това е значителен риск, който повечето от нас приемат ежедневно. Разбираме
риска, предприемаме някакви предпазни мерки като не пием по време на шофиране и
живеем с него. Ние живеем с него, защото цената да не живеем с него е по-голяма,
отколкото тази, която сме готови да платим.
Животът е изчислен риск и въпросът е дали е
възможна защитата срещу коронавируса и дали си заслужава.
Когато вирусът се появи за първи път, естественият
обществен отговор беше да се поиска от правителството да го спре. Правителството
е полезно нещо, но обществените очаквания понякога са екстравагантни.
Следващата фаза е да се обвини правителството, че не е успяло да ни защити.
Третата фаза е да се атакува правителството за стъпките, които предприема за
защитата ни. Все още не сме стигнали до там, но сме на път.
Цената на защитите не е само нарушаване на
начина, по който живеем, но е и значителна икономическа цена.
Кризата нанесе големи щети върху китайската
икономика и допринесе в известна степен за спада на цените на петрола, тъй като
Китай е водещ вносител. Почти сигурно допринесе и за масовия спад на цените на
акциите. Всичко това ще доведе до рецесия.
Рецесиите са често срещани. Тук, в Остин, след
отмяната на фестивала бе освободена една трета от персонала. В Ню Йорк
губернаторът постанови мерки за карантина, за да се изолират хората, които пренасят
болестта. В Италия решението беше да се забрани движението на хора между засегнатите
и незасегнати области.
Колкото повече забрани се налагат на
населението, толкова по-малко ефективна става икономиката не само поради
финансови причини, но и защото за да произвеждат неща, дори идеи, работниците
трябва да бъдат на работните си места, стоките трябва да се движат свободно и
така нататък. Коронавирусът е плашещ, но рецесия, която е нещо повече от просто
циклично събитие, също е плашеща, защото може да доведе до огромни социални
разходи – губят се работни места, фалират банки и т.н. Забраната налагана върху
по-големи и по-големи групи от населението не може да се превърне в дългосрочна
характеристика на обществото без последствия.
Ако вирусът се окаже по-смъртоносен, отколкото е
сега, пресмятането на риск-цена е едно. Ако вирусът може бързо да бъде
изкоренен с настоящите мерки, пресмятането е друго. Но ако смъртността остане
същата и ако вирусът продължава разпространението си въпреки предприетите най-добри
мерки, съотношението риск-цена остава същото. Това, което ще наблюдаваме, няма
да е проява на кръвожадно безразличие към живота. Целият ни живот е изложен на
риск. По-скоро това ще бъде процес на приемане на нов риск и задържане на нашата
социална и икономическа политика.
Прилагането на все по-рестриктивни мерки,
освен ако са успешни или освен ако болестта не се окаже по-опасна, ще доведе до
социална адаптация и, разбира се, държавното управление ще бъде отговорно за
всички предишни страхове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар